Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

В София работят няколко частни руски книжарници. А полски, испански, френски или унгарски, освен съществуващите към съответните културни центрове – няма. Защо това е така? Първо, търговците разчитат на популярността на руския език у нас сред “четящите” поколения, сред хората, които вече са развили вкуса си към литературата. На второ място е ограничеността на българското книгоиздаване, което по обективни причини се въздържа от специализирани издания и елитарни поредици. Затова е разбираемо, че лавиците в руските книжарници са заети осемдесет процента от такава литература – класика, руска и преводна, философски трудове, научни издания, справочници. Останалите двадесет процента са засегнати от синдрома на българския тротоарен пазар. Това са кримки, любовни драми от Екатерининската епоха, мафиотски трилъри, романтични исторически мистификации, които, макар да носят известен национален колорит, далеч не дават представа за съвременната руска литература. За новата поезия, новата белетристика, новата критика, които се движат по острието на съвременността, изкачват своите върхове, преживяват своите кризи, създават или унищожават героите си. За лишения от предимствата на Интеренет български читател е проблемен достъпът до руските литературни издания. Преводачите се изкушават предимно от литературата на Сребърния век и на руската емиграция – безспорно важни и интересни територии. Но връзката с текущата, живата литература е прекъсната. От блиц-анкетата с известни български литератори става ясно, че това прекъсване е по-скоро изкуствено, причинено от липсата на източници на информация, отколкото – наложено от загубата на интерес. Това ни провокира да подберем някои мнения и текстове на съвременни руски автори. Подборката не претендира нито за изчерпателност, нито за официозност. Нейната единствена цел е да представи няколко фрагмента от съвременната руска литературна ситуация с една препратка към по-далечното минало.

 

НИЕ ПИТАМЕ:

  1. Проявявахте ли интерес към руската и съветската култура преди 1990 година и от какво беше предизвикан той?

  2. С какво Ви е интересна днешна Русия, познавате ли съвременната руска литература?

  3. По какъв път новото в руското изкуство и конкретно в литературата достига до Вас?

ОТГОВАРЯТ:


Йордан Ефтимов

 

1. Преди 90-а аз бях ученик. Затова и руската литература за мен беше преди всичко тази от учебниците по задължителния предмет “Руски език и литература”. Никак не ми допадаше да зазубрям наизуст стихове и фрагменти от проза. Спомням си, че от Пушкин лимитът беше 6 стихотворения (ненавиждах го почти колкото Ботев, но пък от него имахме да научим минимум 10 парчета). Как бих могъл да се досетя тогава, че този писател ще стане един от любимите ми автори само три-четири години по-късно? След детските ми интереси към “Мурзилка” (по-доброто “Славейче”), дойдоха “Техника молодьожи” с всевъзможните му лазери, устройства на атомни заряди и ултрамодерни шейни, “вълшебни ботуши” с мотор и пружини и т.н., “Футбол-хокей”, който ме изпълваше с ужасния си печат върху възможно най-лошата вестникарска хартия - при това беше неразрязан, и нещо като “Наука и техника” с паранауката там, за да стигна след 1987-а до “Литературная газета”. И да си призная - тя нямаше почти нищо общо с “Литературен фронт” (освен може би ъгълчето за нещастния хуморист - “Рога и копита” или нещо подобно). Литфронт по това време не беше сигурен да се ориентира ли към перестройката, или не, та не пропущаше да ни осведоми за последните изпълнения на Венко Марковски и Димитър Методиев. Литгазетата пък усилено преоткриваше руския Сребърен век с неговите философи и поети, а дискусиите, които се водеха между западнофилите и почвениците, в моите очи изглеждаха доста аргументирани. Но аз се абонирах за нея, да си призная, главно заради портретите на западни политици, които по-добрите Тома Томов и Димитри Иванов пишеха за цяла чаршафна страница. Обобщение: интересувах се от всичко руско, защото то беше най-доброто достъпно.

2. Днешната руска литература е не по-малко интересна за литературоведа от класическата. И аз се стремя да я следя, без да прекалявам. Просто не мога да приема другояче освен с усмивка изявленията на един приятел, че след Чехов в късия разказ нищо не може да се направи, или на друг един познат, че Бунин е мъдрец. Добрите руски писатели днес са политически сатиристи, неприятни типове, циници. И в съответствие със ставащото в другите изкуства. Тъй че който иска от изкуството да му предоставя път към нирвана, към красиво минало, към сутрешно спокойствие или следобедно съзерцание - да забрави за Русия на секундата. Днес в изкуството Русия е твърде умозрителна, а в добавка и иронично заострена.

Що се отнася до литературознанието и литературната история, в тези сфери има цяла дузина автори, които съм поставил в списъка си за внимателно следене и когато се появи нещо от тях на пазара, аз се втурвам като държан на въже. Един от тях - Александър Еткинд, ще се появи съвсем скоро на български със своята история на психоанализата в Русия - “Еросът на невъзможното”.

