Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Анго Боянов

Кой с кого си измива ръцете

 

Започвам моето право на отговор с цитати от Председателя. Ще цитирам думи, казани не по телефона, а в публичното пространство:

Сряда, 14 февруари, 22,30 ч., Програма “Хоризонт” на БНР ­ “Без контрол”:

М.Н.:”Аз не съжалявам, междувпрочем, че ние направихме това номиниране, защото това беше една демократична процедура, която беше обявена по НСРТ.“

“Аз казах на Анго Боянов, че няма да се противопоставя на това номиниране, в последна сметка дори само заради това, че не е лошо при тези дискусии да се чуе името на Сдружението, да се разбере,че в края на краищата, в радиото има и писателски гласове, че тези гласове наистина понякога, трябва да звучат по-категорично...”

“Не съжалявам за това номиниране, не съжалявам за това, че в последна сметка, проблемите на писателската личност и присъствието й в съвременното общество, макар и по този малко гротесков начин бяха предпоставени, бяха опубличностени...”

Четвъртък, 15.02.2001 г., в-к “Сега”, загл. “Предложих Бориславов, но мислех, че няма шансове” ­ интервю на Ана Клисарска:

- Г-н Неделчев, кой е добрият директор на БНР?

- Да започнем с друг въпрос. Аз не съжалявам, че Сдружението на български писатели, по-скоро неговият Управителен съвет, номинира Иван Бориславов за този конкурс.

- В този смисъл и Вие сте го номинирал.

- Естествено! Инициативата за тази номинация е на зам.-председателя Анго Боянов. Той беше осъществил контакта със самия Иван Бориславов и предложиха да дам своето съгласие за тази номинация. Имах два мотива. Едно такова участие в публичен диспут на наш член на писателската общност беше полезно за всички нас. За да се чуе, че в Радиото трябва да присъстват и писателските гласове. И разбира се, в Радиото работят и писатели и разбира се, важно е да се издига престижът на писателя в публичното ни пространство.

в.”Култура”бр.7/23.02.2001г. Интервю на Георги Коритаров с М.Неделчев:

М.Н. ... И в края на краищата се съгласих Анго Боянов да извърши това номиниране, подписвайки съответен документ с печат на Сдружението и му дадох “картбланш”. (Край на цитатите.)

Всеки четящ тези редове ще се убеди от цитираните думи на Председателя, че аз еднолично не съм направил тази препоръка, окачествена с гръмкото име “номинация”. Когато един Председател на творческо сдружение ти каже, макар и по телефона ­ "напиши писмото и удари печата" ­ какви съмнения може да има от страна на подчинения в йерархията? Нещо повече ­ в този прословут телефонен разговор, състоял се в четвъртък, 18. 01., между мен и Председателя, уточнихме и други неща, а именно: трите мотива, с които препоръчваме Иван Бориславов: че е член на Сдружението, че е работил близо 30 години в БНР и че в дългогодишната история на Радиот неведнъж то е било ръководено от писатели. И най-важното: с Председателя се разбрахме писмото да е от името на Ръководството, за да не злепоставяме част от членовете на НСРТ, които са членове на нашето Сдружение. Това го изтъкнах и при първата ни среща в НСРТ, когато се тегли жребият за реда на представяне на кандидатите. Аз не мога да искам от Председателя днес да препотвърждава казаното по телефона, след като на специално организираната от него пресконференция той заяви, изпускайки нервите си: “Аз мога по телефона да кажа на Анго Боянов да се гръмне” ­ т.е., че не бива на доверие да приемам думите му. А до този момент аз изпитвах към него доверие и уважение като към Председател. Притежавам видеозапис от тази пресконференция, от който могат да се видят и други неща в моя защита.

