Литературен форум  

Брой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Тодоров

В името на Унгария

 

Не повече от 20 души успяха да видят двата унгарски филма този месец в кино “Одеон”. Намирам за необхдимо начало да представя макар и накратко техния автор - световноизвестния Золтан Фабри. Роден е през 1917 г. в Будапеща и израства между двете световни войни, завършва колеж по изящни изкуства, Академията за театрално и филмово изкуство и шлифова таланта си в редица дейности - работи като главен директор на Унгарския народен театър след Втората световна война, като художник във филмови продукции, илюстратор, актьор, театрален режисьор... Всичко това няма как да не го отведе в киното и през 1951 г. той дебютира сполучливо с “Бурята”. До смъртта си през 1994 успява да създаде 22 филма, 12 от които по собствени сценарии! Сред тях е и може би най-популярният му /и забранен/ филм “Петият печат”/1976/.

“Унгарци” /1978/, едно от показаните заглавия, екранизация по едноименния роман на Йозеф Балаш е сред най-добрите образци на високия унгарски кинематографичен стил /наложил се през годините с имената на творци като Миклош Янчо, Ищван Сабо и Габор Боди/ и през 1979 г. филмът е номиниран за “Оскар”. Филмовото действие на “Унгарци” се развива в рамките на една година- между зимите на 1943-а и 1944-а. Група унгарци, лишени от препитание в родния си край попадат в имение, собственост на немец, до което има лагер за военнопленници. Фабри поставя дилема пред своите герои, подлага на изпитание сплотеността им и с помощта на епически похвати успява да подреди богата галерия от човешки, но най-вече чисто народностни характери. Така той откликва на спора за нациоалния характер, изострен особено болезнено в края на 70-те години. В “Унгарци” Фабри и Балаш развиват внушенията си, базирайки се на събитие от недалечната история. Така е и в “Двадесет часа”/1964/, създаден по романа на Ференц Шанто, филм значително по-ярък, драматичен и нервен, заснет като поредица репортажи в “cinema verite”-стилистика. Ако приемем тезата, че Фабри е “романистът” на унгарското кино, то този филм несъмнено стои встрани от романните кинотрадиции, както със строгата си аналитичност, така и с несъмнено новаторската за времето си фрагментарна драматургия. Действието е “заключено” в рамките на 20 часа, в които млад журналист трябва да напише материал за конфискуването на земята от едрите земевладелци и раздаването й на селяните - сама по себе си опасна ситуация, която изправя бедни срещу богати и приятел срещу приятеля. Фабри драматизира с достоевска страст, но успява да смести всичко в по-камерна форма, акцентирайки майсторски върху най значимите детайли. Сполучливото сравнение на разкъсваното от омраза общество с мравуняк /в който уж всички мравки са еднакви, а същевременно се изяждат взаимно/ е изключително находчиво и по русоистки точно. “Двадесет часа” поразява най-вече с остротата на дръзките си внушения - все пак от безславната 1956-а до 1964-а, годината, в която е направен филмът, са изминали по малко от десет години. Финалът на “Двадесет часа” носи своеобразно просветление, защото в крайна сметка ненавистта е победена с опрощение и хармонията е възстановена. В името на Унгария.

Българската литература

© 2001 Литературен форум