Литературен форум

Брой 10 (451), 13.03. - 19.03.2001 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Юри Стайков

Градска история

от серията "Писма до познати"

И беше ден, и него го нямаше.

И беше вечер, и него го нямаше.

И стана нощ, и той се върна.

Тя, като го видя, че се е върнал, викна с цяло гърло:

- Ти, пияницо, ти, гад, ти, безделнико, ти...

Той, като я усети, че му вика, с ей такива очи я погледна и посегна да я удари. Тя се сви да се предпази, жално заплака и избяга в стаята при детето. Той, като я усети, че се крие в стаята, влезе, ама със все вратата влезе. Тя стоеше в ъгъла. Като го видя как влезе, ревна още по-силно и си раздра дрехите, и си сипа пръст (от саксията) на главата, и попита:

- Защо бе? Защо бе, Йосифе?

- Ей тъй, щото т`ва дете не е мое!

- Ох, ама ти пак ли за детето! Нали ти казах вече - твое е, чие да е.

И седна той тежко на леглото и горко заплака.

- Ама то детето има звезда на челото ма, Мимо!

И седяха те така в стаята, плачеха и се убеждаваха.

- Твое е - упорстваше Мария.

- Не е мое.

- Уф, твое е като ти казвам!

- Тогава аз защо нямам звезда на челото?

- Твое е.

- На съседа ли е?

- Не.

- На хлебаря?

- Не.

- Чие е тогава! - викна и се разяри Йосиф.

Тя млъкна и нищо не казваше.

- Казвай, щото, ей бога ми, ш`те изхвърля на стълбището.

Мария само си сипа още малко пръст на главата и продължи да мълчи. Той стана и излезе от стаята. Тя прегърна детето и каза след Йосифа:

- От Господа ми е детето, Йосифе, а един ангел ми го донесе.

Ала я не чу Йосиф, понеже беше твърде изморен и искаше да си легне.

И мина време, тръгнаха слухове, а детето растеше и стана време да го запишат в общината. И там Йосиф каза:

- Това е мое дете. Исус се казва.

И така записаха - Исус, син на Йосиф и Мария.

А хората, понеже знаеха вече тяхната история, почитаха Йосифа, стана той светец в очите им. И от уважение запазиха всеобща тайна.

А Ангел Пантев - пощальон по професия - напусна града.

 

Туй знам засега, чакай следващо писмо.

Българската литература

© 2001 Литературен форум