Литературен форум  

Брой 8 (449), 27.02. - 5.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  Подслушвани от ДС

Георги Саев

Затворени гласове

Продължение от брой 7

В този ред на недопустимо, пошло наблюдение се промъква един епизод, който колкото и да изглежда днес смешен, толкова навремето е бил опасен с възможните последствия. В една ранна утрин Чавдар Добрев, тогава драматург в Народния театър, ме повика по телефона на разговор в своя кабинет. По негова инициатива ме отведе насреща в Градската градина, където ми показа пет машинописни листа, изписани от Добрев и пълни със суперлативи за моите възгледи и критическа дейност. Бях предупреден също от Добрев, че ако нашата среща стане известна, със сигурност ще бъде изключен от партията. Разбира се, проявих задължителната дискретност и за неговия приятелски жест споделих само със съпругата си вкъщи. Уви, Добрев и аз не бяхме надхитрили ДС! В поредно с гриф “строго секретно” предложение за моето санкциониране – и то “съгласувано с др. Мусаков”, струва ми се, по онова време висш началник на Шесто управление – е отбелязано, че Ч. Добрев “прояви нечестност към органите на ДС” и “по м(ероприятия) “Родопи” се получиха данни, че съзнателно и в подробности е информирал обекта”, като “написва блестящо есе за Саев”.

Независимо от този почти анекдотичен епизод, всичко останало, а то не е никак малко, от запазеното по мероприятия “Родопи” и “Пирин” е внимателно събиран обвинителен материал срещу моето мислене и, за което мога само да съжалявам, срещу събеседниците, чието прегрешение се е свеждало до приятелско общуване с моето семейство. А с техните разговори, разсъждения, констатации, преценени с един поглед, за който няма свои и чужди, а само чужди и врагове, се потвърждаваше, че “в жилището на обекта периодично се събират дейци на изкуството и културата, пред които той злословил по адрес на отговорни партийни и държавни ръководители, хулил и клеветил политиката на БКП и КПСС, отричал достиженията на социалистическата ни икономика и култура.”

Не е пропусната и съпругата ми Кр. Близнакова, която “често се е солидаризирала с неговите схващания, а в някои случаи сама е правила остри вражески изказвания”.

Затова в периода, когато съм работил във в.”Народна култура” и по-късно в БАН, всеки, гостувал в моя дом и независимо от темата на разговора, най-педантично е бил записван.

Строго секретно от особена важност!
(след попълване)
Приложение № 7

За .......... 06...................................(......01.....)..........................02...................
              управление               отдел                  отделение

Вх. № 9404 от 12.02.82 г.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

От М “ ..... РОДОПИ ........" 590
размн. № 33/837 стр. 3
дата:...09.02.1982 год.

за “........................ ДОМАКИН .....................”
Записал: .........................
Обработил:...11882....

 

Към 18.50 ч. Жоро се прибира заедно с Бети Коен. Продължават разговор започнат навън – на времето бащата на Красимира разказвал на Жоро, че като разглеждал архивите, е забелязал, че в историята на нашата партия няма предател евреин. Всички предатели са българи.

Коен отдава голямо значение на психологическия фактор при изясняване на историческите факти. Това особено важи за българската нация. – “И сега, като гледаш тая система на управление и т.н. Голямата хитрина, ако приемем, че това е хитрина, на големия човек е, че той действа съобразно със законите на психологията на тая маса.”

И двамата се смеят, че нищо не могат да направят, нямат избор – родили сме се в България.

Променят темата – Коен пита Жоро как се чувства на новото място. Жоро не участва в игрите, защото поддържа малко контакти и затова е доволен.

Става дума за българските критици. Жоро, който сега се занимава с тези въпроси е на мнение, че трябва да направи ревизия по отношение на някои оценки на нашето литературно наследство.

Одобряват новото ръководство но КИК.

