Литературен форум  

Брой 7 (448), 20.02. - 26.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Русков

Неосъществената екскурзия

(Из инкриминиран дневник)

11 май 1958

Днес получих от СБП циркулярно писмо между другото за една екскурзия с румънския параход “Трансилвания” с маршрут: Варна-Истанбул, Пирея, Атина, Неапол, Рим, Ница и Марсилия. Тръгване на 8 юли. Струва към 2800 лв. За СБП са отпуснати 10 места. Днес е неделя – софийските паралии също са получили това писмо. Дали мога да се вредя и аз, дали изобщо биха ме пуснали?

 

12 май

Трябваше да се обадя в СБП-касата, за да ми пратят парите от командироването по седмицата на детската книга.

Реших освен това да разбера има ли още места за екскурзията. Гундов от Лит. фонд ми каза, че до момента са записани 7 души. Тоя път не се колебах дълго – записах се и аз – осмият! Ами пари? От Литературния фонд наскоро ми отпуснаха заем от 2000 лв. за добавъчна вноска – строителен влог. Помолих Гундов отпуснатата сума да се прехвърли за екскурзията. Тай малко се помръщи, но прие. Остава да намеря още 800 лв. Снимки, бирническо, паспорта трябва да пратя до 15 т.м. – срока за представяне.

Днес съм много възбуден. Да пиша ли на З.1? Мисля, засега не!

 

14 май

Тия дни се занимавам със снимки, вадене на бирническо и пр. Най-после изпратих каквото трябва. Писах, че останалите 800 лв. ще пратя след няколко дни. Направих постъпки за годишен заем от взаимоспомагателната каса при ГНС. Надявам се да ми отпуснат.

Казах на някои приятели за екскурзията. Одобряват и – разбира се – малко завиждат. Наистина, какво по-хубаво, да видиш малко свят – такива интересни градове! Започнах да живея с тая радост. Само да не разправям много, че току-виж някой подушил и – сечено! На мен и така не ми се вярва, че биха ме пуснали из Западния свят...

 

17 май

Върнах попълнени изпратените ми декларации и формуляри. Подробни сведения за това къде съм живял преди сегашния адрес, близките ми ходили ли са в чужбина, както и аз самият. Имам ли роднини и близки в чужбина; женен ли съм, имам ли деца... Последното е, разбира се, да бъдат сигурни, че има какво да оставя като “залог” в България, да бъдат по-уверени, че няма да избяга човек. Аз имам само жена – дали изобщо ще ме пуснат?

Това е основният въпрос, който ме вълнува.

 

20 май

Днес ми отпуснаха 800 лв. годишен заем от взаимоспомагателната каса. Аз и бездруго имам от лични вноски 680 лв. – така че ако се отпиша от касата, тези пари са мои – почти покриват направения заем. Ако се затрудня в месечните удръжки от заема на СБП, ще направя така.

Трябва да започна ученето на италиански. Нали смятам да кандидатствам редовен студент? Пък и ако тръгна на пътешествие, Неапол и Рим са в маршрута...

 

21 май

(...) Търся учебник по италиански. У нас има толкова много книги, пособия, речници и граматики, но по италиански – само речници и една граматика, която в началото не би ми послужила, понеже е цялата на италиански, издадена в Италия. Може би Ст. Б. ще ми услужи – той има един стар учебник.

 

24 май

(...) Вчера говорих със З. по телефона. Обади ми, че е по-добре да не идва, нито аз при нея, защото окръжният началник й бил обещал да я премести на 1 юни (или на 15) в Котел – детския санаториум. “За да не пръскаме пари... Тогава ще дойдеш, за да ми помогнеш при пренасянето!...”

А аз така исках да се видя с нея, да поговорим за екскурзията... Защото тези дни натрапчиво ме владее една мисъл, която не е за споделяне дори с най-близкия човек! Може би и със З. няма да я споделя. А искам да съм малко повече заедно със З. – та нали ако тая мисъл ме овладее напълно, ако тя се превърне в сериозно решение... ще трябва да се разделим за цял живот може би... Без З.! Така е тежко да помисля за това! И все пак... може би ще се наложи. Без любов е жестоко, но без свобода – безнадеждно, безсмислено.

 

25 май

Днес Б. ми услужи с учебник по италиански. Започвам. Трябва да овладея поне основния материал. (...)

 

28 май

Днес пристигна препоръчано писмо от З. Едва вчера следобед с Иван С.2, дошъл за няколко дни, й писахме да не напуска Бургас, защото и той ще иде драматург там, а и Люб. С.3 ще бъде една година командировка – а ето че е освободена от длъжност и от 2.VI. ще постъпва в Котел – санаториума! Пише ми да й намеря малко пари за пренасянето и пр., “пък аз се надявам, че с по-голямата заплата в санаториума ще мога да ти ги върна.” Чудесни взаимоотношения между съпрузи!

