Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Гласове от бъдещето

Наградата да пееш пред родна публика

С участниците в “Тенорисимо 2000” разговаря Ваня Бекярова

Галаконцертът в рамките на 14-ия музикален фестивал в НДК бе празник, гордост българска. Защото ако светът бисира по стадиони, площади, концертни зали тримата тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас (него сме слушали в Софийската опера през 1980 г.), то София, а чрез Българската национална телевизия – и България, аплодира единствената по рода си среща не на трима, а на шестима български таланти. Калуди Калудов, Емил Иванов, Лъчезар Пръвчев, Румен Дойков, Костадин Андреев и Камен Чанев от години разнасят певческата слава на родината по най-прочутите оперни сцени в Европа, САЩ, Япония. Домакин на “Тенорисимо 2000” бе друг популярен певец – Орлин Горанов, а симфоничният оркестър на “Арт Генерация ХХI” с диригент Методи Матакиев съпроводи изпълненията на звездите. Участниците обобщиха пред в. “Литературен форум” впечатленията си от уникалното събитие и плановете си за бъдещи творчески ангажименти.

 

Калуди КалудовКалуди Калудов

Претворил е повече от 60 централни партии в оперни и кантатно-ораториални творби. Гастролира из цяла Европа, САЩ, Япония, Чили, Корея, пее с най-прочутите диригенти и оперни звезди. Живее постоянно със съпругата и четирите си деца във Варшава.

 

- Самочувствието ми на българин, канен от десетки страни, винаги е било на ниво. Все още преживявам щастливата среща “Тенорисимо 2000”. Концертът ме срещна със стари приятели, с които отдавна не се бяхме виждали, с младото поколение тенори. Приятно ми беше да се запозная с тях, с начина им на пеене, с изкуството им. Няма първи на земята, независимо дали са певци, артисти или нещо друго. Първи е само Бог, ние сме за малко тук и трябва достойно да се радваме на всеки подарен ни миг. Дано Господ дарява здраве на колегите ми, за да красят дълги години света с пеенето си. Лично аз съм щастлив, че през март отново имам участия в Софийската опера и в родния ми град Варна, където съм обещал да изпълня за първи път ролята на Отело.

 

Камен ЧаневКамен Чанев

След като завършва Музикалната академия и майсторския клас при Борис Христов в Българската академия в Рим, през 1993 г. става солист на националната опера, а от 1997 г. – и на Пражката опера. Пее във Франция, Англия, Португалия, Швейцария, Италия, Корея, Белгия и други страни.

 

- Специално за “Тенорисимо 2000” се завърнах от Франция. Да изляза на една сцена с толкова велики тенори си е гордост. С Косьо Андреев бяхме най-младите, но мисля, че достойно се представихме. А и с арията си от операта “Дъщерята на полка” отправих предизвикателство преди всичко към себе си. По време на българските си спектакли имах удоволствието да срещна фантастичните наши певци и на първо място Дарина Такова и Цветелина Василева, които правят завидна световна кариера, Цветелина Малджанска – с нея пяхме в Пловдив в “Травиата”. Сега ми предстоят нови турнета в Испания и Франция. Удоволствието да пееш в чужбина е голямо, но наградата да се изправиш пред родната си публика е несравнима, неоценима.

 

Румен Дойков

Солист на Софийската опера от 1978 г. Лауреат на наши и международни отличия. Повече от 40 лирико-драматични тенорови роли бележат успешния му творчески път.

 

- Тенорът е тенор, не само когато е на път и гастролира в бляскави зали. Защото и в най-големия, и в най-малкия театър питат: кой е тенорът, а не кой е сопраното или басът. Пял съм къде ли не, но винаги се завръщах в България. Първо, защото тук живеят много талантливи музиканти, и второ, както по време на мач оставят някой да пази дрехите на играчите, така и аз трябваше да остана в Софийската опера. Иначе би трябвало да я закрият (смее се). Истината е, че обичам семейството си и затова не напуснах България. Моята радост извън сцената от 28 години е бракът ми, синът ми, който е на 26 години и също е тенор. Пленен съм от красивата българска природа. Имам виличка в eленския Балкан и всяка свободна минута бягам там на тишина и спокойствие, ходя на лов, риболов. Иначе съм роден навръх 1 май - деня на труда, и не мога без работата си, музиката. Обичам и компаниите, веселите маси. Това е животът в крайна сметка и нека е по-щастлив занапред.

