Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Томов

Византийският лабиринт

Продължение от брой 8

- Андроник е бил винаги жертва на своите страсти – започнах, – той е бил винаги техен роб. Пурпурът ще ги разпали още повече и рано или късно ще го изпепели. Спомнете си Фока46, неговата тъмна страст бе Теофано и тя го разкъса. Михаил Пияницата47 отгледа онзи коняр48 и той го удуши, а сетне самият коняр се поддаде на страстта си да ловува и се наниза на рогата на онзи елен49. Роман Аргир стана жертва на собствената си слабост и слабост към басейна50. Пресметнете – продължих аз – от стоте наши императори до тоя момент, имали възможността да се повозят на колесницата на властта, само тридесет са умрели в собственото си легло и осем на война или поради някакво нещастие. В замяна на това десет са сдали трона доброволно или насила, девет са свършили живота си в манастир или в затвора, трима са уморени от глад, осемнадесет осакатени или ослепени, двадесет отровени, удушени, пронизани с нож, хвърлени от скали. Дотука съм изброил шейсет дворцови, улични или военни бунта, завършили със също толкова низвергвания..

Прав е великият Питагор. Страшно нещо са числата. И все пак Арсений не се поколеба да ми напомни за още по-страшните изтезания на Форума Амастрианум51.

- Но ние няма да заговорничим, а само ще освободим страстта – възразих – пурпурът освобождава страстите, както ветровете Еол52, а Андроник едва ли ще направи изключение...

- Той вече е бил на вълните на всичките страсти като кораб в бясна буря – взря се в мене другият член на “Свещената тройка” – Теофил. – Кажи ми, Игнатий, в коя скверност и страст не затъна? В разврат или грабеж, в безчинство или подлост? Та той всичко изпита и всичко изпи до дъното, включително и самотата на тъмницата...

- Освен едно – допълних – чувството за абсолютна власт, която би го направила наместник на Бога и ойкумине53, която би го направила космически автократор54 и изапостолос55...

- Но това би било страшно включително и за нас, дето ще го въздигнем! Не забравяй, че той е и въоръженият апостол и лесно би ни премахнал! – възкликна Арсений.

- Ако се издадем – рекох, – ако се издадем и не насочим жестокостта му към другиго.

- Каква жестокост у него след като е страхливец – взе да си припомня Теофил. – Какво направи той срещу принц Торос в Киликия56? Или когато го спипаха роднините в палатката на оная проститутка Евдокия57? Това го може всеки.

- Да, той е страхливец и артист – казах, – а това предполага невиждана жестокост, ако се възкачи на колесницата на властта. Спомнете си Нерон! Той свиреше на китара и спеше с майка си, но това не му попречи да й разпори корема, че дори и да се възхити на тялото й след това. Ами онзи женствен Каракала58? Не уби ли той брат си Гета в скута пак на собствената им майка, а сетне я направи своя любовница?

- Общото ти говорене е пагубно – прекъсна ме Арсений. – Ние сме в Константинопол, в края на столетието и питагорейската мистика не върви. Аз имам стотици проститутки на разположение. Кажи ми как поне една да се добере до Андроник, да мине кордона на неговите ивири, да му се отдаде и да разкрие тайните му?

- Досега той е бил в известни периоди само с една жена, макар и неверен. Никой обаче не го е изпитал в оргия, в общия разврат, който е присъщ на василевсите, така че, какво да ти кажа? Той все още не е вкусил от извратеността на всеобхватната власт, той се изживява като рицар. Той все още не е стигнал до последното ниво, това на безсмъртието, което е и основното ниво на василевса, за да му стане все едно и да покаже всичките си неосветени страни. Той все още е загадка и се е движил по светлото, той е обезумял за власт, и ако някой му я даде, ще обезумее още повече. На всичко отгоре е слаб политик, а ние добре знаем какво е състоянието на империята, особено по отношение на външните й врагове...