К. 94187

Коен е на мнение, че речта на Лилов има превес към догматизма. Този превес се диктува от обстоятелството, че “Людмила Живкова беше най-много критикувана от позициите на догматизма. Така да се каже нейната линия може да бъде защитена главно от, срещу догматизма. От друга страна не може да не се потвърди, че ние не сме…(1д) естетическата всеядност и т.н. Вярно е, че практиката обича да се отклонява от такива постановки, че идват моменти, че трябва да се удари малко тука, малко тука. Защото, например, тая статия на Дело, вярно е, че й се отговори , със статията на Светлин Русев, след това идва тая реч, която в постановките си… (не се доизказва). Но от друга страна си казваш – появата на тоя материал, от първа страница, случайно ли е? Решено ли е само в сферата на редакцията или отразява известни внушения?

Жоро не може да се съгласи, че това винаги се прави по внушение. Все едно е да повярва, че някой може да внуши нещо на Георги Найденов. А що се касае за статията, не трябва да се има предвид, че отдел “Изкуство” на “Работническо дело” е “трагичен”.

Коен развива тезата, че борбата на тенденции, която съществува в културните среди, се използва, за да се отвлече вниманието от важни и съществени проблеми.

В 19.20 ч. се прибира Красимира. Споделя, че току що се е разделила с нейна приятелка, която казала, че статията на Овадия е предизвикала смут. Коен не се учудва – Овадия се противопоставя на своя приятел Кръстев.

Прекъсват тази тема – водят общ разговор.

В10.25 ч. идват Михо Величков и Венчето (Невена Стефанова)

К.03685

Става дума за Янчо Таков – всеки казва какво знае за неговото задържане, за аферите му.

Венчето им разказва за Юлия Попова – била скрила четири килограма злато. Предполага се, че е много повече.

Към 19.50 ч. Коен си тръгва. Краси пита Венчето как са открили толкова много злато в Попова. А Жоро иска да знае как самият Попов е злоупотребявал с валута. Венчето им обяснява, че са обсебвали пари, главно от фонда “1300 години България”. Казва се, че се губят 500 хиляди долара…

Прекъсват на тази тема – общ разговор на литературни теми.

К.02255

Става дума за групите, които се образуват около отделни личности. Венчето и Михо са против групата на Тончо Жечев, която раздава правосъдие и се обявява против всеки, който не мисли като тях. Това не приемане на дискусии е изострило атмосферата. Жоро знае това, така както знае, че на Тончо му казват “Кръстникът”, говорил е с него по тези въпроси. За него важното е това, че тези групи, които враждуват по между си, понякога могат да дадат възможност да се прекарат идеи и решения, в ущърб на изкуството, на творчеството. Краси смята, че не е само групата на Тончо. Има група на Димитър Методиев, На Георги Пенчев, в.”Работническо дело”.

Краси и Жоро са на мнение, че не са добри нещата, които стават с Тончо, но още по-трагичен е фактът, че Свежин оглавява Литературния музей.

Михо не може да се съгласи, че санкционират хора, само защото имат мнение различно от това на ведущия човек в дадена област. Всеки трябва да има право на мнение.

В 20.30 ч. Михо и Венчето си тръгват.

К.15320

Написано в екс.единствен
12.02.1982 г.

Справка

1. Михаил Иванов Василев – род. 1935 г., член на БКП и СБП, доцент в СУ “Кл. Охридски”.

2. Алберт Коен – род. 1933 г., безпартиен, киновед, евреин по националност, близка връзка на Елка Константинова.

12.2.82. 
Павлов

Очевидно мероприятие “Родопи”, изискващо да се разпознават гласовете на подслушваните и да се познава приблизително тяхната биография, допуска сериозни грешки. В разговора не е участвал критикът Михаил Василев, а драматургът Михо Величков със съпругата си поетесата Невена Стефанова; Алберт Коен не е роден през 1933 г. и не е безпартиен.

Ето и друг образец на записване, този път чрез мероприятие “Пирин”:

 

Строго секретно от особена важност!
(след попълване)
Приложение № 7

 

За ............06....................................(....01....).......................02.......................................
              управление               отдел                  отделение

Вх. № 11452 от 22.02.82 г.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

От М “ ....ПИРИН......” 307
размн. № 33/999 стр. 2
дата:... 22.02.1982 год.

