Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Бунин

Окаяни дни

 

Продължение от брой 6

Москва, 1918 г.

 

БунинЦаря свалиха, а по негово време такива неща нямаше. И сега тия болшевики не можеш ги озапти. Народът отслабна. Аз например, една кокошка не мога да заколя, ама тях - няма да ми мигне окото. Отслабна народът. Те има-няма няколко хиляди ще се съберат, а ние колко милиона сме и нищо не можем. Сега да си подадат само носа, да ни дадат свобода, ще ги измъкнеме от квартирите и на парчета ще ги направиме.

- Там всички са евреи - каза черният.

- И поляци също. Че той и Ленин, казват, не е истински - онзи отдавна го убили, истинския.

- А за мира с германците какво мислите?

- Този мир няма да го бъде. Скоро ще го прекратят. А поляците пак ще са наши. Главното е, че няма хляб. Той си купи вчера кифла за три рубли, а аз така си и сърбах голата чорба...

 

24 февруари

Тези дни купих един фунт тютюн и, за да не изсъхне, го окачих на връвчица между двете крила на фортoчката. Прозорецът гледа към двора. Днес в шест сутринта нещо - тряс - в стъклото. Скачам и гледам: на пода лежи камък, в стъклото - дупка, тютюнът го няма, а зад прозореца някой тичешком се отдалечава. Навсякъде грабеж!

Перести облаци, от време на време слънце, сините петна на локвите…

В къщата срещу нас служиха молебен, донесоха иконата “Нечакана Радост”, свещениците пееха. Много странно изглежда това сега. И много трогателно. Мнозина плакаха.

Отново шушукат, че сред болшевиките има много монархисти и че въобще целият този болшевизъм се е пръкнал с цел възстановяване на монархията. Пак глупости, съчинени, разбира се, от самите болшевики.

Савич и Алексеев в момента уж били в Псков, “формирали правителство”.

От “Власть народа” звънят в централата: дайте 60-42. Свързват ги. Но линията се оказва заета и “Власть народа” неочаквано подслушва нечий разговор с Кремъл:

- Имам петнадесет офицери и адютанта на Каледин. Какво да ги правя?

- Незабавно да се разстрелят.

За анархистите: сякаш необикновено весели и любезни хора; болшевишкият “Съвет” доста се бои от тях; глава им е Бармаш, абсолютно побъркан кавказец.

В Севастопол “атаман” на матросите е някой си Ривкин, метър висок, брада - катинар; участвал в много грабежи и убийства; “човек с поетична душа”.

Мнозина сега се правят, че разполагат с някакви сведения, каквито никой няма.

В кафенето на Филипов уж бил видян Адрианов, бившият московски градоначалник. Уж той бил главен съветник в “Съвета на работническите депутати”.

 

25 февруари

Юрка Саблин военнокомандващ! Двадесетгодишен хлапак, картоиграч, кукленски хубавец...

Слух: съюзниците - сега вече съюзниците! - са постигнали съгласие с германците, възложили им да въведат ред в Русия.

Отново някаква манифестация, знамена, плакати, музика - и един през друг си дерат гърлата:

- На крак, вдигай се, народе пролетарски!

Гласовете - груби, първобитни! Лицата на жените - тъпоумни, зурлести, на мъжете - до едно престъпни, някои направо сахалински.

Римляните поставяли на лицата на своите каторжници клеймо: “Cave furem”1 . А на тези лица нищо не трябва да се слага - без всякакво клеймо всичко ти става ясно.

И какво общо има Марсилезата, химнът на същите онези французи, на които току-що по най-подъл начин са изменили!

 

26 февруари

Дали мужик, дали работник, не е ясно, разглежда на ъгъла на Поварская обява за вестник “Вечерний час”, чете имената на сътрудниците. Прочете ги и каза:

- Мръсници до един! Да им ръкопляскаш!

От редакцията на “Русские ведомости”: Троцки е германски шпионин, бил е разузнавач към нижегородските служби по охрана. Това е публикувал в “Правда” Стучка заради стара злоба към Троцки.

 

27 февруари

Отново празник - годишнина от революцията. Но празнуващи не се виждат и съвсем не заради това, че е зима и навява. Просто вече започва да им омръзва.

Някаква безумна и страшна нелепица: у нас цял ден от само себе си непрестанно звъни телефонът и от него се сипе огън.

“Разбягват се! Карахан е назначен за посланик в Константинопол. Каменев - в Берлин...”

Четохме статийката на Ленин. Некадърна и мошеническа - било то интернационал, било “руски национален подем”.

 

28 февруари

Отново е зима. Много сняг, слънчево, прозорците на къщите блестят.

Вести от Сретенка - германските войници са се настанили в Спаските казарми.

В Петербург май че влязъл германски корпус. Утре се чакал декрет за денационализация на банките. Мисля си, все пак, че отново самите болшевики ни баламосват.

А телефонът и днес звъни - трещи, звъни и сипе червени огнени искри!

 

1 март

Вечер у Ш.

По пътя видяхме адвоката Т. Яздеше към дома си на червеникав кон. Спряхме, поздравихме се. Беше бодър, каза, че болшевиките сега са заети само с едно: “да заграбят колкото се може повече пари, тъй като самите те знаят, че наближава краят на царството им”.

У Ш., освен нас, бяха Д. и Грузински.