3. По три основни пътя. Първо, това е Интернет. Благодарение на световната мрежа поне в сферата на информирането за новоизлезли книги днес дори ние, българите, можем да имаме добър достъп - включително и за руските книжни събития. Бих споменал примерно страниците за книги на “Независимая газета” (www.ng.glasnet.ru/exlibris). Или “Русский журнал” (www.russ.ru). Като добавим търсачките, благодарение на които всеки автор може да бъде издирван - стига правилно да изпишеш името му - достъпът ти се разширява в посока на университетските курсове, които днешните литератори водят (главно в нови учебни заведения - Европейския университет в Петербург и т.н.), както и до наличното по домашните страници. Основни търсачки са www.aport.ru и www.rambler.ru. Остана да река, че руският Интернет към 1998-а, когато започнах да ползвам тази медия, бе развит главно в сферата на архива. И до днес прочутата библиотека на Максим Мошков представлява един от начините да се сдобиеш с многобройни оригинални руски художествени текстове. И манията да се “качва” наследството - колкото се може по-пълно Достоевски и Толстой, е съчетана с поддържане на интереса към новото.

На второ място стоят книжарниците “Книгомания” на фирма “Анжела”, където се доставя представителна група книги на руски език. Между тях и книги на символичните нови автори. В момента тази верига книжарници няма никаква конкуренция, тъй като “Хемус” западна, а останалите фирми-вносителки на книги са ориентирани към англоезичните книги или, в отделни случаи, когато профилът на фирмата е такъв - към книги на френски, немски или испански.

Третият източник е списание “Факел”. Списанието запази отличното си качество. Дори си мисля, че напоследък е в един от най-добрите си периоди. Балансът между политическото “четиво”, както сега казват на тривиалния нонфикшън, и художествените шедьоври, между непознати за българския читател върхове на класиката като “Малкият демон” на Фьодор Сологуб или “Отчаяние” на Набоков и “най-яките” писатели на 90-те като Пелевин, Тучков, Сорокин, не на последно място между руски и други славянски писатели (защото “Факел” се стреми да представя поне още полски и сръбски автори) - този баланс или дори хомеостаза определя доброто здраве на списанието. И аз го следя като стар фен. горе


Николай Кънчев

 

1. Да, и то значително по-широк интерес от текущите публикации тогава. Преписвал съм си преписваните на ръка стихотворения от Николай Гумильов, Иван Елагин, Йосиф Бродски и други. Стихотворенията от романа “Доктор Живаго”, например. Някои от тези стихотворения и досега зная наизуст. Това беше част, разбира се, от интересите ми към най-същественото в поезиите на другите народи. Говоря за руската поезия, защото понятието съветска поезия или поезията на съветските народи беше и си остава подразбираемо ефимерно. Дори когато подготвях по буквални преводи на руски език “Антология на грузинската поезия”, добре разбирах, че подготвям “Антология на грузинската поезия”. Големи поети като Блок, Гумильов, Хлебников, Манделщам, Пастернак, Маяковски, Цветаева, Ахматова, Заболоцки надхвърлят предубедената или непредубедена представа за въпросната поезия, за да достигнат до високото определение Поезия.

2. Не познавам добре процесите на днешната руска литература и ще се въздържа да говоря за беглите си впечатления от прозата, но за поезията ще изкажа предпазливите си опасения, че някои формални архитектонични разкрепостявания не ме зареждат с достатъчно нова енергия. Изглежда, трябва да си подновят батериите. В литература като руската това може да се случи, ако вече не се случва, без да ми е все още известно. Законът за причината и следствието, тоест законът за кармата, е в сила не само за отделния човек, но и за отделната държава. Сякаш днешна Русия извървява пеш пътя на руската тройка. Не мисля, че както винаги трябва да се стреми към шестица. Трябва да се поучи от опита на другите народи и да заслужи тяхната добра оценка. Изпитанията са изпити на Времето.

3. Някога преобладаваха така наречените руски книжарници, в които сред щяло и не щяло се продаваха руските класици и понякога интересни оригинални и преводни поетически книги. Днес подобни заглавия може да се поръчват, както е било още по-някога и както е за останалите чужди литератури сега. Това е естественото ненатрапчиво общуване в културата.

