Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Петков

 

За плътта или Елегия на Теолога

Гибелна плът – черна зломъдра вълна 
гибелна плът – погубителен дял,
на страст многовидна – обител, 
на безлика съблазън – любима,
гибелна плът – мой враг и приятел,
и свидна война, благо невярно,
безспирно към смърт устремено,
бреме безмерно и стълба подземна,
вряща мътилка и хищно нападнал ме звяр,
пътник и пленител на Светлия лик,
на Живия образ–мъртвило -
вразуми се, зломъдреност моя, 
от мерзост сломена, смири се 
и спомни си, губителко моя,
как сам обнови те Христос,
безблагия сумрак веществен
как в слънце словесно превърна,
как тебе – възлюбена твар – 
претвори те, как с вечност венча те 
и Своята слава дари ти,
завърни се, зломъдреност моя,
към извора на сълзите, върни се,
към взора на ума ни се върни,
към бдение всенощно, към земните поклони
завърни се, и вслушай се в смирителната пръст,
за семето синапено послушай, за Лозата,
послушай за разбойника и завърни се –
с блудния син и с царете Давид и Манасий
с митаря, с рибарите, с цяла Ниневия ,
от смърт завърни се и с Петър
над черната, бурна вълна премини.




Химн за Григорий Нисийски

Неръкотворен олтар си, пресвети Григорий, 
псалом неизказан и глас на Господните нови скрижали, 
порой благочестен, догмати високи излял ни, 
ти умна земя си и мъдра основа на благия плод 
                                             богословски; 
ти отеческо лозе си, вино словесно – 
с утеха плътта ни упояваш, 
с троическа мяра и с крепка безмерност ума  
				         окриляваш;
хармония блага си в хор херувимски, Григорий, 
цитра Христова и песен трисвята, 
архангелска лира от струни мислими, 
с молитва демонски възли разплете, 
ти сам топлина си вечният огън Божествен – 
рождество мироносно, излято из благост в Отца, 
така и зовем те, роди ни, тъмния скреж на душата, 
сухия лед на сърцето, в тихи сълзи претвори, 
с пороя си благ поръси ни, в псалми немислими 
                                            върни ме.




Молитвен химн на Касия

Падналата в блуд с миро се върна,
и в светли сълзи Ти изплака:
От нощ по–черна съм, но освети ме, 
земя безводна е страстта, разкъсан пояс е плътта ми, 
но паднала Те моля, изправи ме, 
Ти, който с облаци морето храниш, 
и ручеи от камъка изведе – 
за бликналите сълзи, издигни ме, 
към моите въздишки, Ти Който си на небето 
			             наклонил, склони се 
и позволи с коси аз дирите пречисти да изтрия, 
в стъпките Христови да пристъпя, утвърди ме, 
та с Ева в смут да не остана, 
Ти милостно с Мойсей ми повели 
в по лъха Ти, Господи, да вляза.




Слово към Св. Юлия

Щом мръкне в ума ни, щом помисли тъмни сломят ни 
и тихият Образ замлъкне, щом празни навеи 
				            приплъзнат,
щом се подхлъзнат сърцата, съблазните щом ни
                                           изпълнят, 
нощна пораза щом тръгне към нас, щом измалеем 
и с вино от чер бучиниш нагости ни въздушният
                                             княз, 
изпроси на кадило словесно, с тамяна молитвен дари ни, 
с елея небесен ума ни запали, с въглена жив обнови ни; 
завърни, възкреси, призови ни – в дома си да влезем, 
в Светилника тих да се върнем – жертва вечерна
				             да станем.



За символите в закона

Като йонийска маслина  писмото многовидно на 
					        закона, 
изнежено застива зиме, но лете от обилие прелива 
така умът ни, в лед стаен, и слънцето всеблаго не
                                                 долавя, 
и багрите на мъдрост многоцветна не съзира, 
				        в леса на слава 
непристъпна, пътеки благотайни не подири, към
					     извора от 
ангели извиращ не пристъпи, авраамовите Гости не
					         гости;  
снега иудейски не премина и зимата езическа не
					        изживя, 
сърцето мислено премръзна и лятото Господне не
       					         усети, 
не вкуси от нектара неизказан, от символната 
				     сладост не отпи, 
и в кръглия потир на времената, на Промисъл 
				     безкраен - образ - 
безначален, незавършен, непроменлив, неизменен,
					    съвършен, 
сам във себе си преливащ, не разкри, не вникна в
				      древната повеля 
на закона и смисъла на старата забрана не разбра 
как в двойните копита на добитъка дългът ни 
                                            двоен е изваян – 
на мисъл и деяние – пресветла сянка; в животните
					   преживни – 
безхитростната грижа не видя, и как ще отличим
					        тогава 
в плод смокинов – пресвидна сладост от безплодна
страст – предобраза градински на Едем от другата
		     смоковница, нима ще разпознаем, 
и виното, сърцето веселящо, от билето погибелно
			               дали ще отделим, 
и как дървото на завета е маслина, различна от
				      кумира на Атина, 
лика на елинската плът от нашия закон дали ще
					  разпознаем. 
Българската литература

© 2001 Литературен форум