Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Новото радикално кино

С московския кинорежисьор и акционист Олег Мавромати разговаря Свилен Стефанов

Кадър от филма на Олег Мавромати. "Маслена боя, платно"- Ти дойде в България и около тебе веднага се заговори за най-новото радикално кинообединение “Супернова”. Какво означава то за днешна Москва и каква е неговата история?

- “Супернова” е обединение от режисьори и актьори. Интересното е, че една голяма част от тях са бивши художници. Не само концептуалисти или радикали, но всякакви. Например Света Баскова правеше някаква абстрактна живопис или обекти с достатъчно абстрактен характер. Могат да бъдат изброени много хора като Дмитрий Пименов, Александър Маслаев, Сергей Пахомов, Владимир Епифанцев, Дмитрий Борисов, Елина Лаптева, Маша Егорова, Игор Шолопутин, Евгений Тисленко…

- Как стана така, че се обединихте? В името на какво?

- Причината да се съберем бях аз. Някои от моите филми имаха успех и повечето от тези хора в началото работеха с мен. Всичко беше свързано с процеса. Това бяха филмите “Сатанински грип”, “Не търсете предаването в програмата”, “Тайната естетика” и др. Те говореха за революция днес – социална, научно-техническа, сексуална. Всъщност всичко започна още преди “Супернова”, с обединението СТИК. Това беше младежко революционно движение, обединяващо повече от сто човека. Членуваха всякакви – от режисьори до кинозрители и кинофанатици. Имахме свой клуб и се събирахме всяка седмица. Сергей Салников, Дмитрий Пименов и аз бяхме организаторите. Също като в “Супернова”. Та тези филми имаха успех – въртяха ги по телевизията, специализирани предавания, в клубове. Имаше и реакции срещу тях, но главно от локално естество, например, разни ортодоксални преподаватели по кинорежисура. Обвиняваха ме, че не мога да направя класически филм, въпреки че признаваха операторската работа и монтажа, който правех. Веднъж имах спор с един от бившите директори на продукция на Тарковски, стар глупак, само дето не се сбихме в Дома на киното.

- И все пак, какво ви отличава от останалите съвременни режисьори в Москва?

- Подходът към актьорите и материала изобщо. Интересно е, че всичко, което снимах с професионални актьори, ми се е налагало да го изхвърлям. Те са извратено програмирани и не стават за нищо – не може да има добри професионални актьори – може да има само добри режисьори, които да ги напълнят със смисъл, които да могат да правят с актьора каквото си поискат. Често пишех сценария по време на снимането на филма. Разпечатвам текста и им го давам непосредствено преди снимките. Но този ми опит е негативен – те стават като роботи и когато някой си забрави репликата, спират да играят и не знаят какво да правят. Сега се старая да работя без сценарий и да провокирам актьора да импровизира. Така филмът добива съвсем нова степен на документалност, но може би е по-правилно да се говори за “достоверност”. Не искам да показвам лакировката, а това, което в действителност се случва по улиците: катастрофите, убийствата, тази грапава фактура на реалността.

- Ти имаш участия съвместно с някои от най-известните московски акционисти от последните години като Осмоловски, Бренер, Кулик. Какво е тяхното място във вашия групов кинопроект?

- Кулик не съм снимал, само веднъж за някякъв клип преди да замина. Снимал съм Бренер, но този материал не съм го използвал, защото той е човек “щампа”. И в живота, и пред камерата той е абсолютно еднакъв и стои страшно фалшиво. И друг път съм ти разказвал, че Осмоловски игра ролята на офицер в последния ми филм и се справи блестящо.

- По-скоро имах предвид общите ви действия в областта на пърформънса. Когато те видях за пръв път – това беше корицата на “Радек”, където заедно с Осмоловски, Бренер и Пименов си бяхте събули гащите пред вашия току-що опожарен парламент.