- Колко години му даваш, ако все пак го въздигнем? – запита внимателно Теофил.

- Не повече от две.

- И сетне?

- Сетне Константинопол би го презрял завинаги, латинците ще го погубят.

- Защото преди това той ще погуби протежетата на латинците – взе да се досеща Арсений.

- Радвам се, че успяваш да хвърлиш поглед в бъдещето – усмихнах се. – Още повече, че ние ще направим така, че да си го заслужим.

- Какво имаш предвид? – наостри слух Теофил.

- Ще говорим по-нататък, а сега да се върнем към главното, към Хартофилакса Симон.

- Нима мислиш, че би ти повярвал!

- Не – рекох, – няма, но ако му предложим тъкмо тоя ход, ще мине дълго време преди да ни посегне, защото и той няма да знае какво точно става. Ще му се наложи да мисли. Освен това ще вземе още сега предохранителни мерки.

- Това е идея – позасмя се по някое време Арсений. – Налудничава е, признавам, но е голяма идея. Като го въздигаме за император, би трябвало да се обогатяваме съответно, а ако наистина го въздигнем, да се обогатим съвсем, останалото е в ръцете на Всевишния.

- Много правилно – съгласих се. – Нашата цел са парите, а как ще ги получим е все едно. Императорите се сменят, парите остават, нима се нуждае едно подобно съждение от какъвто и да е коментар? Освен всичко и Хартофилаксът ще ни бъде заложник, а засега той е най-страшен. В ръцете му е целият Константинопол.

- Ти ли ще говориш с него? – присви очи срещу мене Арсений, което на дело означаваше съгласие.

- А кой, той навярно не подозира за вас?

- Мисли си – вдигна рамене Теофил. – Онзи ден ми обърка една много важна уговорка в Абидос59, в което съзрях неговия пръст.

- Така ли? – не повярвах.

- Така. Залогът е много голям, залогът са главите ни.

- Ще видим – рекох, – много скоро ще видим. А засега ще действаме.

Така турнах началото на собствената си ужасна трагедия, за която в онзи миг и не подозирах, ала когато Господ реши да ти вземе разума, той ти дава друг разум и ти внушава, че е по-висш от първоначалния. “Поляната с асфоделите” бе моята зловеща съдба, моята велика мойра, което аз в онзи фатален момент, както всеки смъртен, не бях в състояние да видя по волята на боговете...

 

9

Бе на третия ден от уговорката ни с Хартофилакса. Срещата ни с него бе уговорена в базиликата на манастира “Света Мария Пиги”, на хвърлей от Златните порти. Кълна се в Господа Бога, че бях минавал хиляди пъти оттам, но никога не бях обръщал внимание на въпросната базилика, до такава степен бе невзрачна. Разположена бе в гъста маслинова гора, до нея се стигаше по затулена алея откъм голямата Меса, по-точно от едно нейно отклонение. Тавроскитите60 на Хартофилакса ме подеха още от там, срещата ни бе малко преди това на “Форума на Аркадий”. Изтръпнах – бяха над триста на брой, разположени през няколко метра. И през ум не бе ми минавало, че Хартофилаксът се охранява от тавроскити, най-страшните люде в Константинопол. Бе ме заблудил първия път, бе се показал кротък и благочестив, без охрана. В онзи момент за първи път изпитах силата на необятната власт. Хартофилаксът ме посрещна облечен в черна ризница, заобиколен от собствените си главорези. Сякаш не бе ромей, а човек, току-що излязъл из Ронсевалския проход61, не бе за вярване. Ето докъде ни бяха докарали онези кръстоносци и Мануил I, който им подражаваше във всичко – висшите ни духовници да препашат меча. Ала това бе нищо пред онова, което ми предстоеше. Когато съобщих на преподобния за намеренията си, той се разсмя.

