Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Константин Еленков

Връщане към началото

(ретрорецензия)

Михаил Тошков. "Триножник". ИК "Ерес", С., 2001При цялата екстравагантност на книжния и изобщо на художествения пазар, книгата на Михаил Тошков “Триножник” едва ли ще удиви настървената за сензации публика.

Тя е разчетена за по-умерения (уморения) читател. Впрочем, за предразположения да възприема поезия и живопис в синтез. Не в смисъла, отхвърлян многократно: “Поезията е говореща живопис, а живописта е няма поезия” (Симонид, IV в. пр. н.е.). Не и в порядъка на звукописа, предложен от Рембо. Или – в опитите на литовеца Чурльонис да накара багрите и сенките да проговорят. Ще допадне тази книжица на хора, които са с по-изострени сетива и склонност да събират звук и цвят, музика и багри, сиреч да имат природната нагласа, дефинирана от психологията като синтестезия.

Може би всичките тия думи са излишни, ако можех да изразя по някакъв начин направо радостта си от книгата на Михаил Тошков. А така предвзетото ми възхищение затрупва с думи искреното и непредвзето удивление от дарованието на поета-художник. Хареса ми това несъвършенство на изящното, недоработеността на, общо взето, изпипаните работи. Хареса ми да блъскам глава и очи над това: поезията или живописта е по-доброто небе за Михаил? Кое е първичното, кое е “приложното”? Ако се възползвам от прийомите на избуялата каламбуристика у нас (през последните 10-15-20 г. тя задушава видимо естетиката), ще кажа: в “Триножник” поезията е третият крак, опорната точка на художника, а водеща – като тема и философия – е рисунката, живописта и цветната графика, художеството – като повод за размисъл и рефлексия.

М. Тошков не ни оставя да се вглеждаме много-много, той ни посочва, насочва и пренасочва; понякога е досадно изчерпателен, но никъде необходимо описателен: “Шизосветлина” например. В това стихотворение става ясно, че Ал. Геров е нарисуван многостранно, с много ръце, с присъщата му детска и малко дяволита усмивка, но в положение на саморисуване: “Харесвам, че съм Буда. ...” И на диалог:

“ Харесвам многото ръце, които си ми нарисувал...”

Подобието и уподобяването са двата творчески модела на авторските превъплъщения:

“Разпънат на статива –

модел съм си самият аз!”

“Автопортрет”

Възторгът от това откритие: моделът "СЪМ СИ аз самият" – извиква умилителна усмивка. Но: разпънат на статива – това вече е откритие, което “моделът” едва ли е осъзнавал в цялата му сложност и метафоричност.

“Триножник” може да бъде определена като описателно триединство. От една страна е поетът, от друга – художникът, а Авторът разиграва различни варианти: описанието – или анализа, диалога – или изповедта, вживяването – или съпреживяване. Естествено е и читателят да има своите предпочитания. Моите клонят към по-опосредените, аналитично-изповедни форми, не към директно-описателните. Някъде от тази склонност ме присърбява ръката да редактирам, да направя, примерно, от “Кактусът”, който “доизяснява” портрета на Радой Ралин, един експромпт или някакво хайку... Другаде, както в “Запалени пейзажи” (посвещение на Георги Баев) ми се прищява да се пробвам като художник... Във всеки случай “Триножник” на Михаил Тошков предизвиква и сетивата, и мислите, не те оставя безпричастен. Може би книгата ще е особено интересна за ония, които проявяват любопитство към различните прояви на художествения синтез...

Българската литература

© 2001 Литературен форум