“Вероятно в края на лятото ще дойда в Пловдив, за да уредим някои наболели въпроси от нашия семеен живот.”

Да, наистина ще трябва да помисля да я освободя наведнъж – веднага ще й дадат развод, ако изпълня решението, което ме овладява напоследък!... Дано бъде тогава тя по-щастлива, отколкото досега с мен! Дано!

“Тъжно ми е, - пише тя. – И все пак всеки от нас има една неотменна съдба, от която не може да избяга.”

Аз ще опитам.

 

***

Уви, италианският не върви в такова настроение...

(...)

 

8 юни

“Быт может, на землей чужой чужак
и не завянет,

но уж душистым никогда такой
цветок не станет.”

Чета “Греческие народные песни” – в “Народные двустишия” има и това... То ме наведе на дълбок размисъл.

Мъката по родината ще бъде голяма, но нима тук няма да завехнем? Цветът и без това ще остане не особено благоуханен...

Започнах да наблюдавам всичко – и хора, и предмети, къщи и пейзажи като човек, който няма да се върне вече в родината си. Тридесет и две години неусетно са ме свързали здраво с много неща – и сега с внезапен порив към свобода ще скъсам всички връзки. Кръв ще покапе от сърцето ми. Ще има ли някой да пророни сълза за изгнаника? Дали сълзите на З. за мен са се свършили? Не, тя наистина ще плаче в най-самотните си часове – може би повече за това, че нищо не е излязло от нашия брак, че младостта й е минала в напразни очаквания с мене. После, след време, може би и ще ме намрази. “Той е гледал само себе си”.

Наистина ли е така? За моето лично щастие ли бих напуснал всичко – родина, любима, приятели? Нима лично щастие не може да се постигне и тук, стига да затвори човек очи за всичко долно и мръсно? Може, разбира се. Особено за човек, който така или иначе минава за писател. Както много други. Но творчеството иска свобода. Писателят може и трябва да бъде в служба на народа си, на човечеството - но не и слуга, прислужник! Не! Да мъча съвестта си, да я превивам в себе си до изтощаване цял живот, за да имам “лично щастие” не мога! Поне съм правил някои опити. Не излиза нищо. След малко огънят ще изгори тези печални мои стихотворни опити. Гръцкото двустишие е създадено с правда, но все пак в други времена. Цветето цъфти там, където има нужната почва и климат. Ако то ги загуби в родината си, ще ги потърси другаде – иначе наистина ще увехне.

“Быт может, на земле родной
цветок и не завянет,

но без свободы никогда душистым он
не станет!"

 

9 юни (обяд)

Тази сутрин в службата ми се обади Сеизов – от МВР. Той ме е посещавал два пъти след като джангозовци бяха отправили клеветите си. Единия път накарах и В. Урумов и Иван Койнаков да дойдат и присъстват на разговора. От това, че Д. искаше списъците на Кабинета и “Гео Милев” само (а не и на “Хр. Смирненски”), разбрахме откъде иде огънят.

Днес му определих да дойде към 15 часа в службата. Интересно какво го кара пак да ме търси. Старите причини или някои нови. Да не би във връзка с екскурзията? Нареждане от София да ме проверят? Възможно и заради това да е. Ще видя. (...)

 

23 юни

(...) Бях в командировка до Плевен, минах през Котел за един ден и една нощ. Преди това бях получил едно “грозно” писмо от З. с предложение за раздяла. Разбира се, както често се случва с нея, писмото е било написано при “самонапомпване” – каквото й е било на душата в момента, отразила го.

В Котел тя се разнежи, прекарахме не като съпрузи, а като младоженци. Замечтахме си за събиране, дори за взимане на къщичка в Котел. (...) Разправих й за екскурзията и на смях й подметнах, какво би правила, ако остана на Запад.

“А-а, ами книгите ми! Ще ми ги вземат...”

Тя беше като дете, което се опасява да не му вземат играчките. Наистина за З. светът е в книгите. (...)

*

В събота в отдела “цъфна” една личност, която се интересуваше от циклостилните отпечатъци, правени в отдела. Чух как питаше Кармен (деловодителката): “Не са ли работили на вашите машини писатели?”

Изтръпнах – това е съвсем пряко подозрение. Видях агента – висок, с малко подпухнало, небръснато лице. Взе един-два отпечатъка – писмо и план за самодейни колективи. Вероятно за сверяване с онова, което е у тях и което така ги е раздвижило. Може Сеизов да не ги е задоволил и сега е поел задачата друг, по-опитен? (...)

И така – “въртележката се завъртява”. Дали всичко това няма да ми попречи на екскурзията? Твърде възможно.

