АТЕЛИЕ
Над мястото, където живея през последните десет години, има една красива планина. Тя е духовна планина. Тя влияе на всички мисли, чувства и настроения. Тя влияе на човешките решения. Когато съм бил далеч от нея, мисля, че пак ми е влияла. Аз и хората наоколо живеем под нея, тя е пред нас и вътре в нас. Тя е желана и неизбежна в мислите ни. Тя стои стабилно на същото място, непроменена. Тя е една вярна планина. Хората са повлияни от нея. Тези, които идват отдалеч, също се повлияват от нея и се връщат отново. Планината не е туристическо място, за щастие няма ски-писти и хотели - човек може да я наблюдава през прозореца на панела. Това не променя усещането. Близо 120 000 души всеки ден гледат натам. Те я гледат от долу нагоре през делниците или гледат от горе надолу през почивните дни. Това е публиката на работата ми през последните години. Слънцето, вятърът, водата, скалите, взаимодействат с моите елементи, а планината е естествената среда и фон. Творбите са ефимерни, най-често създадени заедно с двадесетина съмишленици (които и подпомагат финансово проектите). Двадесетина души показваме на останалите по едно нещо, когато можем. Интересни са разговорите в града след показването. Хората не разбират това като изкуство, а като нещо, което им е харесало и искат да го споделят.
(в книжното издание има повече произведения на Недко Буцев) |
![]() |
© 2001 Литературен форум |