 

Емил ИвановЕмил Иванов

Още като студент в Музикалната академия дебютира на професионалната сцена и много скоро яркото му певческо-артистично дарование завладява първите театри на Европа, Северна и Южна Америка, Япония с над 40 тенорови партии.

 

- Месец след концерта в София си давам сметка, че “Тенорисимо 2000” бе сред най-хубавите ми преживявания. Може би някои са нарекли мегаконцерта на шестимата български тенори (за съжаление Бойко Цветанов се разболя и не можа да участва като седми участник) шоу. Но какво значи шоу? Шоу трябва да има, хората идват за него. В древния Рим са казвали “Дайте на народа хляб и зрелища” – до днес нищо не се е променило. Истинското шоу е неповторим празник, така както с Орлин, Калуди, Лъчо, Румен, Косьо и Камен се постарахме да го поднесем на публиката. Надявам се, до края на сезона да имам отново спектакъл в Софийската опера. А на читателите на в. “Литературен форум” – нека е на своя пост и през новото столетие – пожелавам здраве, любов и успехи.

 

Орлин Горанов

Любимецът на естрадата днес е чест гост на най-известните оперни фестивали и театри в Белгия, Дания, Холандия, Испания, Швеция, Швейцария, в момента пее в Германия.

 

- Избрах да бъда домакин на тези чудесни момчета, мои приятели, защото отдавна исках да реализирам мечтата си да ги чуем събрани заедно в България. Живот и здраве, намериха се достойни хора, заставащи зад идеята “Тенорисимо 2000” да се превърне в традиция, която да реализира поредица концерти на златните ни гласове. Ще поканим още примадони-сопрани, мецосопрани, известни баси, баритони. Десетки представители на певческата ни школа триумфират по света. Защо да не ги виждаме събрани от една такава идея в България? Първите шестима участници, въпреки отговорните си ангажименти другаде, направиха изключителен жест на уважение към българската публика, още повече, че пяха без хонорари. Мисля си, че ако светът се управляваше от партия на тенори, той щеше да е една безкрайна фиеста. Впрочем първоначално исках концертът да е под наслов “Тенорисимо фиеста”. Паднаха шенгенските бариери, крайно време е ние, българите, да свалим вътрешните граници, да носим повече обич, увереност – има с какво да се гордеем. Прославените ни певци правят малка България винаги голяма на световната сцена.

 

Методи Матакиев

Специализирал оперно и симфонично дирижиране във Виена. Застъпва огромен репертоар от класически и съвременни творби, начело на наши и чужди оркестри. Седем години е бил музикален директор на “Театро Лирико де Европа”.

 

- За мен беше огромно удоволствие да подготвя заедно с шестимата наши водещи тенори концерта. С всеки от тях съм работил. Събитие е да се съберат заедно на една сцена. Затова голяма заслуга имат от “София Мюзик Ентърпрайсис” и “Арт Генерация ХХI”, тъй като тези големи гласове все пак са конкуренти в едни и същи роли.

 

Лъчезар Пръвчев

От години е първи тенор на Хановерската опера, често е канен от водещи немски и европейски театри.

 

- Когато от Хановер отпътувах за “Тенорисимо”, три дни след премиерата на “Борис Годунов”, моят директор проф. Леман каза: “Само българите могат да съберат едновременно толкова много и толкова надарени певци. Ние в Германия се радваме да осигурим втори тенор за премиера”. Впрочем тъкмо затова се върнах веднага след концерта в Германия – за моята роля на Дмитрий Самозванеца в “Борис Годунов” нямаше дубльор. Ще вметна, че второто ми излизане в тази опера на Мусогорски беше 888-ия спектакъл в живота ми.

 

Костадин АндреевКостадин Андреев

Солист в Софийската опера от 1995 г. През последните години печели възторга на зрители и критика във Виенската Щатсопера, Италия, Холандия, Франция, Швейцария, Бразилия, Германия, Египет, Малта и др.

 

- Уморен, но щастлив се завърнах от едномесечното триумфално турне на Софийската опера в Япония. С Бойко Цветанов се редувахме да пеем в “Турандот” и “Джоконда”. Действително грандиозен успех постигнахме солистите, хорът, оркестърът, балетът, като се има предвид, че гостуването ни в Страната на изгряващото слънце се състоя два месеца след спектаклите там на Миланската скала. Залите бяха препълнени, аплодираха по 15-20 минути не само изпълнителите, но и грандиозната режисура, сценография. Убеден съм, че и занапред пътят ни трябва да бъде свързан с духовността, изкуството. Именно чрез самобитната си култура и духовност България ще пребъде в хилядолетията.

Българската литература

© 2001 Литературен форум