Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПИСМО ОТ КАНАДА 2

Панайот Панайотов

Минало непреминало

Освещаване и откриване на къщата-музей “Трифон Кунев – Христо Бояджиев – Б.С.Ц.”

Пет-шест години преди смъртта си моят най-близък приятел в изгнание, Христо Бояджиев, сподели с мен, че би желал, тъй като няма преки наследници, да завещае на мен своите два апартамента, макар и малки, в Рио де Жанейро. Приходите от продажбата им след неговата смърт да използвам за разширяване дейността на Българския свободен център. Този център, първоначално под името “Българско огнище”, беше основан като една идейна среда през 1960 г. В защита на верния исторически образ на България. Главен сторонник за основаването беше Христо Бояджиев. Негова беше идеята, той очерта още в началото основните цели и задачи. Впоследствие двадесетина българи, пръснати в главните градове на Америка и Европа подкрепиха идеята. Между тях бях и аз. Тогава живеех в Каракас, Венецуела. Самият Христо живееше в Рио де Жанейро – Бразилия. Всички бяхме съгласни, че дейността ни ще бъде подкрепена финансово само от нас лично и няма да търсим подкрепа от вън – явна или прикрита.

Завещанието, за което се спомена в началото, се оформи през 1986 г. Три години по-късно дойде 1989 г. Разпадна се империята на злото – СССР, рухнаха и комунистическите режими в Източна Европа. Немислимото за някои стана реалност. През 1990 г. посетихме заедно – Христо и аз – за първи път България, след като бяхме избягали, той през 1946, а аз през 1948 г. Будната съвест на Христо му подсказа друго разрешение със средствата на неговото скромно наследство. Той реши и така лично ми разпореди да се възстанови родната къща на неговото бащино семейство в село Ъглен, Луковитско. Родоначалник на семейството е бил дядо му Куньо Бояджиев по бащина линия. Дядо Куньо беше построил къщата преди 150 години, заграбена и опустошена от комунистите. През 1990 г. бяха останали само някои от основите и парчета от стените.

Дядо Куньо е имал 6 синове и една дъщеря. Самият той буден, самообразован селянин, сподвижник на Стефан Стамболов, е бил три пъти народен представител след Освобождението. Всички деца израстват като образовани, добри, съзнателни граждани в своите професии. Двама от синовете са Атанас Бояджиев и Трифон Кунев. Атанас, бащата на Христо Бояджиев, е адвокат, член на Националлибералната партия, народен представител и Министър на просветата в блоковото управление на Никола Мушанов до преврата на 19 май 1934 г. За Христо чичо му Трифон беше преди всичко ценен като писател, останал верен на фолклора, доблестен борец за човешкото достойнство и защитник на угнетените и нуждите на българското село. Христо често ми е напомнял, че чичо му, преди да замине да следва, остава в родното си село да учителства, а също, че той първи писмено обръща вниманието на Писателския съюз относно защитата на българските евреи. В рамките на тази широка, благородна душа Христо виждаше и членството на чичо му след Първата световна война в БЗНС. Преди това той е бил привърженик на либералите-стамболовисти. Затова и дейността на Трифон в Земеделския съюз не е толкова политическа, а на защитник на българското село, гръбнака на българската народност. За Христо не беше изненада, когато чичо му първи вдигна глас срещу укрепващата се в България болшевишка съветска тирания. И то не по митинги и с вдигане на юмруци, а с перото и впечатляващото заглавие “Ситни, дребни като камилчета!”

Но от друга страна, с Христо често сме си задавали въпроса: “Кой подведе Трифон Кунев”, а още повече и лидера, френския възпитаник Никола Петков, да се включат в Отечествения фронт, създаден и направляван от Москва по линията на Сталин - Георги Димитров. И то само за 3-4 месеца в управлението да поемат пътя към Голгота. По-късно се разбра, че България е била предадена от президента Рузвелт на Сталин още през ноември 1943 г. по време на конференцията в Техеран. Д-р Г. М. Димитров не е могъл нищо да стори в Кайро, освен да козирува и повтаря “Тъй вярно!” и да насочва своите приятели около “Пладне” към Москва. А по това време президентът Рузвелт и министър-председателят Чърчил са били заобиколени от хора верни на съветското разузнаване. Може би почитта, оказана на Трифон Кунев в Ъглен, ще подсети българските историци за техния дълг към едно задълбочено проучване на обстоятелствата около съдбата на България към края на Втората световна война.

Историята е известна. Историята на Трифон Кунев, на Никола Петков, на Кръстю Пастухов, на Димитър Гичев, на Цвети Иванов, на доблестните офицери, страдалци от скалъпените процеси като “Неутрале офицер”, а също и на младите патриоти от младежките организации на “Отец Паисий” и Съюза на българските национални легиони и на хилядите неспоменати, неизвестни мъченици, българи от всички слоеве на българските села и градове. За всички тях Христо Бояджиев мислеше, когато говореше за съпротивата на чичо си. Те всички бяха единни да се борят за свободата и благото на България и българския народ.

Възстановяването на къщата в село Ъглен, която трябваше да приюти спомените за всички мъченици, започна през 1994 г., когато се регистрира фондацията “Трифон Кунев” и се прехвърли и собствеността на имота на името на фондацията. Трифон Кунев беше член на БЗНС и народен представител в опозиционната парламентарна група в последното Народно събрание, преди да се утвърди еднопартийният тоталитарен болшевишки режим в България, подчинен на КПСС под булото на Съветската държава. Затова и аз разбирам интереса на различните земеделски среди към името на Трифон Кунев и неговото членство в Земеделския съюз. Но бих желал да подчертая, че фондацията е независима асоциация, дело не на БЗНС, а на изгнаника Христо Бояджиев в името на всеобщите, всестранни надпартийни интереси на българина. Христо често повтаряше: “Първо България трябва да се освободи, да се уреди отново като редовна демократична държава, със свое свободно, частно стопанство, преди да говорим за партии.” И той, както и аз, не членувахме, не подкрепяхме никое партийно задгранично образувание, не приемахме външното министерство на САЩ да ни заплаща канцеларии и заплати.

Затова възстановената къща на рода на Трифон Кунев би следвало да бъде възприета и оценена като жив надпартиен паметник на българската съпротива след края на Втората световна война. Да напомня за всестранното дело на гражданина и писателя Трифон Кунев, израснал в дома на едно здраво българско селско семейство. Да напомня на подрастващите поколения за дълга им да пазят историческата памет. Коя е България и какво е допринесла към общата култура на народите. Кои са качествата на българина, кои са неговите духовни ценности, които така жестоко бяха осквернени от комунистите. А също да помнят и зачитат паметта на един скромен, но неуморим, ревностен радетел на българщината, оставил трайни следи в дейността на една независима идейна общност в чужбина през годините на изгнаничеството - “БЪЛГАРСКО ОГНИЩЕ” – СВОБОДЕН БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР. Предвестник, някой би казал, на лобито, за което Президентът на Републиката г-н Петър Стоянов ни говори по време на общобългарския събор “Рожен 2000”.

Вечна памет на Трифон Кунев и на неговия племенник Христо Бояджиев! Да пребъде!

 

КЪЩА- МУЗЕЙ ТРИФОН КУНЕВ

 

ХРИСТО БОЯДЖИЕВ

 

Б.С.Ц.

(Надпис на плочата, поставена на къщата-музей)

22 септември 2000 г.
Ден на Независимостта на България
Виктория, Канада

Българската литература

© 2001 Литературен форум