Но нека отново се върнем към фактите. Повод за това ми дава Отвореното писмо на Председателя. Той наистина казва, че идеята за подобно номиниране се е родила след срещата ни в парламента. Оттук нататък държа да бъда по-прецизен в коментара си. Датата е 16.01., 15.00 часа. Аз не се възпротивих на Михаил Неделчев да издигнем кандидатурата на Йордан Лозанов, след като ми каза, че същият е работил в БНР. Без да го познавам, застанах зад идеята на Михаил Неделчев, макар че моята бе да издигнем член от нашето Сдружение. Той каза, че вечерта ще се обади на Копринка Червенкова, която има телефоните на самия Йордан Лозанов. Разделихме се и се разбрахме да се чуем на другия ден ­ сряда, 17.01. Така и стана. Чухме се в следобедните часове и Неделчев ми каза, че не са се свързали с Йордан Лозанов и освен това с Копринка Червенкова са размислили, че е трудно Лозанов толкова бързо да дойде в България, изреждайки ми проблеми със самолетен билет, време за писане на концепция и пр.

Точно същия ден (17.01.сряда) аз отворих справочника на Сдружението да видя кои наши членове са работили и работят в Радиото. Спрях се на три имена: Иван Бориславов, Иван Робанов и приетият неотдавна в Сдружението Борис Арнаудов. Имаше още едно име - на Кирил Кадийски, но тъй като той беше напуснал доста шумно Сдружението, реших, че не е уместно да го предлагам. Сред останалите трима с най-голям стаж и с по-разностранни изяви бе Иван Бориславов. Позвъних най-напред на него. Още преди да му кажа за какво се обаждам, той сам изрече, че Съюзът на преводачите ще издигне неговата кандидатура за шеф на БНР. Това ми даде повод да смятам, че моят избор не е неоснователен. И тук става въпрос за препоръка, а не за назначение. Казах му, че и ние бихме могли да го подкрепим, но той веднага ми отговори, че има стари дрязги с Михаил Неделчев и последният не би се съгласил. Попитах го в какви отношения е с Николай Кънчев. Отговори ми,че са в много добри отношения - колегиални, дори приятелски. Казах му, че ще разговарям с М.Неделчев и ще му се обадя. В интерпетацията на М.Неделчев този разговор е натиск върху него от страна на Иван Бориславов и на мене. Именно затова му отговорих на страниците на в. Демокрация”,че аз не притискам, а прегръщам.

Ето че идва ред и за факти, които до този момент не бяха споменавани в публичното пространство и които категорично доказват, че препоръката за Иван Бориславов не е еднолична. След прословутия телефонен разговор с Председателя ние се видяхме. Това бе в същия ден, 18.01., в 17.00 часа. Срещата ни бе в офиса на Сдружението по повод една инициатива ­ “Пътят на книгата” - на която присъстваха повече от 10 души. Имаше представители на Дружество “Гражданин”, на Центъра за книгата и др. От членовете на Сдружението бяхме аз, Михаил Неделчев, Луко Захариев и Георги Господинов. Именно преди да започне тази среща, която се състоя в салона до офиса на Сдружението, г-н Неделчев ми даде папка с документи на Сдружението, от която да взема копие от съдебната регистрация на Сдружението. В папката не намерих документ от първоначалната регистрация, а от последващата я, която оповестява промяната в местоседалището на Сдружението. Казах това на М.Неделчев, но се разбрахме, че и тази ще свърши работа. Взех копието и оставих папката върху бюрото. После г-н Неделчев заключи офиса и отидохме в съседната зала на заседание.

Тук възниква и първият въпрос: Ако г-н Неделчев не е знаел за издигането на кандидатурата, или е знаел, но съвестта му е била против подобна препоръка, защо тогава не се възпротиви. Той можеше да не ми даде съдебното решение или да каже да съберем Управителния съвет. Втори въпрос: За каква процедура говори М. Неделчев, след като датата бе 18 януари, 17.00 ч., а крайният срок беше на следващия ден - 19.01. до 14.00 ч.