за “..............................ДОМАКИН......................”
Записал:...........................
Обработил:....11882....

 

Коприна Червенкова, в разговор с Жоро, споделя, че Найденов й спрял статията за “Бивола”, по нареждане отгоре. Първоначално имал намерение да помести нейната статия, на Филчев и някои мнения на зрители. В последния момент й се обадил и поискал оригинала на писателското писмо до Радоев. Коприна му обяснила, че те са върнали този оригинал на Радоев, само са го преписали. След време Найденов отново й се обадил и й казал да си вземе втория екземпляр от статията и да отиде при Писарев и да се оплаче, че й спирали статията.

Коприна отишла при Писарев и му казала всичко това. Той й заявил: ”Знам, всичко знам, обаче в момента е по-добре нищо да не се прави. По-добре да се запази “Бивола” да се играе. Игрите са други, ти не се бъркай в цялата тази история. Засега трябва да се мълчи и да не се отговаря. И накрая каза – Ако ми се размине само с тази история, добре ще е.”

Доколкото Коприна е подразбрала, Писарев иска да “набута” Цеца Манева в ръководството, но Кабакчиев никак не я иска. Дори си позволил пред Коприна съъвсем определено да заяви, Кабакчиев, човекът, който много се пази да изказва публично мнението си, че е възмутен от държанието на Чавдар Добрев, на един пленум; че той внесъл разкол в редиците на сплотения съюз. Жоро се чуди как е възможно да говори така, когато Чавдар е защитил Априлския пленум.

Коприна отново започва да говори за спряната статия. Найденов й казал, че ще й я плати и изказал съжаление, че не се публикували всички статии едновременно.

12.32 ч. к. 2376

Написано в екз. единствен
22.02.1982 година

 

Справка

1. Копринка Георгиева Червенкова – безпартийна, редактор във в-к “Народна култура”.

2. Георги Найденов – член на БКП, главен редактор на в-к “Народна култура”.

Павлов

 

За никой от приятелите и познатите, посетили дома ми, не е направено изключение – следите от техните разбирания, отношение към всекидневието и творчески интереси се регистрират и после акуратно анализират с химикалка в ръка. Подчертавания, бележки, заплашителни въпроси и резолюции съпровождат забелязаните отклонения от ортодоксалното мислене. И какъв абсурд – тези, които са уличени в грешки спрямо партийните постановки, многократно превъзхождат онези, които си позволяват да ги съдят. А уличените, извън вече цитираните, са проф. Л. Тенев, Д. Овадия, Н. Инджов, Кр. Куюмджиев, Бож. Кунчев, Боян Ничев, Ат. Наковски, Е. Константинова, психиатърът проф. К. Киров…Техните “порочни” възгледи, иронични подмятания за властта или по-категорично отрицание на обществената конюнктура днес се превръщат в свидетелство, че редица интелектуалци са били отчуждени от политическата система, независимо от постовете, които са заемали.

Любопитно е още, че не са пощадени и гостите ни от бившия Съветски съюз, наши колеги по професия. За техните разговори се информират незабавно лица с руски фамилни имена, може би от чужди служби “Международно сътрудничество "(и това е толкова по-осъдително, защото се надхвърлят границите на тесния “семеен кръг”!) се разпростира и по време на командировките ми в чужбина. Моето пребиваване в Полша се предхожда от нареждането (9 май 1980): “Др. Пенчев, още сега изяснете кога ще пътува и да помолим полските другари по-отблизо да го обезпечат”. А когато съпругата ми придружава Народния театър в турнето му в Москва ще се появи резолюция от 20 май 1982 г.: “Др. Павлов, защо не подготвим писмо за КГБ да я обезпечат. Ако не е заминала това да се направи бързо!”...

 

Бел. ред. - правописът е автентичен

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум