Литературен форум  

Брой 5 (446), 06.02. - 12.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Юрий Абрамов

  

ЮРИЙ АБРАМОВ е млад автор, работещ в широк жанров диапазон. През 1999 година на филмовия фестивал в Кан сценарият на Юрий Абрамов за филма на А. Сокуров “Молох” получи наградата за “най-добър киносценарий”.

Въздух

Прегръщам въздуха. Тъй като няма кого да прегърна.
Есен е. Нивите пушат, сякаш са проснато одеяло.
Тракторът не мърда на земята от черното тяло,
                                           динозавър същи.
Учените си губят ума.

Въздухът пред мен кокетничи като вдовичка
Ако паднеш на него, ще се счупи креватено,
Не е лято - на небето пъпчици и лунички,
не ти е онзи зелен цвят на водата му.

Луната бе като превтасали нощви,
а взе ставите си да реже, на въдица се замята,
прелетя над рида и до рачешка щипка се сви, 
И трохи не останаха на невестата от прикята.

Но въздухът има очи за съдбата на полските псета.
Щом го изчерпиш, той незабавно ти дава.
Едва се задъхаш, едва си подразниш късмета,
а въздухът вече мучи като виместа крава.

Като пухен дюшек, като скрит във памук лед,
като връх ще се срути, ще стане на сляпо мечище.
Как - с въздух по залез блестящ като мед -
ще платиш разореното си огнище?

Картофът излезе ергенски пъпчив,
изглеждаше шумата сякаш е бременна двойно, 
ботушът и той изтъня до укрития там нож - 
а въздухът - топка, отскача все по-неспокойно.

Но цялата неподкупност и свобода от нас,
цялото мироздание негово, скрито в глаголи,
можем да вдъхнем от раз, да си го сложим във
                                                        джоба
и да замезим довечера водката с валидоли.

Можем да носим в себе си крайния му предел,
комини, течения, на млечен каймак аромата...
Хей, прегърни въздуха, живей си живота по-смел,
треперейки, както на старите панти вратата.

Превод от руски Милена Димова

Българската литература

© 2001 Литературен форум