Някакъв войник разказвал на Грузински в трамвая:

“Останах без работа, отивам в съвета на депутатите да моля за място – места, казват, няма, но ето ти две разрешителни за обиск, ще можеш да си живееш чудесно. Пратих ги по дяволите, естествено, аз съм честен човек…”

Д. получил сведения от Ростов: корниловското движение е слабо. Г. възрази: напротив, то укрепва и расте. Д. добави: “Болшевиките извършват ужасяващи зверства в Ростов. Разровили гроба на Каледин, разстреляли 600 медицински сестри…” Дори да не са точно шестстотин, то със сигурност – достатъчно. Не за първи път нашите богобоязливи мъже, за които самите тези сестри са разпространили толкова легенди, ги убиват, насилват.

Казват, че Москва ще падне под германска власт на 17 март. Градоначалник ще бъде Будберг.

Един готвач ми се оплака, че са му отнели всичко, което бил спестил за тридесет години тежък труд, стоейки пред печката при деветстотин градуса жега. “А Орлов-Давидов – допълни той – изпратил на мужиците си телеграма – с очите си я четох: палете, казва, къщите, колете животните, сечете горите, оставете само една бреза – да има пръчки за шибане – и елха, да има къде да ви беся”.

Слух, че германците са създали в Москва разузнаваческо управление; следели и за най-малката крачка на болшевиките, всичко си отбелязвали, всичко записвали.

Вести от нашето село: мужиците връщат на помешчиците заграбеното.

В последното, което си е истина, има нещо вярно. Чувам на улицата:

- Не, на войниците вече им притреперва под лъжичката. Все се биеха в гърдите, все не ги беше грижа – нека, видиш ли, идва немецът, мътните го взели – а сега, като започна да става сериозно, здравата се уплашиха. Най-много, викат, ние ще бъдем наказани, а и пада ни се, правичката да си кажем: направо се освинихме!

Да, ако наистина полъхне на нещо “сериозно”, тази “стихийност на великата руска революция” бързо-бързо ще се умири. Как се беше разпасало селото миналата година през лятото, как страшно беше да живееш във Василевское! И изведнъж, слух: Корнилов е въвел смъртното наказание – и почти през целия юли Василевское беше по-тихо от водата, по-ниско от тревата. А през май, през юни беше страшно да минеш по улиците, всяка нощ ту тук, ту там – червено зарево на пожар върху черния хоризонт. На нас ни бяха запалили веднъж на разсъмване гумното, и, тичайки из цялото село, крещяха, че сами сме си го подпалили, за да изгорим селото. А по обяд същия ден запалиха обора на съседа и отново обиколиха цялото село, и искаха да ме хвърлят в пламъците, крещейки, че аз съм подпалвачът, и ме спаси само яростта, с която се нахвърлих срещу бясната тълпа.

 

2 март

“Развратникът, пияницата Распутин, злият гений на Русия”. Разбира се, обектът си го заслужава. Но за вас какво да кажем, неизлизащи от “Мечките” и “Скитащите кучета”?

Нова литературна низост, по-ниско от която, едва ли може да се падне: в най-долната кръчма открили някаква “Музикална табакерка” – седят, значи, спекуланти, мошеници, проститутки и нагъват пирожки по копейка парчето, пият помия от чайници, а поети и белетристи (Альошка Толстой, Брюсов и така нататък) им четат свои и чужди произведения, подбирайки най-непристойните. Брюсов, казват, чел “Гаврилиада”-та, произнасяйки всички думи, заменени с многоточия. Альошка се осмели да предложи и на мен да чета – голям хонорар, вика, ще ти дадем.

“Вън от Москва!” Жалко. През деня сега тя е удивително мерзка. Времето е влажно, всичко е мокро, мръсно, по тротоарите и по паважа – ями, неравен лед, от редките фенери небето чернее мрачно, унило. Но ето и тиха уличка, съвсем тъмна, вървиш и изведнъж виждаш отворена порта, зад нея, в дъното на двора – прекрасен силует на старинен дом, меко тъмнеещ в нощното небе, което тук е съвсем различно от това над улицата, пред къщата – столетно дърво, черната дантела на грамадната му кичеста шатра...

Четох новия разказ на Тренев (“Ратаи”). Отвратително. Нещо, както всичко вече, дълбоко лъжовно, претенциозно, разказващо за най-страшни неща, но самото то с нищо не страшно, тъй като авторът е несериозен, така дотяга с “наблюдателността” си и с тази прекомерна “народност” на езика и въобще с целия си маниер на разказвач, че ти иде да плюеш. И никой не вижда това, не усеща, не разбира – напротив, всички се възхищават. “Колко сочно, колко цветисто!”

Конгрес на “Съветите”. Ленин държи реч. О, какво животно е това!

Прочетох за лежащите на дъното на морето трупове – убити, удавени офицери. А ние тук си имаме “Музикална табакерка”.

 

3 март

Германците превзеха Николаев и Одеса. Москва, казват, ще бъде превзета на седемнадесети, но не вярвам и продължавам да се готвя за път на юг.

Маяковски в гимназията го наричали Идиот Полифемович.

 

5 март

Сиво, прехвърча сняг. На Илинка покрай банките – облак от хора, умните си прибират парите. Въобще, мнозина тайно се готвят за заминаване.

Във вечерния вестник пише за завземането на Харков от германците. Вестникарят, който ми продаде вестника, каза:

- Слава тебе, Господи. По-добре дяволът, отколкото Ленин.

Следва

Преведе от руски Милена Димова

Българската литература

© 2001 Литературен форум