Продължавам нататък: Само след около 2 часа ние с г-н Неделчев имахме възможност да се видим още веднъж ­ в Университета. Там имаше премиера на книгата за 39-те гладуващи депутати. Присъстваха и членове на Сдружението, с някои от които споделих, че издигаме кандидатурата на Иван Бориславов. На самата премиера г-н Неделчев говори пред микрофоните и след това дойде при мене и Луко Захариев. Пак си казахме няколко общи приказки. Забелязах,че е малко смутен,защото видях пренебрежение на публиката по време на неговата кратка реч. Именно за тази среща говори г-н Неделчев в едно интервю, че е получил енергиен срив. Не искам да коментирам моето отношение към подобен енергиен и емоционален срив, но при всички случаи той не е в полза на г-н Неделчев.

Продължавам с факти от следващите дни:

На 19 януари, петък, последния ден за внасяне на документи за конкурса, НСРТ обяви кандидатите. Доколкото си спомням, тогава бяха петима, между които и Иван Бориславов. Едновременно с това НСРТ удължи крайния срок за подаване на документите до 30.01.2001г., т.е. с близо две седмици. През този период ежедневно в медиите се обявяваха имената на кандидатите, разбира се, и името на Иван Бориславов. Цяла България чу техните имена, с изключение на Управителния съвет на Сдружението. Аз питам: Защо през тези две седмици никой не ми се обади да се възмути ­ било член на Ръководството, било член на Сдружението. Всъщност обади ми се един­единствен, самият Николай Кънчев. Разбира се, по телефона. И ми казва: “Анго, абе вие с Мишо взимате решения, а не ме питате, нали съм секретар?” Отговарям му: “Николай, знам, че си в добри отношения с Ив. Бориславов и не вярвам да имаш нещо против.” Той: “Да бе, така е, ама ние нали не сме държавна институция, имаме ли право?” Казах му, че имаме право. Тук се приключи с въпроса и се премина на по-важния за г-н Кънчев въпрос ­ издаване на поредната му книга. По една случайност в моя офис бе поетът и преводачът Вътьо Раковски, който разбра, че говоря с Кънчев и по какви въпроси.

Но нещата не спират дотук. Междувременно НСРТ и БМК обявиха, че организират в НДК дискусия по повод конкурса за Ген. директор на БНР. Канеха се, както кндидати така и представители на организациите и институциите, които са издигнали или биха искали да издигнат кандидатури,тъй като крайният срок още не беше изтекъл. Обявената дата за тази дискусия бе 27.01.2001 г., 10.00ч.,зала “МАТИ”- НДК.

На 25.01.2001г., четвъртък, бях дежурен в офиса на Сдружението. На бюрото видях писмо от НСРТ. Прочетох го и разбрах,че се отнася за същата дискусия. Записах си датата и часа и го оставих пак на бюрото. За да го намеря на бюрото в четвъртък значи, че това писмо е пристигнало поне предния ден (сряда), когато дежурен е г-н Неделчев. В петък, около обяд, ми се обади секретарката (дъщерята на члена на УС ­ Емилия Дворянова), да ми съобщи за същата дискусия. Отговорих й, че зная и че трябва да съобщи и на г-н Неделчев. Добавих,че ще го търся и аз.

Наистина, позвъних на домашния му телефон и го намерих. Казах му,че е редно и двамата да бъдем на тази дискусия и той ми отговори,че ще се опита да дойде. Така и не дойде.

На самата дискусия в НДК (27.01.2001г.), срещнах много хора, познати и на мене, и на Председателя. Една журналистка от “Хоризонт”- Галина Спасова, моя позната, а както впоследствие разбрах,доста близка с М. Неделчев, подигравателно ми каза: “Е, вие с Мишо,какво,издигате Иван Бориславов? Няма шансове.” Попитах я коя е тяхната кандидатура. Отговори ми, че чакат да се върне от чужбина Райна Константинова, за да издигнат кндидатурата й от името на БМК. За уточнение ще кажа, че на тази среща се оформи мнението, че от посочените кандидати няма изявена фигура не мениджър, затова се наложи хипотезата за директор с добре подбран екип. Тогава разбрах, че шансовете на Иван Бориславов се увеличават.

