Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марко Ганчев

Премудрости народни

Четиритомникът на Константин Кръстов

Константин Кръстов-Каменар. “Премудрости Постолови”. Т. I-IV. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1999Както са неизповедими пътищата господни, така са неизповедими и пътищата литературни, по простата причина, че и литературата е божа работа. През последното десетилетие се появи един несъществуващ дотогава, но вече завършен, ако не и със завършено дело, български писател. Казва се Константин Кръстов. Добре е да се запомни името му, а още по-добре е да се прочетат и книгите му, което е нещо по-рядко. Освен това, те трябва да се прочетат и внимателно, което, разбира се, е нещо още по-рядко, но се налага. Защото ако пътят на този автор към българската литература е екзотичен и неизповедим, книгите му не са нищо друго, освен изповед на същността на българската душевност.

Всъщност, екзотичното в биографията на този човек е само това, че тая екзотика започва да се осъществява през 1968 г., когато, след като е завършил семинария и консерватория в България, заминава да си търси късмета вън от страната. Сега подобна съдба си е направо банална, след като вече я споделят седем-осемстотин хиляди българи. Какво и как е препатил, докато си намери късмета като оперен певец в Бремен, авторът, поне досега, не е занимавал публиката с това. Не се афишира в неговия случай и нищо политическо, само можем да се досещаме, че тогава той пък още по-малко е заминал нататък от добро.

Обаче пустата й мистерия на българските гласове, не се задоволила само да прибави един нашенски глас към бременските градски музиканти, ами през целия живот на певеца не го оставял на мира гласът на народния страдалец и мъдрец от родното му село Постол. Дали повече в самотни часове на размисъл му е нашепвал сентенциите си за вечната трагикомедия на живота тоя Постол, дали когато българският артист го е цитирал за повече живописност в разговори с чуждестранни компании, все едно. Обаче когато е седнал да си припомни премъдростите Постолови и на книга, можем със сигурност да кажем какво е станало.

При реставрацията на словото на Постол, под най-горния пласт на един гротесков апокрифен грешник са се откроили не само по-ранни автентични благородни иконописни образи, ами се оказало, че и зад тях, от своя страна, фосфоресцират очертанията на идоли и на козлоноги сатири от праезически времена, ако не и от египетски палимпсести.

Когато в началото на 90-те години Константин Кръстов издаде първото томче с “Премудрости Постолови”, познавачите веднага усетиха, че тука нямаме работа с нещо етнографско, още по-малко с нещо краеведско, макар че “долината” бе точно обозначена. Типизираният не от авторски рисунък, а само от текста на афоризмите си Постол, очертаваше сочния портрет на един нашенец, не по-малко живописен от Вазовите, Алековите, Елин-Пелиновите и Чудомировите, не по-малко саркастичен от Стоян-Михайловските и не по-малко лукав от Димитър-Подвързачовите, обаче по-задълбочен в мисленето от всички тях: “Сигур има по-лошо и от живото, и от смрътта, сигур има и по-арно, еле още не знаеме, та по-арно да си траеме”. Или по-близкото до битието ни: “Магаре че се научи да чете, коку да ти прочете едно конско”.

Можеше да се помисли, че с оня том явлението се е осъществило и изчерпало едновременно. Появи се втори, допълнителен том, ех, нищо - авторът си е припомнил още сентенции за Постол, това може да дообогати количествено случката, но не и качествено. Обаче междувременно се появи и пътеписната книга на Константин Кръстов за негово пътешествие в Исландия, под заглавие “Рандеву с леда и огъня”. Не само че не бях виждал автора на живо, но и до днес не съм го виждал, но след като прочетох тоя пътепис и след като вече в продължение на години имам чувството, че на живо съм бил в Исландия, твърдо разбрах, че имаме работа не само с писател по рождение, но и с писател в действие, когото вече не може да възпре никакво противодействие от страна на многобройните нови физически закони на нашето време.

Сега четирите му тома, издадени от университетското издателство “Св. Климент Охридски”, за чест на това издателство, показват, че литературното явление Константин Кръстов е достигнало такава степен на реализация, когато е време с него да се заемат професионалистите на литературния анализ. Всеки от първите три тома съдържа по хиляда афоризма на Постол, които изискват своя разбор, за да ни помогнат в неизбежната необходимост от вникване в корените на нашата народопсихология.

Отделна студия изисква последният, четвърти том, с тъй наречените саги. Все едно дали са саги или дисаги. В тях вече Константин Кръстов се изявява като чист автор на чисти разкази. Ако е възможна сплав от Йовков и Чудомир, тя е тук. Закален вече в ювелирната композиция на афоризмите, авторът се справя блестящо с композицията дори не на разказ, а почти на новела, каквато е “Човекът ме сеща”. Прецизният читател не само че няма защо да се стряска, че всичко е написано на западнобългарски диалект, но следва дори да се респектира, че въпреки това писателят не е допуснал нито една фраза и нито една дума, които да не са си на мястото.

Да не вземат да се стъписат по-младите читатели, че тук няма нито модернизъм, нито постмодернизъм. Всичко има. И с фройдизъм е пълно, ако толкова сме зажаднели за сексуално комплексарство, както си го е имало и при нашите баби и прабаби, че и по-назад. Ще намерят такива работи, колкото си искат, например в разказа “Третата кобила”, само че и те са съдбовни, както що си требе оно в истинската литература. Не е и без магически реализъм, щом толкова сме зажаднели да го видим и него на балканска почва, ето го в “Сага за воскресението”.

Втурвайте се към тия книги, драги тълкуватели, защото тълкуватели много, а книги за интерпретиране - малко. Има много поводи за новите тълкуватели и тук да търсят своите аналогии с трактовките на Ролан Барт и Леви-Строс. Но най-вече има с какво да се проявят тия, които могат да боравят самостоятелно с литературните факти. На нас едно време Георги Цанев не ни даваше дипломите за завършена филология, докато не се решаваше да напише с чиста съвест върху писмената ни работа, че “студентът може да борави самостоятелно с литературните факти”. Не се бавете, макар че засега само Борис Димовски със своите неподражаеми илюстрации е разтълкувал тия неподражаеми книги.

Българската литература

© 2001 Литературен форум