Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Женя Димова

Из “Невидими намерения”

Женя ДимоваПоет

И той е видял същата гледка като вас,
а после не можете да я познаете.
В същия час е бил там, на същия ден,
петък по залез,
а неговото небе има особен цвят,
краят на улицата се издължава,
изчезват многото хора,
оставате само двамата минувачи и кучето,
единият с жълт шлифер и мека шапка,
светлината се процежда покрай силуета му;
другият с ръце в джобовете.
И кучето излайва предупредително
два пъти
срещу различността ви.


Изпращане

Никой не се е качил още на влака,
никой не е заминал окончателно,
а колко пресилена влагата в очите,
колко широк размахът,
колко прибързала свободата.
Ще изпищи огорчен локомотивът
да стресне изпращачите,
да побързат тръгващите,
да се съкратят преструвките.


Лека семейна вечер

Г. Господинову

Докато гледаме на екрана любовна сцена
той се окашля.
От нахалство ли го правиш, питам,
или от неудобство.
От недостиг, казва, избивам чивия.
Ами промени го, казвам,
и на мен ми иде да вия.
О, така е добре, отговаря,
да изчакаме края,
искам да видя
от недостиг или излишество на любов 
по-бързо и безболезнено 
се умира.


Хоро

Пред магазина сутрин
новоомъжените жени в квартала
говорят за обикновени неща
Една весело и игриво
издига глас и размахва ръце
Друга мълчи унило

Всяка си има причина

Отдавна омъжените жени
отиват на работа
всеки ден - с равни стъпки
и еднакви лица.


Хвърчащо

Ние сме
двете любовни мухи над покривката
възкачени разрошени
меним посоките квадратите възможностите
Аз с моето лично бръмчене
Ти с твоето лично
Общото ни досадно

А съдбата
отегчено плющи с вестника.


Малко оплакване

Всяка крива дума
която казваш за мен пред другите
ми идва тежка
Трудно я преглъщам като камък
търкаля се по гърлото ми с грохот
по кривото и по другото
дето думите стигат душата
Това мачкане на нежни влакна
това пукане на алвеоли
чупене трошене на любов
тоя оглушителен трясък

И всичко става без да го чуваш.


Назад

Дъждът сълзи
по предното стъкло на колата
Плаче за убитото време
Можехме с теб да вървим през гората
бавно
а избрахме да сме винаги
на неточното място ненавреме
изпреварили себе си 



Обяснение

Този ден
съм странно възприемчива
Сега е времето
да ми обясниш необяснимото
Ще се заредят дълги вечери
в които
за да не го чуя
заспивам.


Изкушение

Да откъсна ябълката
от чуждата плодна градина,
да я захапя -
сокът й ще потече по брадата ми,
по моята улица, върху дома ми,
ще станат лепкави
бузките на децата ми,
ще ги накацат мухи...

Извръщам очи и посягам
към черешата в моя двор.
Не е с толкова примамлив вкус,
но засища.

Българската литература

© 2001 Литературен форум