СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Вадим Степанцов

ВАДИМ СТЕПАНЦОВ, Велик магистър на Ордена на куртоазните маниеристи.

Из манифеста на куртоазните маниеристи:

“Обичайте себе си!” - възкликваме ние след Пушкин и безкрайно се любуваме на отраженията си във вълшебните огледала на куртоазния маниеризъм. Да живее нарцисизмът! Твърде дълго поощрявахме малките хора в литературата, безкрилите, безполови двуноги с неясно изразено чувство за собствено достойнство. Прощавайте, призраци! Ние плюем на жалката привързаност към обикновения живот. Защото измамният е по-истински от измамения, а измаменият е по-мъдър от неизмамения".

Карибско рондо

Изабел, Изабел, Изабел!
Звън камбанен и сребърно-лунен,
цяла нощ аз се скитам безумен
и повтарям все тоз ритурнел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
На декември в студения ад,
в този охтичав северен град,
някой жарък април е довел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
Под краката ми морските бездни,
на небето - снежинките звездни,
въздух черен, по-гъст от кисел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
В тези огнени знойни Кариби,
в тези рифове, проходи дивни
моят клипер ме е отвел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
Тук акулите имат сто зъба,
не мога да стигна без лодка до Куба,
а нея я глътна един мекотел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
Но защо бреговете ти чезнат
и небето е ледена бездна,
и вихърът всичко е смел?
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
Към лазурното островче Куба
водех не оковани йоруби,
не войници, не френски мамзел.
Изабел!

Изабел, Изабел, Изабел!
Аз сърцето си водех, разбито сърце.
Защо ми се сърдят небесните сили
и умът ми, кръвта ми и тез стихове
ги превръщат в бездарен коктейл?
Изабел!

Превод от руски Милена Димова