Колкото до поетите от различни страни, те трябва да се познават според взаимното си творческо привличане. Въпреки някои извинителни причини, моите предишни и сегашни впечатления са, че руските колеги не усещат така нещата. Сергей Есенин заявява в стихотворението си “На поетите на Грузия”, че всички поети са с една и съща кръв, но не казва братска. Неотдавна на един поетичен фестивал двама-трима стихотворци ми обясняваха, че Манделщам и Пастернак са рускоезични поети, а те самите са руски поети. Ясно е какви поети са въпросните поети. Но ще се радвам, ако срещна другите поети само с определението поети и ще преведа това, което от техния на нашия език ще бъде истинска поезия. Защото само тя има това определение. горе


Димитър Коруджиев

 

1. Закърмен съм с великата руска литература от ХIХ век. До края на живота си ще препрочитам творбите на Гогол, Тургенев, Пушкин, Чехов. В съветската литература също има отделни бляскави автори - Михаил Булгаков, Василий Аксьонов, Юри Казаков. Също така – Вознесенски, Евтушенко. Но през следващите няколко десетилетия не се появиха автори, които да ми окажат силно въздействие. Може би само Виктор Ерофеев, който у нас се разпространяваше на циклостил. След 1990-а година най-силно впечатление ми направи Распутин. Руската литература дава силни имена, независимо от условията.

2. Днешна Русия е много интересна. Аз никога не съм бил в тази страна и затова по-скоро я чувствам – като коктейл от страсти, промени в живота и вероятно активни творчески процеси, каквито винаги е имало. Руската култура не прилича на друга.Често гледам по кабелната телевизия концерти. Но, да си призная, не познавам добре съвременните руски автори. Първо, защото те не излизат в България. Това е естествено – през 90-те години бяхме залети от ценни книги, чието издаване бяхме чакали цял живот. Запълвахме духовни дупки и съвременната руска литература остана на по-заден план.

3. През 80-те години четях основните руски литературни издания. Сега следя само списание “Факел”. горе


Блага Димитрова

 

1. Има ли нужда от питане? Интересът към руската култура си е традиционен.

а) През предишния соцрежим връзките със съветската култура бяха официално насърчавани. За мен лично бе насъщно необходим живият контакт с големите руски творци на литературата и науката: академик Дмитрий Сергеевич Лихачов, писателите – мои състуденти от Литературния институт: Юрий Трифонов, Юлия Друнина, Владимир Солоухин, Владимир Соколов и др.

И, разбира се, огромното въздействие от делото на Александър Солженицин, чиито книги тайно бяха донасяни у нас от нашия приятел българския физик Иван Тодоров, който често пътуваше на Запад, син на проф. Тодор Боров.

2. Живо ме интересуват промените, които сега се извършват в Русия и много ми липсва достъпът до съвременната руска култура.

3. Ето един куриоз: благодарение на нашата приятелка датската българистка Хелле Далгор, бях абонирана за “Лит-газета” и чрез този неин жест чак от Дания се осведомявам редовно за съвременните руски писатели, за бляскавия хумор в смелите им пародии и сатири, за новите имена в руската литература и за жалост – за мнозина от моите приятели, които вече са отвъд. горе


Георги Величков

 

1. Като се започне от ранната ми младост, та до днес, руската култура и по-специално руската литература ми е била постоянен спътник в живота. Привличал ме е хуманистичният й патос, започващ от гениите на ХIХ век – Пушкин, Лермонтов, Гогол, Достоевски, Толстой, преминаващ през големите писатели от първата половина на ХIХ век – Блок, Булгаков, Илф и Петров, Бабел, Платонов, Пастернак и стигащ до авторите от моето поколение – Распутин и Белов, например. И сега мисля, че един от най-добрите романи на отминалото столетие е “Майстора и Маргарита”.

2,3. Русия е винаги интересна с много неща, но мен лично ме удивлява фактът, че и в най-кризисните периоди на политическа и икономическа разруха руската култура създава високи постижения в духовната област. Днес също има млади талантливи писатели, които се превеждат по цял свят, като Сорокин и Ерофеев. Тяхното предимство е, че пишат за една не толкова консуматорска публика, каквато е западната, и че задачата да преосмислят времето преди тях им налага ново светоусещане и нов стил. За съжаление малко съм ги чел. Нашите издатели издадоха почти всички руски дисиденти, продължават да издават предимно публицистика, повечето от авторите на която са ченгета, както и у нас, а за съвременната руска художествена литература рядко се сещат. Напоследък не виждам по сергиите и списание “Факел”, което вършеше добра работа в тази насока. горе


Александър Шурбанов

 

1. Проявявах силен интерес към руската и съветската литература. Както преди, така и след 1990 година. На първо място, причината е, че юношеството ми е оформено духовно от руските писатели. Това са Толстой, Тургенев, Достоевски, Лермонтов, Чехов, късният Маяковски, Булгаков, Зошченко, Ахматова. Силно ме впечатли Бродски през последните 15 години. Харесвал съм и съветската литература в добрите й стойности. Това, с което ме привличат руските писатели, е дълбокото вникване в човека, философското осмисляне на света и лиризма в прозата, поезията и драмата.

2. Почти никак не познавам съвременното руско изкуство. Отдалечен съм от днешните процеси, за което съжалявам.

3. Основно следя публикациите в българския съвременен литературен печат. горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум