Литературен форум  

Брой 8 (449), 27.02. - 5.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Екология за духа

Оля Стоянова

Водата, водите, морето...

Черно море в черно...

Площта на водосборния басейн на Черно море е 2,2 млн. кв. м.

В близост до Черно море – непосредствено до плажната ивица или в селищата около нея живеят приблизително 170 млн. души.

В курортите на Черно море всяка година летуват около 50 млн. човека, като в миналото този брой е бил неколкократно по-голям.

Най-големите реки, които се вливат в Черно море са – Дунав, Днепър и Днестър.

Водите, вливащи се в морето са недостатъчно пречистени.

Реките ежегодно носят нефтопродукти.

Изследванията от предишни години показват, че сборът от нефтени отпадъци, изхвърлени в крайбрежната зона на бившия СССР, възлизат ежегодно на 10-15 хил. куб.м.

По оценка на Института по биология на Южните морета към Академията на науките на Украйна в морето се съдържат 14 хил. тона живак, а в биологически активния слой (от 0 до 50 м дълбочина) се намират 850 тона живачни съединения.

Основен доставчик на живака в Черно море е река Дунав.

Река Дунав внася във водосборния басейн на Черно море годишно около 40-60 тона от отровата.

Останалите интересни съединения, които могат да се открият в черноморските води са минерален азот, органични вещества, фосфор, желязо, цинк, манган, олово, арсен, почти цялата Манделеева таблица...

Съотношението на отровите, разбира се, е непостоянно през годините. И зависи, освен от всичко останало, но и от икономическото положение на черноморските страни и екологичната култура на населението.

 

Предистория

В миналото гърците наричали морето Понтос Евксинос, което означавало “негостоприемно море”. По-късно заселилите се славяни в земите на Балканския полуостров превели по-старото название на морето като “тъмно”, “черно”, отбелязвайки отново факта, че морето е негостоприемно. По-късно турците превеждат името буквално – Кара-дениз (Черно море).

 

Екологичните проблеми на Черно море не са нещо ново. Констатациите, че Черно море умира не са само апокалиптични изблици в началото на ХХI век. Проблемите, свързани с нарушеното екологично равновесие в Черно море не са от няколко години. Нито могат да се решат в такъв кратък срок.

Един от примерите за настъпилите екологични промени, които украинските учени цитират, е състоянието на морето в северозападната част на Южна Украйна, която в миналото се е славела с богат риболов. В момента това е една полумъртва зона в биологическо отношение. А липсата на улов е само един от показателите. (Между другото – слабият риболов е нещо, от което се оплакват не само хората от другия бряг на Черно море. Бургаските рибари, например, казват, че риболовът е намалял в сравнение с предишни години и сега хващат в мрежите си повече мазутни петна от пристанище Запад, отколкото риба. Причина за това са най-често промишлените отпадъци, които се изливат направо в морето.)

Още в миналото е било ясно, че фауната на Черно море е много по-бедна, в сравнение със Средиземно море. Затова и риболовът никога не е имал решаваща роля.

Сероводородната зона, която обхваща морските води под 150 м дълбочина силно ограничава разпространението на черноморските растения и животни, ползващи кислород. Това, което е страшно, е, че обхватът на сероводородната зона непрекъснато се разширява. Освен това все по-плитки участъци от водата се оказват в тази т.н. рискова зона.

В Черно море съществуват и няколко териториално определени “рискови зони”, където екологичното равновесие е най-силно застрашено. Едната зона е край устието на р. Дунав, друга е в района край гр. Одеса, трета – около Кримския полуостров, Тарханкут и района на гр. Керч – промишления център на Крим.

За част от държавите по неговото крайбрежие Черно море е единствената морска връзка със Световния океан. Това е причината и морето да има важно транспортно-географско значение. Поради интензивното му използване замърсяването на водата е голямо. Най-значителните замърсители са нефтът и нефтопродуктите по трасетата на петролните танкери. Най-силно замърсените райони са Одеса - Истанбул, Одеса – устието на река Дунав и Одеса - Варна. Благодарение на евтините морски пътища по Черноморското крайбрежие има пристанищно-промишлени центрове. В Одеса, Херсон, Новоросийск и Туапсе се преработва доставян от вътрешността на континента нефт. В Бургас нефтът пристига в петролоносачи. Големи пристанищни и промишлени центрове по малоазийския бряг са Трабзон, Самсун и Зонгулдаг.

