Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Българин пръв написа медийната история на Европа

Медиите и интеркултурната комуникация в ЕвропаЕвропейска медийна и комуникационна историяАкад. д-р Росен Милев, изявен у нас най-вече като основател и ръководител на Балканмедиа и на Балканската медийна академия, е посветил като учен близо десетилетие на историографското изследване и анализа на общоевропейското медийно развитие. При това обект на неговия научен интерес е цялостното историческо и географско измерение на европейската медийна култура – от древността до наши дни, медиаисторическите процеси и явления в Изтока и в Запада на нашия континент. Като плод на този дългогодишен труд сега авторът публикува едновременно две книги – първата по рода си “Европейска медийна и комуникационна история” (на немски език, издателство “Блимп” – Грац, Австрия) и “Медиите и интеркултурната комуникация в Европа” (на английски език, издание на Съвета на Европа в Страсбург).

И двете научни монографии рисуват портрета на европейското медийно минало в неговата цялостна архитектоника и вътрешно взаимосвързано многообразие, а не като механичен сбор на отделните национални медийни истории. С теоретична фундираност и фактологична прецизност е конструиран историографският анализ през вековете и епохите на медийните и комуникационни контакти, взаимодействия, противоборства. Очертани са пътищата и формите на съотнасяне и взаимно влияние между комуникационните общности от различен етнически, културен, религиозен, техно-икономически характер.

По този начин самата методология на изследването и в двете книги е всъщност европейска по дух и смисъл – със своята многоперспективност и мултикултурност, с търсенето през вековете на общите комуникационни корени и трансграничните медийни феномени в Европа. Византия, Османската империя, Русия в историографската трактовка на акад. Милев не са периферия, а равноправна, в определени епохи дори доминантна съставна част на европейската медиаисторическа еволюция. Трансферът на технологии, но и на медиакултурни влияния е основен двигател в медийната консолидация на континента, особено в най-новата му история на ускорено и разширено обединение след падането на комунистическите режими.

В книгата, издадена в Грац, Р. Милев проследява европейското медийно развитие още от дълбока древност до наши дни. Той представя богат фактографски преглед на основните европейски медийни събития през вековете, обогатен от обширно теоретично-философско въведение, от съпоставителни таблици и фотографско-илюстративен материал.

В “Медиите и интеркултурната комуникация в Европа” – издание на Съвета на Европа в Страсбург, авторът реконструира и анализира най-вече европейската медийна история през XX век, като особено внимание е обърнато на общоевропейските обединителни процеси в областта на медиите и интеркултурната комуникация след 1989 г.

И двете книги имат съществен принос в развитието на съвременната медийна наука и историография. Показателен е фактът, че за последните няколко десетилетия, през които медиазнанието и комуникационните науки, особено на Запад, се развиха с изключителна динамика, въпреки десетките, стотици изследвания и книги, представящи общи медийни теории и истории или историческото развитие на отделни видове медии, на национални медийни култури, досега липсваше цялостен, обхватен труд, посветен на общоевропейската медийна история, на историческия генезис на взаимовръзката между медийно развитие и европейско обединение.

Това, че днес, когато както европейската интеграция, така и информационното общество преминават в нов етап на развитие, подобен пионерски труд се появява от перото на българин, при това в двойна “мултипликация”, на английски и на немски език, е свидетелство за европейското ниво и творческата кондиция на българската наука, за интелектуалния потенциал и капитал, с който България влиза в общия европейски дом.

Българската литература

© 2001 Литературен форум