Литературен форум  

Брой 10 (451), 13.03. - 19.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Томов

Византийският лабиринт

Продължение от брой 9

- Така е – кимна Хартофилаксът, – но отвъд думите аз ще направя нещо друго. Ще ми дадеш за заложник собствения си осемнадесетгодишен син Роман, да, да, твоя любим Роман, когото аз ще затворя на сигурно място, а ако не изпълниш онова, дето ми предлагаш, лично с тия две мои ръце и ей с тоя мой меч ще му изтръгна сърцето, съгласен ли си? Но и да не си съгласен – продължи Хартофилаксът – аз ще го сторя – веднъж, ако откажеш, и втори път, ако приемеш, среден път нямаш...

Подът на базиликата се преобърна под нозете ми. Насреща ми стоеше невероятен звяр, такъв, какъвто все още не бях си представял.

- Може би наистина сбърках – рекох – и трябваше наистина да те убия, ако знаех какво точно ще ми поискаш.

- Ако – отвърна ми Хартофилаксът с онзи прочут израз на лакедемонците63... Ако...

- Имай предвид обаче, че падне ли косъм от главата на детето ми, аз лично или някой от моите люде ще разпори утробите и на двете ти дъщери – предупредих несвястно.

Не бе го очаквал. Бе ме подценил и това съвсем ясно се изписа на лицето му.

- Няма да ти дам тая възможност – съвзе се. – Няма и как да ти я дам.

- Имаш предвид, че са скрити в Пелион?64

Това, че знаех го потресе.

- Ако ти не ми ги дадеш на свой ред за заложници, ще ги умъртвя до явяването на зората - рекох му много бавно. – Пазачите ти в онзи палат от снощи са заменени с мои.

Изглежда, бе чувал за нашата мощ, ала не я подозираше в истинския й вид. “Поляната с асфоделите” му се струваше шега работа. По челото ми изби гъста пот.

- Да се разберем, Игнатий – изпъшка глухо.

- Нали за това съм дошъл – рекох – още повече, че ти ме повика?

- Хубаво – изпъшка пак Хартофилаксът. – Ще си разменим децата и ще ги пазим взаимно, но цялата тая работа с Андроник не е ли лудост?

- Инак ще убие и двама ни, тръгнал е вече.

- Към какво?

- Към трона естествено, ти го знаеш. Но с убийство няма да го спрем. Без нас или с нас той ще стъпи на тоя трон. А при това положение не е ли по-добре да му помогнем и да бъдем близо, както ти го желаеш?

- Трябваше от там да започнеш – взе да се съвзема лека-полека Хартофилаксът. – Какво знаеш?

- Знам, че оная Мария и Рене всеки момент ще организират заговор и знам също, че трябва да им помогнем. Това само ще налее вода в мелницата на Андроник.

- Продължавай – гледаше ме смаян Хартофилаксът.

- Младият Алексей е вече обработен от един от соколарите на Андроник и е готов за чичо си на всичко.

- Мили Боже – рече Хартофилаксът. – И колко ще поискаш за цялото това?

- Колонадата от дворци в района на Сики – поставих най-сетне условието си.

- Но това е премного и за мен самия – ахна Хартофилаксът.

- Не повече от живота на децата ти, както и този на моето. Нямаме време, светлейши – добавих – събитията назряват главоломно. Предлагам тия дни да си разменим рожбите при “Форума на Тавър” и да започнем да действаме взаимно.

- Но нали аз поръчвам и аз плащам – погледна ме втрещено.

- Беше – отвърнах – до тоя момент, а оттук нататък ще ми помагаш. Няма да искам кой знае колко, само няколко сведения, останалото е моя работа, ще си заслужа дворците в Сики, уверявам те – турнах точка на разговора.

И едва когато напуснах базиликата в оная маслинова гора, си дадох ясно сметка за какво ставаше дума...

Заради сина си бях готов да повергна в прах всичко, което впоследствие и направих...

 

11

Беше време да действаме...

