Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дана Белева

Тънки пейзажи

Това са пейзажи, придобити по рождение. Стопанисвам ги в очите на плюшеното мече и с едно обилно чувство ги посягам, когато ми стане детско, и се сгъстявам в шепите си. И сплъстена от зяпане по нищото, ходя между бившите си думи и временните букви, алофоните. С уокмен за възходящата звучност. И ме обземат пристъпи на пунктуация и внезапни словореди. Пиша наоколо от другите. Така се учредявам след промоция на родовата памет и небългарските си желания. Вървя по пижами, по райетата на пижамите, излизам се. Псувам. Езикът ми съобщава света. Упражнявам кръвта си на всекидневие, но тази кръв не ми отива. А всъщност – това са държавни пейзажи, придобити по рождение. Частните коне ги текезесират, нали? Млъкни, ти не си била родена тогава… А сега родена ли съм, не съм ли… Къде ми е пъпът днес никой не знай. Да можех да си различавам държавата от родината и държавите от родините. Това са пейзажи. Обесването на Левски не се е случило с всички ни, дедо. Аз шумя хоризонтално и си лакирам ноктите. Опитвам се да сънароднича между два пейзажа, но пейзажът винаги е същият. Обичам да бягам от българите. Когато бягам се разбългарявам повече. Възвръщам се. Дълго не се случва нищо. И пак бягам. Спрях се да питам вместо кого бягам, вместо кого съм тук. Това са пейзажи. Още от малка растях неравномерно – със задграничен паспорт на майчиния език и sugar free в сутрешното кафе на роднините. Тогава бягах на едно място – така ни учеха по физкултура. Пейзажи. Сега знам, че никога няма да спра. България е кратка стая, аз тъкмо съм влязла. Докога ще я пазим сестра ни, бе брат ми? Нещата, които сме нямали. Другите родини са други пейзажи. В тях има повече българи. И мен ме има в повече. Е, как да не бягам, а? България е механичен процес.

Пейзаж: да те обземе една недоизказаност над топоса – птица, летяща всекиго. Настроението ти е геополитическо, патосът – локален, мечтите – втора редакция. Фонетиката е уютен пейзаж, ме вдъхновява. Прегласът на е всичко: тясен е светът и техно е времето. Епикриза на топоса, боледуване на пейзажите. Все сме в чужда компетенция. Птици с частно небе. Иска ми се, но само пърхам в масови полети. Звукоподражавам на страха да не остана в пейзажа. Излетявам си мечтите във вносни гнезда. Бандеролът им ме сладкопойва. Пейзаж. България е много птици в малко небе. Те не са ято, тя е прелетна. Откогато съм се забягала… Абе, я стой тука да може дедо ти да се радва на внуче! Немой, дедо, такъв е пейзажът.

Българската литература

© 2001 Литературен форум