И така, дойде 30.01., разбра се, че кандидатите са 8, разбра се, че на 2-ри и 5-ти февруари е събеседването и че на 6-ти февруари след явно гласуване ще се обяви кой е победителят. Вече се бях ангажирал с Иван Бориславов и присъствах на всички събеседвания. Окуражен бях и от факта, че той е издигнат и от Съюза на преводачите в България. Надявах се на победа и бях приятно изненадан от убедителния резултата 7:2 в полза на Бориславов. Естествено бе да се радвам, да смятам победата за победа на цялото писателско съсловие, голяма част от което си е вадило хляба с журналистика и публицистика.

И тук не свършва всичко. Разполагам с още факти да докажа, че не съм действал еднолично. Съвсем нормално бе най-напред да се обадя на Председателя.Пак по телефона:

- Бате Мишо, здравей, победихме!

- Какво?

- Как какво, Иван Бориславов е новият шеф на Радиото!

- Леле, какво стана, сега няма да ме пуснат в “Хоризонт”... Виж сега, аз нещо не съм добре, лежа. Дори утре ще ходя на изследвания. Имам съмнения за хепатит и може да ме приберат в болница. Не казвай на никого за хепатита!

- Добре, но ако влезеш в болница, ми се обади къде си!

Това беше телефонният ми разговор с Председателя. Няма да го карам да потвърждава.

Към 18 часа журналисти от програма “Хоризонт” недоволстваха пред микрофоните от избора на новия шеф. Даваха се изявления и от двамата членове на НСРТ ­ Светлана Божилова и Георги Лозанов, които на практика застанаха зад протестиращите и съвсем обективно трябва да носят своята отговорност за случилото се. Ако си бяха подали оставките, бих разбрал тяхната форма на протест. Писатели и от Съюза, и от Сдружението, започнаха да ми звънят вкъщи, възмутени от опозоряване на понятията “поет” и “преводач” в националния ефир. В същото време, около 18 часа, се обадих на Михаил Неделчев, той си беше вкъщи. Казах му, че трябва да излезем с някаква декларация в подкрепа на Бориславов и че ми се обаждат колеги, възмутени от арогантното посрещане на новия директор. Неделчев отново ми каза да направя декларацията от името на Ръководството. Слава Богу, че тя не бе приета нито от Канал 1 ­ с аргумента, че нямали практика в Централните новини да четат декларации, нито от БНР. Сега трябваше да отговарям и за нея - пак, че съм действал на своя глава.

И така, нека да обобщим:

Представих ви достатъчно доказателства, от които се вижда, че от датата за издигане на идеята за номиниране - 16.01., до предварителния краен срок - 19.01., аз и М.Неделчев бяхме в ежедневна връзка ­ не само телефонна. През този период той не е бил в болница, независимо дали е имал болничен лист, или не. Ако начинът на издигане на кандидатурата на Ив. Бориславов не е бил достатъчно прецизен, вината е изцяло на Председателя. Най-малкото заради това, че той е бивш депутат и бивш председател на медийната комисия в парламента и би трябвало далеч по-добре от мене да знае какви документи трябва да съпътстват една такава кандидатура, а не да си измива ръцете, правейки изявления в медиите, че ми е дал “картбланш”.

И всичко това, целият този скандал, подет от Председателя на Сдружението, е заради един неочакван от някои хора успех: че наш колега бе избран чрез конкурс да ръководи БНР. Забележете: Скандалът започна заради успеха.

 

Бел. ред. - заглавието е от редакцията. Поради липса на място отговорът на г-н Михаил Неделчев ще публикуваме в следващия брой.

Българската литература

© 2001 Литературен форум