- Да, но аз съм направил от 1988 г. досега около двеста акции и пърформънси и сега предпочитам да ти разкажа за един от най-любимите си. В него имаше толкова много болка, че е трудно да си го представи човек. Наричаше се “Пирова победа” и ставаше въпрос за игра на думи: “огън” и всеизвестната битка на цар Пир. Участвахме аз и Император ВАВА, беше през зимата в двора на шахматния клуб в Москва. Работата беше там, че ние играехме шах с пламтящи ръце. Обляхме шахматната дъска, фигурите и ръцете си с бензин. Запалихме дъската и когато започнахме да играем, естествено пламнаха и ръцете ни. Може би успяхме да направим по не повече от два хода – ясно е, че огънят бързо ни победи. Хората могат да играят помежду си колкото си искат, но винаги стихиите побеждават всичко. Болката беше страшна по време на играта, от нея сякаш съзнанието ми се раздвои – от една страна, виждаш сякаш отстранено колко е красиво всичко, а от друга, така боли, че не можеш да издържаш повече. Аз инстинктивно се хванах за главата и тогава пламнаха и косите ми. После ме питаха защо съм го направил, а истината е, че го направих несъзнателно.

Това беше най-популярният ми пърформанс до времето на последния с приковаването на кръста. Интересното е, че ние не бяхме канили никакви журналисти. Тогава смятахме, че нещата трябва да се правят сами за себе си, а пърформънсът стана изненадващо популярен. За него се говореше много.

- И сега вече за новия филм, който снимаш в България?

- Това си е чисто български проект, който трябва да бъде разбираем и близък първо на българите и после в някакъв интернационален контекст. Не случайно групата, с която снимаме тук, се нарича “СуперноваBG”. За мен е важно да видя дали ще мога да отправя послание към хората от тази страна. Този филм ще бъде едновременно радикален и тестващ продукт. Тест за степените на държавна свобода. Важно е да се разбере има ли тук табуирани зони и как държавата реагира на радикалните продукти. В момента много ми харесва стратегията на Мерилин Менсън, който с последния си албум целенасочено създаде тестващ продукт. Иска ми се да направя такъв филм, който трудно ще покажат без цензура в която и да е страна. Странното е, че това, което показвам, е всъщност част от нашия живот. Задачата ми е не да заснема онова, което го няма, а това, което съществува. Важно е да се докаже, че съществува цензура върху реалността. Например очевидно е, че в живота съществува порнография, но ако я покажем по телевизията в нормално дневно време, ще ти кажат, че не може. Но това съществува, това не е марсианска перверзия. Смъртта също се среща навсякъде, но тази тема също не е добра. Преди време в “Супернова” правехме социологически анкети и се оказа, че всички обичат да гледат секс и насилие, и то колкото се може по-натуралистично. Хората обичали комедии. Но най-много се харесват черните комедии, в които има насилие и циничен хумор. Така в един от филмите на Жан Жьоне (“Деликатеси”) един от героите е месар и прави пържоли от жителите на блока, докато всички знаят това и просто чакат да дойде тяхното време. Би могъл да помислиш, че това ще да е много гаден филм, докато всъщност това е формулата на успеха.

- Как виждаш бъдещето на киното?

- В началото на ХХ век киното беше съпътствано от много научни и технически новости и то самото стана добър технологичен продукт. От панаирите се премести в светските салони и започна да придобива авангардистки привкус. Нещо подобно се случва сега с навлизането на компютъра и виртуалната реалност. Тя се появи преди около двадесет години едновременно като играчка и като част от военна технология. Виртуалната реалност започва да се прави вследствие на нуждата от тренажори за пилоти, но тогава едва ли някой е мислил, че това ще промени киното. Мисля, че новият век ще е на виртуалното кино. Това ще е киното на затворените очи, няма да има нужда от зали и студия, а такива филми като “Титаник” са последните мастодонти на Холивуд. Там експериментират с виртуална реалност и започва процес на сливане между компютърни и филмови компании. Човекът ще взема диск и ще се прибира вкъщи, и след като заспи ще бъде заедно с любимите си актьори. Този диск ще имплантира в съзнанието му образите на актьорите, с които винаги е искал да се отъждествява… Да не говорим, че програмите 3D вече достигат до такова съвършенство, че с тях може да се имитират изкуствени образци, да се смесват физиономиите на Джейн Фонда и Шварценегер.

27. 01. 2001 г.
София

Българската литература

© 2001 Литературен форум