Хората от “Свещената тройка” бяха събрани от мене наново и аз им обясних подробно капана, в който ме бе вкарал Хартофилаксът Симон, както и аз на свой ред него. Странно нещо е човешката природа. Псел не случайно е казал на едно място, че човекът е променливо животно, според обстоятелствата. Докато ставаше дума за мене и собствения ми син, даден вече за заложник, Арсений и Теофил проявиха премного страст и загриженост, ръкомахаха, предлагаха какви ли не планове и интриги. Когато обаче им съобщих с леден глас, че и аз на свой ред съм взел една от дъщерите на Арсений за заложница, както и единствената любима сестра на Теофил, дълбоко онемяха.

- Инак не бихме били равностойни – рекох. - Не може моят син да е на косъм от смъртта, а вашите близки да са недосегаеми, и да се върши каквато и да е работа.

Тука му е мястото да спомена, че с тяхното лично съгласие и разрешение, като върховен жрец на “Поляната с асфоделите”, имах на разположение специален отряд от лични гвардейци, както ги бяхме обозначили, подчиняващ се само на моите заповеди или с други думи, в тоя смисъл бях напълно безотчетен. Този отряд се състоеше от бивши офицери, уволнени по един или друг начин от императорската гвардия и го свиквах единствено по извънредни причини и по едноличната си преценка. Излишно е да упоменавам, че го бях свикал вече и задействал по измислен от самия мене механизъм. Нямаше сила, която да го възпре, освен моята собствена парола, която още не бях измислил. Бе особен вид подсигуряване от моя страна. Сега ако някой от двамата в “Свещената тройка” откажеше да работи както подобава, роднината му отиваше, а ако на свой ред те самите наченеха заговор срещу мене, ставаше същото...

Може би чак в онзи миг Арсений и Теофил разбраха напълно предназначението на онзи мой отряд от “преторианци”, на който навремето те най-вече държаха. Оказваше се нещо като държава в държавата или по-точно – “Поляна” в голямата “Поляна с асфоделите”. Над тоя отряд и мен бе само Господ или Сатаната, според случая. Ето какво значи да не си отваряш очите както трябва. Това бяха направили някога – дали си бяха съгласието за нещо, дето не познаваха и съвсем не предполагаха. Ала така е винаги, стане ли дума за бъдещето. Нима аз бях предполагал, че Хартофилаксът Симон ще поиска любимия ми син за заложник? Смътно обаче си давах сметка, че нещо подобно може да ми се случи, признавам го, след като от доста време нямах вяра на самия себе си, та какво остава за другите.

Мълчанието около масата, край която се бяхме събрали стана оглушително.

- Ти сериозно ли? – отрони се по някое време от Арсений.

- Не съм ви извикал да се лъжем – рекох – затова ще бъда откровен с вас докрай.

- И какво точно си сторил? – вгледа се в мене налудничаво Арсений.

- Малката ти щерка Ипатия, заедно с майка си е под надзора на моите хора – обясних спокойно.

- Искаш да кажеш в имението ми в Тракия – пребледня той.

- Да. Те няма да усетят, няма и да разберат за какво става дума, ако ти не им кажеш. Нали си ги скрил в онова твое имение за всеки случай от Хартофилакса Симон?

Моята осведоменост съвсем го обърка.

- А сестра ми, какво си направил със сестра ми Текла? – обади се по някое време Теофил.

- Смених твоите монахини с мои в манастира в Мерилион, както и външните стражи – признах му чистосърдечно.

Сестрата на Теофил Текла се бе замонашила отдавна, а той я пазеше в онзи манастир със свои монахини, на които плащаше лично – дванадесет на брой, плюс неколцина стражи.

Това обърка и него, тъй като не предполагаше, че съм наясно не само с манастира в Мерилион, а и с многото други нароили се в империята, които имаха толкова общо с великото ни православие, колкото мюсюлманските владетели със сянката на Аллаха, която уж се задоволявали да бъдат.

- Излиза, че ти до тоя момент съвсем не си ни вярвал, Игнатий – зина срещу мене най-сетне Арсений, излизайки от вцепенението, в което го бях вкарал не по моя воля, както виждате.

Засмях се искрено.

