Литературен форум  

Брой 10 (451), 13.03. - 19.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

За зрелищата и поезията

С Ференц Цако разговаря Йордан Тодоров

Ференц Цако- Господин Цако, как започна всичко?

- Бях твърде млад, когато пожелах да се занимавам с анимация, почти дете... Като ученик, от 63-а започнах да посещавам филмовото студио “Панония” по един или два пъти месечно. Хората там бяха много любезни. А когато на 23 години попаднах във филмовата студия отново, шефът си спомни, че като дете съм я посещавал. Само след осем години аз станах негов шеф, а той подчинен, като правеше куклите за мой анимационен филм. Мисля, че върхът на “Панония” бе точно по мое време - през 70-те и 80-те години, когато в нея работеха над 400 души. Тогава се правеха по 3-4 серийни филма годишно.

- Споменахте серийните филми - развива ли се тази форма днес в унгарското анимационно кино?

- Филмовата студия “Панония” днес не съществува. На нейно място съществуват множество малки филмови къщи, които изпълняват поръчки главно от чужбина. Това са пълнометражни филми, но за съжаление не са унгарски. И всичко е свързано, както се досещате, с икономическите механизми в страната ни.

- С помощта на несложни изчисления може да се установи, че общата продължителност на филмите Ви надхвърля десет часа. Предвид темповете на работа в анимацията, това е адски много време. Как успяхте да го постигнете?

- Всъщност аз не съм анимирал абсолютно сам всичките си филми. Серийните, например, са правени в голям екип. Но ако все пак трябва да дам отговор на въпроса - всичко това е плод на двадесетгодишния ми труд в киното.

Кадър от анимационен филм на Ференц Цако- Вие не сте за първи път в България. През 83-а в Габрово имате награда за един ваш филм.

- Да, аз получих наградата, но не бях там. Бил съм на фестивала във Варна, преди 12 години. А иначе съм обикалял цяла България на автостоп. Прекарал съм няколко лета тук, с приятели, и мога да кажа, че оттогава обикнах страната ви. Били сме и в Чехия и Полша, но в България най-много - знаете, тогава нямахме голям избор относно страните, в които можем да пътуваме. Когато през 1977 година бях тук на стоп, хората все още се учудваха, че някой може да пътува така... Беше малко необичайно...

- Имате много престижни награди по цял свят. Към какво се стремите сега, след като имате почти всичко?

- За да има такъв успех, човек трябва да поработи доста. Трябва да участваш на фестивали, поне на две години - в противен случай бързо те забравят. Изпращат се доста филми за участие, постоянно... А това изисква много, много работа и упорство.

- Лично Ваша ли е идеята да използвате пясъка в анимацията, или сте я заимствали отнякъде?

- Още преди 100 години, в зората на киното, хората са прилагали различни техники, открили са, че могат да правят различни видове филми, дори експерименти. Аз например съм гледал филми, направени с прах за пране, вместо с пясък. И преди е правена анимация с пясък, но аз включих силуети и фигурална графика... Също така усъвършенствах техниката като включих по-големи плоскости, върху които се разстила пясъкът. Вкарах и цели композиции от фигури и това е доста по-трудно, отколкото да се раздвижи един-единствен силует.

- Вие създавате както дву- така и триизмерни изображения от пясък. С какво той е по-добър от четката или молива например?

- Традиционната анимация е по-скъпа, изисква повече време и ангажира повече хора. Докато при пясъка се работи по-спонтанно, а има и повече зрелищност и поезия. Сам съм с оператора и ако не успея да направя нещо - сам съм си виновен.

- Бихте ли искали да се завърнете отново към глинената анимация или към обемната анимация въобще. Един филм от тази година, ”Бягството на пилето”, доказа нейните възможности и това, че не винаги технологията е най-силното оръжие.

- Всичко зависи от сценария, който определя техниката. Все пак “Бягството на пилето” струва 42 милиона долара. Ако на мен ми дадат поне 1/10 от тях, и аз бих могъл да направя този филм.

- А с какво Ви привлече музиката на Вивалди и защо решихте да работите върху анимационна импресия по “Четирите годишни времена”?

- Няма да е банално да кажа, че Вивалди е гениален композитор, който се ражда веднъж на 500 години. Освен това е и много модерен. Имам чувството, че по времето на Вивалди, през барока, музиката направо се е изливала. Това е задъхана, почти несравнима епоха в чавешката история. Заслужава си човек да се занимава с тези произведения, но аз бих направил и нещо по музика на съвременен композитор, стига тя да ме грабне.

- Срещнахте ли се с българските си колеги аниматори?

- Да, вече бяхме в “Бояна”, Златин Радев ни разведе из студията, показа ни проектите, върху които работят в момента. Направихме си един куп предложения за копродукции и сътрудничество и аз искрено се надявам срещата ни да даде резултат.

- Движенията Ви по време на демонстрациите удивително напомняха на древен шамански ритуал. Как се чувствахте по време на демонстрациите с пясък на живо?

- Видели сте по интересен начин моите движения. Вероятно това е заради светлината, която идваше от долу. Демонстрациите са още по-зрелищни при по-голям екран и по-добра техника. Изисква се обаче страхотен синхрон с музиката, не трябва да се притесняваш от техническите гафове по време на изпълнението, необходима е голяма обиграност. Трябва постоянно да прескачаш техническите трудности и да оставиш у публиката впечатлението за едно идеално, хармонично изпълнение...

Българската литература

© 2001 Литературен форум