Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Румен Спасов

Младият Илия Петров

За Илия Петров много се е писало. Но като че ли повече за късния, отколкото за младия. Всъщност и късният, и младият притежават основната характеристика на творческата личност – да търси, да проницава и да рисува конкретния човек. Добавя нещо за себе си, съчувства, очовечава, попълвайки липси, разколебавайки нереални монолитности с проницателност, присъща единствено на родения артист.

За Илия Петров са се писали много доноси. Ето какво пише един от христоматийните цензори на 50-те:

“Непривикнал в никаква степен към критика и самокритика. Илия Петров не само не се постара да се освободи от формалистичните си увлечения, но прие защитата и на редица по-отявлени формалисти…, като от една страна спъваше разгръщането на борбата срещу формализма в Академията (НХА, бел. Р.С.) и Съюза (Съюза на българските художници, бел. Р.С.), а от друга страна се мъчеше да омаловажи и осмее редица опити за преустройство (последната обща изложба например бе преценена от него “крачка назад”, досущ в съгласие с Жендов и в пълен разрез с обществената оценка за тази изложба...)"

И още:

“Др. Петров е поддържал редица преподаватели-формалисти, като същевременно е отричал, че в Академията изобщо съществува формализъм. При обсъждане на резолюцията на Петия конгрес на БКП той например предложил да се махне думата “формализъм”, понеже “ни втръснало да говорим за формализъм”. Др. Илия Петров като заместник-ректор и като преподавател проявяваше подчертано пренебрежение към идеологическите дисциплини и оправдаваше неподготвеността на студентите по тия дисциплини с тяхната прекомерна заетост.”

По-късно защитникът на формалистите получава най-високото отличие за времето си – Димитровска награда. Погребан е с почести като последователен художник-комунист... Парадокс, естествен за обърканите години, в които преминава творческата му зрелост, завършила с неизлечима болест.

Настоящата му изложба в галерия “Райко Алексиев” показва непознати творби от ателието на българския класик на ХХ век. И буди размисъл за трагичната съдба на творческата личност в колективистичните времена, независимо от коя страна на барикадата е поставяна.

Българската литература

© 2001 Литературен форум