 

3 юли

Все още няма резултат от милицията – получих и писмо в тоя смисъл от СБП. До последния момент несигурност и възможността да ти кажат – Не!

Аз дълбоко в себе си очаквам това. Поне ще зная какво мислят за мене. На чиста сметка!

Тези листове трябваше да откъсна от тетрадката, защото като цяло не може да влезе в тясното скривалище. Ще трябва малко по малко винаги да се пише и да се търси място... Тясно! Тясно за душата, тясно за мисълта. Ще дойде ли време, когато всичко ще бъде така чуждо, така неестествено, че да не се вярва дори!

И всичко това в името на някакви идеали, които се претворяват като пародия в живота.

Нощес тръгвам за София. Искам да разбера това-онова. И евентуално да подам документите си за следване. Как ще следвам в тоя мракобеснически университет, сам не зная. И да започна, сигурно както на мнозина пишещи братя и в моята малка биография ще се мъдри: “следвал еди-каква си литература...”

И така, мой дневнико, засега дописане. Дали ще се върна при тебе след като съм подишал въздуха на свободния свят, или само ще отида до морето – това е “държавна тайна”.

Бъди благоразумен и не любопитствай предварително. Виждаш какво е положението.

 

Б.а.: Параходът “Трансилвания” замина без мен. Обяснението тогава на “Балкантурист” бе, че съм изместен от съпругата на виден държавник...

Дневниковите бележки са иззети при обиск от органи на ДС на 31.I.1959 г., когато бях вече следствен по НОХ дело № 28/1959 на Софийски градски съд.

 


1 Здравка Попова – първата съпруга на Й. Р. [горе]

2 Иван Теофилов – Свежин [горе]

3 Любен Станев [горе]


Прости й, Господи!

След спор опашкарски, просмукан от мраз и омраза, 
дочула, че бил съм и аз по затворите влачен, 
жена във жалейка съвсем нежалейно ми каза:
“Били сте и вие, където е трябвало, значи!…”

Погледнах я – Бог изпитание сякаш ми спуща: 
под черната дреха кого ли, кого разпознал би?
Напомня ми тя надзирателка в лагер досуща –
безмилостно глуха за чуждите вопли и жалби.

Във мен подозрение някакво почна да стене.
Дали са чертите й призрачни или същински?
Охранена, едра, гласът й напомнящ грухтене.
Вратът й на дипли, очите й – кръглички, свински.

Дали… И обзема ме някаква странна отмала.
Ужасна представа ума ми внезапно обяздва.
Дали е – невръстна – месото на свините яла,
които със хора са хранели Спасов и Газдов?

Жената в жалейка… Безмилостна. Гена си крие 
във нея едно омерзително с нрава си време.
Прости й, о, Боже – сълза милостива дари й.
И сила ни дай, душата си да преореме!

1991

Като в картина на Шагал

Шагал, евреинът от Витебск.
Шагал – скиталец по света.
С възвърнат бащин край в платната
(“Здравей, Родино!”*) – там летят 
животни, хора чудодейно.
(Ах, сънищата на Шагал!...)
Творби разграбени, но живи.
(И Марк самият дълго жив -
“Часовникът с крилото синьо” 
отмерва дните му довек...) 

Но иззад славата му крие 
лика си безпощаден факт:
Един погубен, втори, трети, 
четвърти, пети... Все Шагал!
(Сърца засеяни с куршуми).
Шагал** Шагал... То значи крачи 
фамилията към смъртта...
(“Врата на гробище еврейско”)

Развява знамена омраза.
Пожари лумват от вражда.
В трептящ от страх и вопли въздух, 
от маршове, сиренен вой – 
аз, младият човек съм крачел 
сред родна еднородна рат –
“Човек с обърната глава”...

И как да зная, че привършват
Шагаловците без Шагал!
Звезди огряваха пагони, 
а други – жълти – на ревер 
като мишени прикачени 
върху гърдите за стрелба.

Забравен жест открехва спомен:
Евреин стар, изнемощял, 
преди по път да се разминем 
припада с гаснеща звезда.
Повдигам го и го повеждам 
под мишница... “Солдатът с хляб”.
(Шагал ме вижда полетял...)
И улицата се усмихва 
на моя милостив пагон.
И състраданието бликва 
с томителния химн на хор...

Разкъсани човешки връзки 
отново свързват се в честта 
да си човек с човек до тебе –
Доброто да издига флаг.
И като песен зазвучава:
Шагал Шагал... То значи крачи 
изкуството с човечността.
И туй е просто чудотворство 
като в картина на Шагал.


* В кавички се използват наименованията на Шагаловите творби.
** От шагать (рус.) – крача, вървя.

Българската литература

© 2001 Литературен форум