Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Уилям Пит Рут

 

Уилям Пит РутУилям Пит Рут е роден през 1941 година в Съединените щати. Детството си е прекарал край тихоокеанските брегове на Флорида. Известен поет и преподавател в различни колежи и университети на страната. Издал е редица стихосбирки, сред които: Буря и други стихотворения, Удивителният нощен въздух е за музика, Повод за постъпката на стъпката, Невидимите гости и В света на земните треви. Последното заглавие, откъдето са взети настоящите стихотворения, загатват за влияния от Уитмън и японските дзен-поети, които са оказали благотворно влияние върху поета.

Песен за посоката

Понякога стаен сред долината в здрача
аз гледам ястребите как с високи кръгове блестят
от залезната светлина, кръжат
и се завръщат в орбитите си убийствени
на ловкостта, там горе
те все пак остават под звездите и посоката
на нарастващите кръгове.



Песен за слепия пътник

Когато слепият внимава
по неравен път, се чуди,
дали поддържа свойто равновесие,
с приличие, за да не могат
хората облегнати край пътя
да се забавляват
с непохватността която виждат,
докато други наблюдават
непохватността му,
за да я споделят непохватно с него.



Песен за взаимивръзката

Аз поглеждам отвъд облаците,
вдишвам призрачния въздух.

Писва с къс скалата.

Сянката на ястреб.

Срутване в земята.



Песен за когато

О когато се изправих и преминах
през стена от светлина
и се оказах отвъд хълма
долу срещу поводопада
моето лице какво говореше
на видимата слава на лицето ти
и твоите сияещи очи?

Треви и Камъни, Дървета,
Светлина и Сайдер,

- Здравей, Река!

Отминал бях завинаги.



Песен за тяломрежата

Аз съм цялото от апетит
подобно мрежа хвърлена за риби
и улавяща звезди



Песен за различаването

След като дългите писма
бяха написани, прочетени,
и скрити, след като
разстоянията стават абсолютни
и говоренето, също,
е разстояние, едничко
слушането ни остава.

Аз слушах тъмните сърца
на камъните
биещи завинаги в живота.



Песен за говора на дъжда

Дъждът говори на тревата.

Аз го слушам
и ушите ми се мокрят.


Песен за благословението

Нека светлина пребъдва в дробовете ти
нека да блести езикът ти

Нека да благодариш на твойто тяло
за обидите които ти прощава
нека удоволства твойто тяло
нека твоят дух приеме свойте форми
и те води сред опасностите и съблазните

Нека се обичаш също както си обичан



Любовна песен

1.
Звуците последни преди сън
са първи звуци призори
и въздишки твои.
- Как сънувам!

2.
Няма камък тъй дълбок в земята
както аз съм в теб
и облак тъй от вятъра вълнуван
както аз от твоята ръка.



Изравняване

Понеже липсват ми ръцете ти
тъй нежни и свенливи
и тъй трудни за докосване
бързи и изплъзващи се риби
прелитащи като мечтите
в техния друг свят,
те липсват ми, все още,
в мойто много плъзгаво
отсъствие, мой двойник,
аз започнах вече
да се моля моите ръце
да бъдат сътворени пак
но сътворени от вода
които не ще чувстват нужда
да ги държат и да държат
за да узнаят.



Август на шестдесет

на Гейл

Стои сега сама тя овдовяла в тяхната градина
с уютността на неговите рози
на стъбла сломени окачени.
Децата нейни, с мило поведение, заминали са вече,
и са започнали живота си от нейния далече.

Тя къса жълтите листа и стръкове завързва
които сухото й време изтощава.
Престилката с листа е пълна.
пръстите докосват кръста й, гърдите и косите,
и трептят в живота който трябва да понася.



Неразличимост

В бледата заря на тяхното иглу, те още пеят
след месеците на арктична нощ,
пръстите на три дечица трепкат и се движат
умело в ред игри. Майка им избърсва
потта от своето сияйно тяло
с кожи и безценни стърготини
от издялкани играчки от баща им.
На хиляда ярда
сред налитащия вятър, който връща козината към
лицето му,
той изоставил е часовника си в дишащия отвор на
тюлена,
свива се и след това усеща
как пътя дълъг до дома му означават само ледени
контури 
и открива ги с ръцете в кожа от тюлен той с 
бавни песни
когато блясъкът безкраен се разпада пред очите.



Светофар

Опулено е прижълтял колоездачът
който гледа на отчайващия свят.
Навел глава встрани той чака,
неофицално в своя чер колан
с пътна придавка с каска на главата.

Бляскавото огледало секва
и кормилото гротескно отразява 
метафората на изгарящо
привличане: Постройки
ниски колкото коли 
са спрели първо в тихите 
води, а после ударно втурват
към мъжете в хромова боя.
Движението вред е негов дом.

Превод от английски: Ива Стоянова, Николай Кънчев

Българската литература

© 2001 Литературен форум