Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Екология за духа

 

За опазването на природата в България се говори много. Още от училище - в часовете по родинознание, после по география. После пейзажите с пластмасови бутилки. После новините по телевизията за вглеждане в пространството, което обитаваме. После отново приказки, приказки... Статии от вестници, думи по радиото и после отново пластмасовите бутилки на двора... Никой не може да отрече, че за екология се говори. За екология дори се говори много. Този път обаче темата е какво се прави наистина за опзаването на природата. В България.

 

Опазване на природата на България

България е една от страните в Европа с уникална и съхранена дива природа и с най-голямо биологично разнообразие. Като редки за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения, например. България се характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа образци за почти всички основни типове местообитания и биотопи, известни в Европа. Биоразнообразието на България включва националните колекции от генетични ресурси, с богато видово разнообразие.

Биологичното разнообразие в страната е подложено на голям брой заплахи с различен характер, произход, място, време и интензивност на действие. Условията на местообитанията както на водните, така и на сухоземните екосистеми могат да се влошат поради някои основни причини. Такава причина е замърсяването на компонентите на околната среда от различни източници. Или експлоатацията на стопански ценни видове - преулов на риба, прекомерно събиране на растения и животни (всички помнят случаите с масовото изкореняване на жълтия кантарион преди години).

Непоправими последствия върху екосистемите в България могат да бъдат предизвикани и от глобалните промени, свързани с изтъняването и изчерпването на озновия слой около Земята, както и промените в климата.

Основните закони, регулиращи обществените отношения в областта на опазването на околната среда, бяха разработени след 1998 г.

Това е Законът за защитените територии, приет през 1998 г., който въвежда нови категории защитени територии в съответствие с международната класификация, като се утвърждава плурализмът в собствеността върху горите, земите и водните площи в защитените територии.

Законът за биологичното разнообразие регламентира механизмите за създаване и управление на дивата природа и регулира търговията със застрашени водове от дивата флора и фауна на Република България. Законът е уникален за Европа и с неговото приемане на практика приключва процесът на хармонизиране на българското законодателство в областта на опазването на природата с това на Европейския съюз.

Изключителна държавана собственост са три национални парка - “Рила”, “Централен Балкан” и “Пирин”, с площ около 200 хиляди хектара.

Резерватите са 55 на брой с обща площ 77 хиляди хектара.

Освен това се поддържат 35 резервата с обща площ над 4500 хектара.

За останалите три категории - природен парк, природна забележителност и защитена местност - законът позволява и други видове собственост - общинска, частна и пр.

Общо защитените територии в България са 492 310 хектара, което представлява 4,5 процента от територията на страната.

Приет беше и Законът за лечебните растения, чиято основна роля е да осигурява условия за устойчиво развитие на един от основните възобновими природни ресурси на страната - лечебните растения и получаваните от тях билки.

България е страна-участник в 9 глобални или общоевропейски и в 3 регионални конвенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие.

Още през 1998 г. от Министерския съвет на Република България бяха приети два документа с изключително значение за опазването на екологичното равновесие.

Единият от документите е Националната стратегия за опзаване на биологичното разнообразие, създадена още през 1994 г., съгласно препоръките на международната конвенция.

Вторият документ е Националният план за опазване на биологичното разнообразие и той включва 96 конкретни дейности, които трябва да бъдат изпълнени до края на 2003 г.

Основните партньори на централните и местните власти в опазването на билогичното разнообразие са научни институти, университети и др. Например - Лесотехническият университет, Софийският университет и други, в които има разкрити факултети и катедри по екология.

Работи се съвместно с Българската академия на науките, която се състои от 68 самостоятелни изследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от тях се извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

Основен партньор е и Селскостопанската академия, която включва в състава си 34 научноизследователски института и лаборатории, като в повече от 30 от тях се извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазнатето на околната среда.

В опазването на околната среда и биологичното разнообразие участват и много неправителствени организации на регионално и местно равнище, които се занимават с решаване на различни екологични проблеми.

Помощта на чуждестранните партньори също е голяма. Това са Глобалният фонд за околна среда (GEF) - финансирал разработването на Нациноналния план за опазване на биологичното разнообразие чрез UNDP; Българо-американската програма за опазване на биологичното разнообразие; Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието; правителството на Кралство Мароко; Българо-френският проект за опазване и оценка на екосистемите в района на приморска Добружа; ЮНЕСКО; Програмите ФАР и САПАРД, организациите Birdlife International, IUCN, WWF и още много, много други.

Нови защитени местности

  1. Защитена местност “Юмрук скала”, разположена в землището на село Калоянци, община Кърджали, с обща площ 346 хектара.

  2. Защитена местност “Кричим”, разположена в землището на село Куртово Конаре, община Стамболийски, област Пловдив, с обща площ 1734,7 хектара.

  3. Защитена местност “Рибино”, разположена в землищета на селата Рибино и Самовила, община Крумовград, област Кърджали, с обща площ 66,3 хектара.

  4. Защитена местност “Гюргена”, разположена в землището на село Габерово, община Маджарово, област Хасково, с обща площ 72,4 хектара.

  5. Защитена местност “Дъбето”, разположена в землището на село Нови Извор, община Асеновград, област Пловдив, с обща площ 10,3 хектара.

  6. Защитена местност “Средна Арда”, разположена в землищата на селата Звезделина и Висока поляна, община Кърджали, с обща площ 420 хектара.

Всяка от новосъздадените защитени местности в страната има за цел опазването на местообитанията и популациите на голям брой защитени видове растения и животни, както и опазването на уникални гори и забележителен ландшафт. Всичките шест защитени местности предоставят уникални възможности за развитие на туризма при строго спазване на забраните върху дейности, които застрашават екосистемите.

Българската литература

© 2001 Литературен форум