Литературен форум  

Брой 8 (449), 27.02. - 5.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Христо Троански

 

 

Смяна на епохите

Няма си църква селцето, но и да имаше – 
вече няма кой да удари клепалото, 
тъй като тази сутрин премина в отвъдното 
и последният местен жител, 
собственик на къщица с килнат покрив 
и пастир на две самотни кравички.
Така че съседът от вилата с двата гаража, 
който е притежател на фирма някъде в София 
и на булка, двайсет години по-млада от него, 
все още не знае, че селцето 
е престанало да съществува.
Гол до кръста и запретнал крачоли, 
той е решил да пораздвижи мускули 
и непохватно копае в дворната си градина. 
Пътуващ фотограф сега оттук да мине, 
под снимката му утре ще четем:
“Археологическо лято '2001 започна.
Господин археологът очаква да се натъкне 
на веществени следи 
от изчезнала цивилизация”.



Далеч от тълпата

Най-сетне, голям като катерица, 
плъхът се хвана в капана.
Най-сетне!
И стои там неподвижен в очакване.
Колко злоба струи от червените му очички
Той си знае присъдата, аз – своята роля, 
и в ушите ми изтънели 
барабаните оглушително бият.
Липсва ми само качулката на палача.
И тълпите зяпачи ги няма – 
с див възторг да следят ритуала, 
този театър за бедните. Но съмнително е 
тяхното чувство за справедливост: 
току-виж – изръкопляскали бурно, 
видят ли, че задъхан и размахал акт на помилване 
тича към ешафода с просияло лице 
председателят на Дружеството 
за защита на дребните животни.



* * *

Днес е хубав ден за Другаря от третия етаж.
Взел си е полковнишката пенсия, 
купил си е на далавера яйца, салам и картофи, 
а му предстои и участие в протестен митинг.
Но понеже никак не се знае 
колко дълго ще вика там “не“ на войната, 
добре ще е отсега да приготви вечерята си.
Докато чупи яйцата и бели картофите, 
тръпнещ ще изслуша радионовините – 
дано да чуе отново снощната радостна вест 
за разбил се над Косово натовски хеликоптер.
- Хубав ден, наистина – мърмори си Другаря
и доволен установява, че вкъщи всичко е наред: 
Йосиф Висарионович се усмихва от стената, 
черупките и обелките са в найлонова торбичка, 
радиоапаратът е изключен.
Ах, как до насита ще се навика той 
срещу американските агресори 
и заедно с такива като него другари 
ще поиска цялата власт за народа.
Чак по тъмно, без да го видят съседите, 
ще изхвърли торбичката от балкона.
И тихичко ще запее своята песен против войната 
“Партизан за бой се стяга”
Хубав ден за Другаря, наистина. 



Кръчмарски мотив

Празни чаши на масата – по дъната им 
между строфите с почерка на поета Лачански, 
между римите с Кръстю-Пастуховска интонация, 
между целите мои недописани посвещения, 
съхнат мъртви наздравици за жени и коне.
Похитители са отвлекли жените ни!
Конекрадци конете ни са отмъкнали 
и безпаметни са пирували на отсрещната маса 
с трите фльорци на кръчмата – три мадони 
с отиграна на устните им загадъчност 
и с почти неприлично преливаща плът.
Весела просякиня в чашите им наднича: 
нечетливи червеникави йероглифи 
и подкови на кранта, наникъде закуцукала.
Сервитьорът е бил пъргав, винопийците – 
с единия крак стъпили в пъкъла Сбогом, 
Мона-Лизи, позирали на бездарен художник!
Конекрадци, задръжте си плячката.
Отиваме да целунем жените си.

Българската литература

© 2001 Литературен форум