Това са данните. Онова, което остава извън тях, е, че българското Черноморие още се слави като едно от най-чистите крайбрежия (изключение, разбира се, правят големите градове или пристанище Бургас, например). За Черно море още е рано да се говори само с черни краски. Защото за постигането на екологично равновесие трябва само разумно използване на природните ресурси и отговорност. За хората от ХХI век това не би трябвало да е голям проблем.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към Министерството на околната среда и водите за контрол на всички показатели за състоянието на околната среда в страната, в това число и на водите. Непрекъснато се прави мониторинг на повръхностни води. Националната мрежа се състои от 250 пункта за ръчно пробнабиране и 3 автоматични станции на реките Струма, Места и Марица за наблюдение и контрол в реално време. Съществуват 24 морски пункта, откъдето се взимат проби.

В действителност по българския бряг съществуват много защитени райони и резервати, които целят не само опазването на определената територия, но и съхраняването на специфичното екологично равновесие. В това число и чистотата на морските води.

 

Резерват “Калиакра”

Той е един от най-популярните резервати по българското Черноморие.

Съчетава освен уникална природа, но и богата история, мнго исторически забележителности - на носа се намират останки от древния тракийски град Тиризис. Резерватът “Калиакра” е създаден през 1960 г. върху площ от 688 ха. Разположен е на нос Калиакра и част от околната територия. Тук са единствените по Черноморието обиталища на белокореместия тюлен (тюлена-монарх). Освен това се срещат много ендемични растителни видове.

 

Резерват “Балтата”

Резерватът е разполоожен в лонгозна гора по долнто течение на р. Батова. Създаден е през 1962 г. върху площ от 198 ха. Това е най-северно разпложената в Европа лонгозна растителност.

 

Резерват “Камчия”

Бисферният резерват “Камчия” е разположен край устието на реката. Създаден е през 1951 г. Част от територията на резервата периодично се залива с вода и тук вирее типична влаголюбива растителност. Резерватът е известен с непокътната дива природа.

 

Резерват “Ропотамо”

Резерватът е създаден през 1992 г. и е разположен в най-горното течение на р. Ропотамо. Включва в себе си съществуващите преди това природен парк “Ропотамо”, резерватите “Змийски остров”, “Аркутино” и “Морски пелин”. Общата площ е 1001 ха. Основната задача е запазването на екологичното равновесие на тази уникална природа.

 

 

Реките

Водните ресурси на България са незначителни. Това, което е и основна характеристика на водните ресурси в България е, че те са неравномерно разпределени на територията на страната. И фактът, че представляват неоценимо природно богатство.

Основният екологичен проблем е свързан с неефективното използване на водните ресурси. В промишлеността нерядко се използва вода с питейни качества, например. Общо за промишлеността се използва два пъти повече вода, отколкото в напредналите в промишлено отношение страни.

Не по-малък е и проблемът със замърсяването на водните басейни. Основните замърсители са промишлените предприятия и отпадъчните продукти от бита и стопанската дейност на населението. Затова и най-силно замърсени са участъците от реките след големите градове или промишлени предприятия. Такива са случаите, например, с река Огоста – замърсяването е най-високо след с. Сараево. На река Вит замърсяването е най-силно след Долна Митрополия, на р. Янтра – след Габрово, на р. Марица – след Хасково и т.н.

Реките от басейна на река Марица, например, са обект на усилена експлоатация и замърсяване. Освен изхвърлянето на течни и битови отпадъци, по бреговете се залесяват тополови гори, които изместват естествената растителност. Тези и други човешки дейности застрашават дивата флора и фауна и представляват реална опасност Марица да се превърне в мъртъв отточен канал.

Подземните води в Бургаската низина например показват замърсяване с хлориди, сулфати, нитрати...

Всички тези причини и липсата на достатъчно водни ресурси като цяло доведоха в предишни години до режим на водата. В някои части на страната водният режим продължава да е част от всекидневието на хората. Дори на него вече се гледа като на нещо нормално.

Българската литература

© 2001 Литературен форум