Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Първите забелязани от критиката заглавия през 2001 година

Фьодор Михайлов, “Идиот”, Москва, изд. “Захариев”.

“Идиот” – да, това е “Идиот”. Романът на Достоевски, пренаписан в съвременен дух от скрит зад псевдоним московски физик. “В едно прохладно ноемврийско утро, измъчените пътници от полет SU 316 Ню Йорк – Москва напразно се опитваха да различат в плътната сива мъгла зад илюминатора приближаващата се земя”. Това е първият стопроцентов римейк в руската литература, а може би и в световната. Има много примери за интерпретации на класически произведения, но “Идиот” е нещо друго. Авторът просто е копирал текста, заменяйки реалиите на миналия век с атрибутите на съвременността (рублите с долари). Романът, разказващ за приключенията на “олигофрена” Саша в новокапиталистическа Москва, се възприема като текст на Достоевски, пренесъл се с машина на времето напред.

 

Людмила Щерн, “Бродски: Ося, Йосиф, Joseph”, Москва, изд. “Независимая газета”.

Людмила Щерн е общувала с последния руски нобелист най-дълго от всички мемоаристи – четиридесет години. При това общуването им е било изцяло битово, приятелско: в Ленинград Бродски се отбивал при семейство Щерн за чиния супа, те заминали за Америка веднага след него и дружбата им продължила с телефонни разговори, вечери в ресторантчето на ъгъла и празнуване на рождените дни. Людмила била за него “по-малката сестра”, свой човек, с който може и да не се церемониш. Най-ценният материал в книгата са описанията на тогавашните разпивки – какви двустишия пишел Рейн по салфетките, как пеел болният от ангина Довлатов, как Бродски посвещавал книгите си. Плюс уникален снимков материал.

 

Владимир Сорокин, “Пир”, Москва, изд. “Ад маргинем”.

В предишната си книга Владимир Сорокин демонстрира пълно отказване от елитарно-комуналните рамки на “московския концептуализъм”. Книгата “Пир” на пръв поглед може да се приеме като завръщане към старите позиции. Тя представлява колекция от 13 епизода, по един или друг начин посветени на храната. Но има категорични разлики. Сменен е статутът на самата естетика: концептуализмът е описан като важно явление в руската култура и е прибран в музея. Що се отнася до качеството на 13-те кулинарни епизода, то сред тях изпъкват три: “Настя”, “Аварон” и “Конска супа” – прости и ефектни истории, ярки характери, виртуозен лаконизъм.

 

Вадим Назаров, “Кръгове по водата”, Санкт-Петербург, изд. “Амфора”.

Петата книга от “Наша марка”, поредицата, която в издателството неофициално наричат “За ангелите”. Наистина във всички излезли пет тома от тази серия съществата от другия свят играят съществена роля, което дава малко необичаен образ на съвременната руска проза, скланяща читателя по-скоро към цинизъм, отколкото към религиозност, макар и крайно редуцирана. “Кръгове по водата” е изцяло “за ангелите” – пътеводител из небесните сфери с прилежно обозначаване на пунктовете, в които те се пресичат със земните. В текста присъстват и топоними на Санкт-Петербург, и битки с песоглавци, и преминавания през пропасти, но всичко това е подчертано безплътно, тъй като е настойчиво символично.

Изобилието от ангели в световната култура през последното десетилетие на ХХ век преди пет години беше отбелязано от Михаил Епщейн. Според него това са експерименти на постмодернизма, който се стреми и божественото да сведе до земни измерения, и земното да направи виртуално, в резултат на което се върти около Ангела като междинно същество.

 

Юрий Карабчиевски, “Възкресението на Маяковски (филологически роман). Есета”. Москва, изд. “Русские словари”.

Съставителят Сергей Костирко е събрал в един том всички критически текстове, написани някога от Ю. А. Карабчиевски (1938–1992): от фундаменталното и може би най-доброто изследване на Маяковски до бележките към незавършените статии за съвременната литература (за Жванецки, Пригов и Кибиров). В текстовете на Карабчиевски впечатляваща е поразителната любов на автора към поезията. Дори когато “кърши ръце” над някои неудачни строфи, анализирайки ги математически строго, той демонстрира нежността си към материята на стиха. Критикът възприема стиха като живо тяло, измъчва се от наранения му ритъм и смисъл и умее да ни предаде тази своя болка.

 

Владимир Абашев, “Перм като текст”, Издателство на Пермския университет.

Излезе фундаменталният труд на Владимир Абашев, писан в продължение на повече от десетилетие. Книгата се опира на две концептуални основи – на постсемиотичната представа за света като текст (всичко е в състояние да ”означава”: и словото, и облеклото, и природата) и на идеята за новия регионализъм, предполагащ културно своеобразие и на най-незначителната махала. Сред героите на книгата са Василий Каменски, Борис Пастернак, Алексей Решетов, Виталий Калпиди и Чеховите “Три сестри”, които, както е известно, са живели в град “подобен на Перм”. Към достойнствата на книгата се отнася сбирката материали на тема “Перм в литературата”.


Рейтингът на вестник “Литературная газета” за януари:

1. Андрей Вознесенски. “Събрани съчинения в пет тома”. Том I.

Първият том от най-пълното издание на Вознесенски е илюстриран с негови фотоматериали. Като цяло – забележително свидетелство на носталгията по началото на 60—те години.

 

2. Игор Волгин. “Проваленият заговор: Достоевски и политическия процес през 1849 г.”

Историкът Игор Волгин, опирайки се на новооткрити исторически източници, реконструира един от най-трагичните епизоди от ХIХ век. Писателят Игор Волгин превръща научното изследване в увлекателно четиво.

 

3. Андрей Платонов. “Котлован: текстове; материали от творческата история”

Академичното издание на повестта, подготвено от сътрудниците на Пушкиския дом, възстановява оригиналния авторски тест. Включени са още сценарият “Машинист” и очеркът “В търсене на бъдещето”, хвърлящи светлина върху творческата история на “Котлован”.

Българската литература

© 2001 Литературен форум