Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Томов

Византийският лабиринт

 

Продължение от брой 6

Вместо реките със студена вода, реките от масло, мляко и мед и леглата на праведниците от мускус от мохамеданския рай, както и пътечките в него, насипани с рубини, с бисери и изумруди, той предпочиташе реалността на земния, а да не говорим за райските хурии с техните едри гърди. Тях също заменяше винаги със земни...

Съсипа безвъзвратно необикновената красота на Латинския Изток, тази на принцеса Филипа Антиохийска, за която преди това се носеха необикновени легенди, както някога за дъщерята на принцеса Констанца - Мария39, седяща сега на трона в Константинопол и регентстваща над все още малолетния си син Алексей. Бе я накарал да се влюби в него до безпаметство, разхождайки се най-напред пред нейните прозорци, той, вече четиридесетгодишният, облечен в разкошно облекло, придружаван от светлоруси пажове, които носели пред себе си сребърни лъкове, това са ми го разказвали лично. А после я бе зарязал, след което тя залиня и не можейки да го забрави, умря едва тридесетгодишна, вече като съпруга на йерусалимския конетабъл Годфруа Торонски. Тогава Андроник бе вече гост на латинците в Йерусалим и успя да поболее от любов още една Теодора, двадесетгодишната вдовица на крал Балдуин III, и да я отвлече с помощта на султан Нуредин чак в Дамаск. Оттам – бягство в Ерзерум, сетне в Иверия, сетне при турския емир на Халдейската провинция на брега на Понт, после в една крепост в Колонел, в близост до нашата граница.Там дочака отлъчването си от църквата за съжителство с братовчедка му, защото и тая Теодора се бе оказала негова роднина, и за стоенето му сред неверниците. Император Мануил отдавна го ненавиждаше и преследваше навсякъде, за да го ослепи, ала напразно – братовчедът Андроник постоянно му се изплъзваше, дордето не се появи трапезундският херцог Никифор Палеолог. Той сполучи да залови Теодора и двете й деца от Андроник - Алексей и Ирина, и успя да доведе нещастника отново в Константинопол, в нозете на василевса, който отново и отново прояви снизходителност към своя най-коварен роднина...

Боже, как се появи тоя Андроник в двора на василевса! Аз бях на онова представление и никога няма да го забравя – тогава прочее го видях за първи път. Под дрехата му, от шията до краката, се спускаше дълга желязна верига и обвиваше тялото му. Когато се възправи пред василевса във Влахернския дворец в присъствието на всички придворни, плюс нас, патриициите, се просна на земята облят с горчиви сълзи, молейки за прошка. Глупакът Мануил също заплака и помоли братовчед си да стане, но Андроник, останал в същото положение, изтегли желязната верига и заяви, че като наказание за всичките си престъпления, желае да го довлекат като пленник в подножието на императорския трон. Отстъпиха, разбира се, и го довлякоха, след което го нагостиха богато, а за благородното му изгнание Мануил определи град Енеон на Понт...

Какво грешка, каква невероятна грешка!

От Енеон Андроник се готвеше да атакува императорския трон и сега, след смъртта на Мануил, условията бяха назрели. Ето на какъв човек искаше смъртта Хартофилаксът Симон, без да си дава сметка, че ме хвърля буквално в устата на лъва. В този момент Андроник се пазеше от две хиляди въоръжени до зъби ивири40 и още толкова, разположени по крепостните стени на града. Яденето му опитваха шестима човека, като се тръгне от готвача и се стигне до личния му роб, който го пазеше всеки момент с тялото си, освен факта, че Андроник още от ранна възраст поемаше малки дози отрова, за да свикне организма му с тая гадост и да не може никой да го умъртви. Плюс другото, казах го вече, в Константинопол го смятаха за свещено чудовище, едва ли не равно на Бронзовия бик41 от площада, и всеки, който би се осмелил да каже лоша дума за него, можеше много лошо да си изпати, а да не говорим за посегателство или не дай боже убийство. Свещеният божествен град обичаше легендите, той не можеше да живее без тях, той на това се и крепеше, а в онзи момент легендата се зовеше ”изгнаникът от Енеон” или с други думи Андроник...

Иди сетне че организирай убийството му или пък откажи да го сториш по молба на самия Главен хартофилакс на Константинопол...

“Поляната с асфоделите” бе застрашена и като братство, и като ръководство, най-вече в мое лице...

Бе вън от съмнение.

 

4

Същата нощ събрах хората от “Свещената тройка”.