- Да не употребяваме глупави думи, Арсений, доверието е последното нещо, на което и тримата вярваме, не е ли така? По-важното е, че сега сме равностойни и можем да обсъдим въпроса в подробности. А що се отнася до моите хора, аз на свой ред ви доверявам, че няма да свалят и косъм от главите на близките ви. Напротив, в по-голяма безопасност ще са, защото сега вярата ни наистина е скрепена с кръв и със страх. Позволих си да го сторя, защото и случаят е необичаен, инак за нищо на света не бих ви обезпокоил, знаете ме...

Нямаше какво да кажат, каквото и да кажеха, щеше да бъде глас в пустиня – зарът беше хвърлен, Рубиконът65 - преминат. Нямате представа каква пъргава мисъл и пъргаво чувство демонстрираха начаса, и то истински.

- Да започнем отначало – рече Арсений. – Настоявам за гаранции.

- Аз също – присъедини се към него Теофил.

- Гаранциите са в поръчката – доверих им. – Изпълним ли поръчката на Хартофилакса Симон, проклето да е името му, сме спасени, не я ли изпълним, сме загубени.

- Сега е късно да го убием – изпъшка Теофил. – Не трябваше да се съгласяваш за сина си, разбирам те напълно, нямал си друг изход след като веднъж си се съгласил, затова и така си постъпил с нашите близки, но не е трябвало, можел си и да се измъкнеш...

- Как – вдигнах рамене – нали самият ти онзи ден каза, че няма измъкване? Ние не знаем плановете на Хартофилакса, ние дори не знаем дали той наистина се е съгласил с въздиганито на Андроник, или само привидничи? Не забравяйте, че неговите собствени дъщери са също в мои и в наши ръце и само неговото невнимание ще ни е достатъчно...

- Истина е – върнаха се наново в първоначалната точка на разговора и двамата.

- Игнатий, ти си по-страшен и от Сатаната – рече претръпнал Арсений. – Не ми го побира умът и сърцето как можа, как собствено можа?

- Нямах друг изход – турнах точка на чувствата му. – Сега и тримата сме в смъртна опасност, но това съвсем не значи, че трябва да се превърнем в животни. Приканвам ви да използвате мозъците си, както и аз самият се себеприканвам, приканвам ви да сме на висотата на опасността, която ни заплашва, на висотата на Смъртта – най-силното нещо още от Евклидово време66. Ако си спомняте добре, обещах на Хартофилакса и от ваше име Андроник да овдовее, няма да му е за първи път, както добре знаете. Това ни е главната задача, повтарям - главната. Искам всички видове сведения за оная Теодора, знаете какво означава това. Какво предпочита – алепски или дамаски майстори? Чифлици в Азия, златни колесници, украсени със слонова кост и скъпоценно дърво или нещо друго, арабски или унгарски коне, скъпи евнуси, колко скъпи и откъде? Арсений да изследва съответно родословния й корен, понякога оттам може да изскочи не заек, а цяла сърна. Теофиле, ти ще започнеш да изпращаш подаръци чрез подставени лица. Не жали парите, няма жена, която да устои на дарове. Троянците не устояха, та тя ли? Искам също да се установи има ли любовници или любимци, от дълго време е с Андроник и по всичко личи, че са си омръзнали. Свърших – закрих заседанието. – Въпроси по изпълнението?

Не можеше да има въпроси. Всичко бе повече от ясно. Бях ги сложил на Фалагата67, само мойрите можеха да ги отърват.

И тях, и мене...

Следва


63 Гърците написали страшно гневно писмо на спартанците – лакедемонците, в което ги заплашвали, че ако ги превземат, ще направят страшни неща с тях, на което спартанците отговорили най-лаконично –“Ако”... [горе]

64 Град в Гърция. [горе]

65 Реката, която преминал Цезар, за да завладее Рим, казвайки – “Жребият е хвърлен!” – оттука и изразът – “Преминавам Рубикон”. [горе]

66 Изразът "Евклидово време" е имал за образования ромей смисъл – "още от едно време". [горе]

67 Уред за изтезания, с който разпитваният се разтяга. [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум