Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Всички руски издания могат да се поръчат от София

С Андрей Кедров, съветник по културните въпроси в Посолството на Русия в България, разговаря Милена Димова

 

- Анкетата, която вестник “Литературен форум” проведе сред българските литератори, показва, че у нас интересът към съвременната руска литература е огромен. Но интервюираните споделят, че трудно си набавят нови руски книги и вестници. Какви са впечатленията Ви по отношение на този проблем?

- Мисля, че вашата анкета още веднъж обективно потвърждава неугасващия интерес в българското общество към руската литература и култура, независимо от съществуващите многобройни проблеми, които в една или в друга степен засягат и оказват влияние върху развитието на нашите традиционни културни връзки. Тези трудности имат основно финансов характер. Днешните цени на книгите, списанията и вестниците са недостъпни за масовия читател. Аз съм съгласен с това, че в София не е лесно да се намери най-новият брой на търсения руски вестник, да не говорим, че самият асортимент на периодичните издания е представен крайно оскъдно. В България на практика не присъстват “дебелите” централни и регионални литературни списания, в болшинството от които могат да бъдат намерени немалко интересни произведения на млади руски автори, които, за съжаление, са слабо познати тук. В същото време, доколкото ми е известно, сериозният изследовател на съвременната руска литература в днешно време има реални възможности да поръча по каталог всички издавани в Русия книги или списания чрез книгоразпространителски фирми в София, които активно работят с руските издателства. В тази връзка бих искал да припомня, че по време на панаира на книгата в НДК най-голям интерес сред публиката предизвикаха павилионите с литература на руски език.

- Работи ли Руският културно-информационен център (РКИЦ) за популяризирането на съвременните руски автори и как? Обновява ли се библиотеката на центъра и до каква степен тя е достъпна за читателите?

- По принцип задачата за популяризиране на руската класика, включително и съвременните руски автори, винаги е била в центъра на вниманието на РКИЦ. По негова покана в София са гостували немалко известни руски писатели, културни дейци, срещите с които са се запазили в паметта на не едно поколение софиянци. Доколкото позволяват възможностите, фондът на библиотеката на РКИЦ се попълва със съвременна литература, но по напълно разбираеми причини тя естествено не може да побере цялото многообразие на съвременния руски литературен пазар, което е по силите само на големите национални библиотеки. Днес, както и преди, плановете на РКИЦ предвиждат организиране на литературни вечери, на беседи за най-новото в литературата, гостуване в София както на мастити, така и на млади поети и белетристи.

- Има ли руското посолство в София отношение към руските книжарници, които работят в столицата?

- Посолството на Руската Федерация няма книжарници нито в София, нито в други градове на България. Изглежда, имате предвид няколкото български магазина в София, специализирани в продажбата на литература на руски език, които са доста популярни сред ценителите на книгите. Според мен, мениджърите на тези магазини професионално се ориентират в морето на руския книжен пазар, компетентно подбирайки от него онази литература, която най-пълно би отговаряла на желанията и вкусовете на българските клиенти. Освен това в тези магазини се предлагат и немалко произведения на руски автори на български език, които са издадени от вашите национални издателства, което също свидетелства за определено търсене на руска литература. Към това ще добавя, че установените контакти между РКИЦ и тези магазини предполагат провеждане на съвместни акции за популяризирането на руската книга.

- Възможно ли е чрез посолството да бъдат установени контакти между български и руски литературни вестници и списания?

- В края на миналата година изтече срокът на действие на Програмата за културно сътрудничество, приета от правителствата на България и Русия за 1998-2000 година. В момента приключва работата по подготовката на нова програма, която трябва да създаде юридическата база на сътрудничеството през идните години. Ние се надяваме и за в бъдеще да използваме всички възможности на посолството за развитието на взаимно изгодно културно сътрудничество и за укрепването на традиционните връзки между дейците на науката и културата на нашите страни, включително и за установяването и поддържането на връзки между българските и руските литературни вестници и списания, ако трябва да бъда конкретен.

- Казват, че руснаците са най-четящата нация в света. Какви са впечатленията Ви за българите?

- България е страна с много силна културна традиция и богато културно наследство. Моето лично впечатление е, че българите са много четящи хора, макар вашето собствено мнение по тази тема, ако съдим по публикациите в печата, да е по-критично. В много отношения тази критичност се свързва с процеса на изхвърляне на книгата от ежедневието на хората. При това не само по икономически причини, но и в резултат от настъпването и активното навлизане в живота на новите информационни технологии. Според мен последствията от този процес засягат не само България, а болшинството цивилизовани страни. Но така или иначе книгата, струва ми се, и за в бъдеще ще служи като най-важен източник за придобиване на знания, предаващ духовното богатство от поколение на поколение. Пожелавам на вестник “Литературен форум” успехи в отстояването на тази кауза.

Българската литература

© 2001 Литературен форум