Бяха двама освен мене. Единият бе патрицият Арсений. Занимаваше се със сводничество. Доставяше на публичните домове в столицата свежа плът чак от Египет и Додеканезките острови. Империята му в това отношение не знаеше граници. Разполагаше с платени проститутки и шпиони навсякъде. Парите, които печелеше бяха зашеметяващи като сума, ала това не бе най-важното при достопочтения Арсений. Той притежаваше най-липсващото нещо на тоя свят – далновиден ум, който можеше да прозре оттатък хоризонта и да предначертае откъде могат да дойдат парите и накъде по-късно ще изтекат. Това си качество очевидно бе наследил от своята далечна прабаба, от прочутата вдовица Даниелис, от същата оная красива и развратна Даниелис от Патрас, на която някога бе принадлежала по-голямата част от Пелапонес, както твърдят историците, а богатството й било по-скоро царско, отколкото на частно лице. На онази Даниелис, която когато пътувала никога не си служела с каляска и коне, а имала триста роби, които на смени я носели на носилка. На онази Даниелис, направила свой любовник, по силата на случая, не кого да е, а бъдещия император Василий Македонеца, а след блудствата си с него пък го направила неимоверно богат и му отворила пътя към императорската корона. Впоследствие, когато той наистина се възцарява, му дава като подарък петстотин роби, сто евнуси, сто жени, дето забележително умеели да тъкат платове, и завещава на наследника на василевса цялото си имущество. Ама че глупава и щурава жена – така да печели и така да дава. Далечният и пряк потомък Арсений я ненавиждаше. Бях свидетел, когато един роб нямаше работа да спомене само името на знатната му някогашна прабаба и бе убит от него на място. Прав бе, разбира се. Тази слабоумна в късната си възраст проститутка бе предоставила на онзи неграмотен коняр – Василий, стотиците си скъпоценни камъни и хилядите си роби, от които въпросният бе освободил лично три хиляди и ги бе отпратил към колониите ни на Юг, в Италия. И аз бих я мразил, при положение че бе завещала осемдесетте си имения на някого, па бил той и Македонеца. По този начин бе лишила от богатство дядото, бащата и самия Арсений и го бе принудила да се занимава с неща, които му бяха неприсъщи и дълбоко го отвращаваха. Нямаше как обаче, бе тръгнал от нулата, от разореното си бащино имение в околностите на нашия славен град Кесария с няколко долнопробни проститутки, чрез които бе развил мрежата си...

Ако някой си въобразява, че в Божия град това е лесно, жестоко се лъже. Вярно че проститутките в него бяха много и всякакви, ала бе вярно и друго – всяка имаше покровител или група от покровители, за което плащаше от собствената си цена, в противен случай - сбогом удоволствия и живот – Босфорът бе широк и дълбок – побираше всякакви чували. Пробивът на Арсений във въпросната търговия се състоеше в друго. Той се дължеше на неговата патрицианска изтънченост и особен подбор на стоката. Усетил, че е невъзможно да е наравно с простаци, той се бе изхитрил да купува съвсем малки момиченца на пазарите за роби, каквито в Константинопол ги имаше в изобилие, след което си бе издействал кредит от едни приятели и бе основал нещо като школа за проститутки с обноски и маниери, които сетне взе да предлага на най-заможните. Нямате представа какъв огромен интерес предизвика това начинание, особено сред разглезената младеж, още повече че Арсений въведе, чрез няколко възрастни жрици на любовта, докарани чак от Египет, нови любовни техники сред ученичките и предизвика истинско изумление. Подразбира се, че парите към него потекоха отвсякъде, ала Арсений не се задоволи с това, а въведе и втори вид проститутки, също непознати до тоя момент в Константинопол. Това бяха порядъчните жени на разорили се кредитори. На онова време в столицата се разоряваше всеки втори. Взел някой кредит, натоварил кораба си със стока за Константинопол, но вместо да мине през Корфу, Тива и Абидос, за по-кратко пресякъл около Родос, след което някакви пирати, а пиратите по това време в морето бяха повече, отколкото населението в столицата, го спипали, взели му всичко и от господар го превърнали в роб. И ето го и него – връща се пешком в Константинопол този път умно – пешком откъм Солун, по Виа Игнатия, а кредиторите, повечето във връзка със самите пирати около Родос, го заобикалят, искат си парите и като не са ги получават – хоп, при претора, който също, разбира се, дели с тях, а преторът натиква нещастника в тъмницата естествено и тогава какво му остава? Единствено почтената жена му остава, която трябва да започне да се предлага, за да погаси дълговете на онзи мухльо. За тия жени, за които Арсений и хората му имаха тънък нюх и мигновено ги издирваха, се слагаше специална цена, която с течение на годините намаляваше, но, общо взето, почтената и честна жена, дето всеки ден е влизала в църква, бе нещо ново в платената любов и си струваше всеки да опита. Свенливостта много често е висша форма на цинизъм, както обичаше да се изразява самият Арсений...

Третият тип негови проститутки бяха от най-богатите, от нашите патрицианки, от онези, на които развратът бе в кръвта им и сами си плащаха на Арсений да им намира момчета. При тях вече цените бяха на небесна висота. Тия патрицианки Арсений ценеше особено много, защото хем ги държеше в ръцете си, хем ги ползваше за шпиони и научаваше от тях каквото си поиска...

Толкова за търговията му, ала това не беше всичко. Арсений притежаваше още две изключително силни качества, за да бъде в “Свещената тройка” на нашето братство – жестокост и дълбока, изродена подозрителност. На него принадлежеше идеята за двойното шпиониране, за лепването на шпионска опашка на всеки наш шпионин, което в скоро време доведе до невероятни резултати. Половината от така наречената ни шпионска мрежа се оказа вербувана от други и премахната по личната заповед на далечния потомък на Даниелис, като по този начин се въведе в “Поляната с асфоделите” железен ред. Само като му чуеше името, въпросната шпионска прослойка се разтреперваше, а да не говорим за кохортите му от проститутки. Те и благоговееха пред него, защото не бе спал с нито една, в това бе другата му сила, имаше съпруга и две дъщери и от нищо друго не се интересуваше, освен от златото, което се стичаше в хазната му...

Следва


39 Мария Антиохийска – дъщеря на принцеса Констанца от Антиохия – наричана заради красотата си чудото на Латинския Изток. За нея се оженил Мануил I. [горе]

40 Грузинци [горе]

41 На един от площадите на Константинопол била издигната бронзова фигура на бик. Според легендата, когато той ревял, в столицата ставало винаги земетресение. [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум