Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Извинение

 

Като автор на материала “Сянката на Златорога”, публикуван в “Литературен форум” от бр. 15 - 2000 г. до бр. 4 – 2001 г., дължа извинение на уважавания поет и преводач г-н Александър Миланов, мой съгражданин освен това, заради изпадането на пасажа с неговия спомен за Владимир Василев. Уверявам г-н Миланов, че грешката не е умишлена и се дължи на електронната поща, чрез която текстът беше изпратен до редакцията на в. “Литературен форум”. Едва след отпечатването разбрах, че е изчезнала цяла страница, една важна бележка и този пасаж.

Благодаря на Ал. Миланов за колегиалното и благосклонното отношение по време на моята работа. Уверявам го, че текстът ще бъде на своето място в бъдещата книга, посветена на репресиите над българските писатели след 9.IХ.1944 г.

Цвета Трифонова

Бел. ред. Тук публикуваме пропуснатия пасаж със спомена на Александър Миланов.

Интересно четиво в досието са и поверителните рапорти за някои известни литературни имена – Димитър Дечев, Александър Миланов. Научавам например, че майката на известния преводач и поет Александър Миланов била от кулашко семейство, а баща му Милан Проданов – опозиционер от БЗНС (н.п.). Сведенията от родното му село Овчи кладенец, постъпили в централата на ДС са буквално следните: ”Младежа след 9. IХ. 44 г., макар и да е бил дете в селото, се проявявал като вражески настроен, бил е под влиянието на баща си. Имал е неправилно отношение към мероприятията на народната власт. “И освен това обича да спори като негова слабост е, че е самомнителен и счита се, че е много компетентен по всички въпроси.” Дори в този кратък пасаж се провижда фанатизма и абсурдния алогизъм в мисленето на тези хора, способни да видят враг и в сукалчето, задето бозае от родната си майка. В годините, когато се развиват репресиите над привържениците на Никола Петков и баща му е преследван, арестуван и измъчван, защото не е съгласен доброволно да влезе в ТКЗС, бъдещият поет, роден през 1933 г. е още дете. Но характеристиката, написана от селския партиен секретар по искане на ДС през 1958 г., и то във връзка с оперативното дело на Вл. Василев, носи клеймото “вражески настроен” и го следва навсякъде през годините. Как се е отразило това на живота и работата на твореца, не зная. Би следвало той да види, докато все още е възможно, секретното си досие.

По сведения на Ал. Миланов личното запознанство с Вл. Василев става в Чирпан, където критикът е поканен да изнесе сказка. Но с епохата “Владимир Василев” и с културата, носеща запазения знак “Златорог”, младият учител от южното тракийско градче се опознава много преди това чрез пълното течение на прочутото списание, запазено в библиотеката на чирпанската гимназия. Дори след 45 години той си спомня паролата, с която се полага началото на едно духовно родство и поклонничество пред Учителя, продължило след това и в София. “Остана силно изненадан и се зарадва, когато му цитирах една негова мисъл: “И революцията има своята скука, както и буржоазното самодоволство.” (“Бараж от литературни формули”)

Архив на МВР, ф. 3, оп. 2, а. е. 633

Българската литература

© 2001 Литературен форум