- Двойствено е, светлейши – рекох, – и може да се тълкува, и така, и инак, според порива на душата ти, но ние бързо ще ти дадем доказателства за намеренията си, така че няма да сбъркаш, ако приемеш...

- Какви? – спря да се смее той.

- Най-напред ще погубим съпругата на Андроник, на почвата на самотата властта избуява по-лесно, а сетне ще дадем повод на тълпата да го въздигне, а когато тя го въздига, лесно и сваля.

- А в цялото това време на царуването му? Имате ли горе-долу представа какво значи да си василевс на империята и каква сила в подобни моменти ти се полага? – запита ехидно Хартофилаксът.

- Силата е всякога под контрол – противопоставих му се аз. – Силата сама за себе си не съществува.

- Знаеш ли, че си по-умен, отколкото съм мислил – рече ми Хартофилаксът. – Наумил си хем мене да ме държиш под опека, хем себе си да пазиш по тоя начин, хем да излезеш сух от всяка една вода. Не помисли ли за последното, че е премного?

- В смисъл? – направих се на разсеян.

- В смисъл, че може да те погуби собствената ти хитрина.

- Тя би погубила всинца ни – опитах се да се измъкна, ала все още не подозирах що за противник имах насреща си.

- Ти какво би направил, ако си на мое място – подсмихна се пак Хартофилаксът. – Искаш да бъде убит някой заради поруганата си племенница, а ти предлагат той да стане василевс, та в даден момент да се самозатрие? Жадуваш някой да бъде мъртъв заради сатанинските си дела, а ти предлагат преди това да го направят наместник на Бога, понеже, видите ли, така щяло да бъде по-лесно да полети надолу. Не е ли смешно? Та нима не знаеш, че той ще бъде смъртен като човек, но не и като василевс! И не е ли прекомерно подигравателно за един Хартофилакс, какъвто съм аз? Истина е, че си пръв патриций и най-изтънчен ромей, но не минава ли твоята изтънченост всякаква граница и не ме ли унижават предостатъчно мислите ти?

- Ако се излъжа в плана си, ми вземи главата, пресветлий! Както виждам, имаш предостатъчно хора за това, и то не гърци, които могат да те предадат всякога. А що се отнася до василевса, спомни си думите на Веспасиан62 и ще разбереш за какво иде реч.

Следва


46 Император Никифор Фока – 963-969 г. – убит от жена си Теофано и племенника си Цимисхий. [горе]

47 Император Михаил III – 862-867 г., наричан още Пияницата. [горе]

48 Император Василий I – 867-886 г. – съимператор на Михаил III, удушил го на път за спалнята, за да заеме трона му. Издигнал се от коняр. [горе]

49 Василий I бил на лов, гонел един елен, който без да иска закачил с рогата си пояса на императора и дълго време го влачил, след което той починал. [горе]

50 Император Роман Аргир – удавен от евнусите на съпругата си, порфирогенетката Зоя, в басейна. [горе]

51 На този форум са измъчвали заговорниците. [горе]

52 Богът на ветровете. [горе]

53 Господар на цялата населена земя. [горе]

54 Господар на вселената. [горе]

55 Подобен на апостолите. [горе]

56 Андроник е пратен от император Мануил да потуши бунта на арменския принц Торос в Киликия, но се проваля. [горе]

57 Веднъж роднините на развратната любовница на Андроник – Евдокия, решили да го убият в нейната палатка, но той надушил засадата и успял да избяга. [горе]

58 Каракала убива брат си Гета в скута на собствената си майка Юлия Домна, а нея прави своя любовница. [горе]

59 Град на Дарданелите, прочут търговски център [горе]

60 Руски войници. [горе]

61 В Ронсевалския проход е убит рицарят Ролан, най-верният човек на Карл Велики, заедно с всичките си  войници и архиепископ Турпен, който въртял храбро меча срещу сарацините. [горе]

62 На смъртния си одър император Веспасиан казал подигравателно – “Чувствам, че ставам Бог...” [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум