Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Стефан Гечев

Стихове от архива

Стефан ГечевПустинникът

В пещера, прикрита
високо сред планинските пустини,
един светец-монах
с брада от облак
се моли за света.

В молитвата му има 
толкова кощунство
и сладострастие
и страх за съществуването
на неговия бог,

че над руините
и върховете,
над пропастите хаотични
изгрява ярка розова дъга
с червени блясъци.


***

Смъртта се появи във вид на лодка
застанала невинно до брега
Приятелю, ела, една разходка
в спокойствие и синя тишина.
Аз не обичам падащите листи
И трябва още да работя на брега
да свърша моите сюрреалисти
да пия още уиски и тъга.

Тъй казах и се изви сърдита черна буря
и лодката заплува сам-сама.
СтанІ ми мъчно и се хвърлих в нея.
Защо да страда заради мен смъртта?

И тъй като писалката ми спира
ще трябва да напиша кратък стих:
как нещо важно всеки ден умира
в живота ми и радостен, и тих.


Загадки

Когато свети слънцето
това огромно нещо там насреща
е мощна сива и зелена планина.
Когато свети месецът
то е огромен облак тъмносин.
А той какво е: облак, планина?
Това ще разбера едва когато
помоля слънцето и месеца
(и те се съгласят)
поне за малко да го осветят
едновременно.


Късно

В това огледало могат да се огледат
всички хора на света,
всички цветя,
всички птици,
всички вселени и всички слънца,
всички учени,
всички деца
и междузвездният прах.
То остава винаги гладко,
о, душа.


***

Но какво виждам аз от моя бог?
Петите му обути в облачни пантофи
когато крачи бавно по Твърдта,
или подметките му черни и огромни
когато вечер тича за дълголетие.
Все пак понявга чувствам
меките удари на сините пантофи
или ритниците на спортните обувки,
за да покаже, че все пак съществувам.


***

Ослепелите птици с писъци
напразно търсят гнездата си.
Безпомощни се стрелкат гущерите
и не намират дупките си в скалите.
Голи тела с изкривени крайници
пропадат ужасени в пресни бездни.
А ти побързай. Тичай! Скачай по горещата земя
далеч към още живата гора
и намери в нея твоето дърво
по неговата сгърчена, напукана кора
е издълбана тайната на твоята съдба.
Дано да можеш да я разчетеш.


Мъдрецът каза:
За да Узнаеш трябва да разпитваш
Природата.
Започнах да я търся.
Попитах планината:
природата ли си?
“Не, аз съм Планината”.
Попитах цветето:
природата ли си?
То каза: “Аз съм цвете”.
Разпитвах всякакви животни
одушевени и неодушевени.
Те казаха, че са Животни
одушевени и пак одушевени.
Попитах и човека.
Той се усмихна иронично и презрително.

Българската литература

© 2001 Литературен форум