Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Изводите на ХХ век: писатели за писатели

В последните дни на 2000 година електронното издание “Современная русская литература” проведе между руските писатели следната анкета.

 

1. Манделщам казваше, че на Зошченко трябва да бъде издигнат паметник, “поне като на дядо Крилов в Лятната градина”. Чий паметник бихте поставили Вие в Лятната градина?

2. През 1912 година прозвучава призивът на футуристите “да бъдат изхвърлени Пушкин, Достoевски, Толстой и прочее от Парахода на съвременността”. Кого Вие бихте изхвърлили?

 

Ето част от мненията:

 

Евгений ЕВТУШЕНКО

1. На Сахаров, Шаламов, Евгений Гинзбург, Солженицин, Копелев.

2. Виктор Ерофеев, който се опитва да изхвърли всички, с изключение на себе си, зад борда.

 

Анатолий КИМ

1. На Онегин. Така е станало, че Лятната градина задължително се свързва от писателите и читателите с известните Пушкинови стихове. Ако аз живеех в Петербург, то може би щях да имам други желания. Но сега ми се иска в Лятната градина да цари духът на онова време, духът на светлина и спокойствие.

2. Никой не трябва да бъде изхвърлян. Сами ще паднат. И онези, които умрат в литературата, трябва да бъдат погребани по морския обичай - зад борда. А заради уреждане на сметки - не трябва да бъде изхвърлян никой.

 

Владимир ГЛОЦЕР

1. Аз не бих развалял облика на Лятната градина, бих поставял паметници на други места. На кого? На убитите таланти през ХХ век - на Даниил Хармс, на Александър Введенски, на Николай Олейников.

2. Никого не бих изхвърлил “със собствените си ръце”. И чрез ръцете на друг - също. Аз въобще съм против докосването, дори с мисъл.

 

Мария АРБАТОВА

1. На Андрей Битов.

2. С процедурата по изхвърлянето зад борда на съвременността, слава богу, се ангажираха икономическите реформи. Те разрушиха както съветския Съюз на писателите, който определяше “най-добрите и най-талантливите” в зависимост от верността им към режима, така и антисъветския антисъюз на писателите, популярни във връзка с големината на юмруците в джобовете им. Те унищожиха и ПЕН клуба, който защитава ту Алина Витухновская, разпространяваща наркотици, ту Гусински, обвинен в мошеничество. На парахода на съвременността най-сетне останаха хората, които имат творческа, а не идеологическа ценност.

 

Виктор СУВОРОВ

1. През ХХ век Русия загуби. В началото на столетието имаше “малка победоносна война с Япония”. В края на века имаме отново “малка победоносна война”. През целия ХХ век Русия гонеше призрака, който броди из Европа. Пътя ни сочеше един мъртвец: по правилен път вървите, другари! Страната се оказа там, където я очакваха мъртъвците. Мамещите пламъчета на блатната гнилоч ни отведоха дотам, откъдето щеше да се наложи да се измъкваме. Но няма да се измъкнем от блатото, докато не си припомним етапите на големия път. А пътеводителят по изминатия път е “Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Исаевич Солженицин. Тъкмо там са описани всички етапи. Ние може да не сме съгласни със съвременната позиция на автора - всичко това ще отмине и ще се забрави. Но ако младото поколение, това, което ще дойде след нас, не усвои този пътеводител, Русия ще се удави в калта. Тази книга е пропускът на автора към безсмъртието. На този автор трябва да се постави паметник. Желателно - приживе.

2. На 21 юни 1941 година на Червената армия не й достигат 32 хиляди танка, в това число - 16 600 танка от най-нов образец. Източник на тези сведения е Маршалът на Съветския Съюз Г. К. Жуков, “Спомени и размисли”. Цитирам само първото издание, което излиза, докато Жуков е жив. Немците разполагали с 3712 танка. Всички германски танкове били стари. Червената армия имала 28 танка, включително най-добрите образци в света, равни на които никой не успял да направи до края на войната. На Жуков това му било малко. Под мъдрото му предводителство Червената армия изгубила всичко още през първия месец на войната. И ето че на Жуков не му достигат 32 000 танка, включително 16 600 най-модерни! Да предположим, че не сме имали нищо. Въпреки това, твърденията на Жуков, че за борба срещу три хиляди стари немски танка трябват 32 000 съветски танка, са национална обида за руския народ. Ние не сме толкова глупави, колкото ни представя маршалът. От борда на парахода трябва да бъде изхвърлен този мемоарист. Той обля с помия народа ни така, че ни предстои десетилетия, ако не и векове, да се чистим от нея.

 

Наталия ИВАНОВА

1. На Анна Ахматова, редом с Михаил Зошченко, а на постамента трябва да се гравира: “В памет на едно постановление”.

2. Те нямат имена, от тях идват макулатури вместо текстове (глупави стихове и пошла проза).

Българската литература

© 2001 Литературен форум