Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АНКЕТА

Какво мислите за конфликта в БНР?

 

Пламен Кръстанов

31-годишен, търговец на плодове и зеленчуци

Бе, честно казано, не ми е много ясно, за какво точно става въпрос. В радиото не си искали шефа. Хубаво, аз нали затова работя частно, за да нямам шеф – когато си искам отварям сергията, когато си искам - я затварям. Жена ми беше касиерка в държавно предприятие. Нищо пари, съкращения… Извинявай за малко… Да, госпожа, български са, затова са дребни, при оная суша миналата година, видиш ли едри картофи, да знаеш, че са внос… Та, викам й, я не си трови нервите, идвай по-добре с мене на борсата, хем като жена по-разбираш от продукти. И така вече четири години, да чукна на дърво. Ама ако не са ми пресни марулите, да речем, и гладна стачка да обявя, и инфаркт да получа, ще купуват хората от сергията отсреща и това е, техни са си парите.

 

Яна Кожухарова

40-годишна, домакиня

Според мен ситуацията в БНР налага всички ние да си зададем два съществени въпроса. Първият: искаме ли ние, българите, да живеем в демократична държава, т.е. съгласни ли сме всички, че демокрацията е общественият климат, най-подходящ за виреенето ни? Ако отговорът е “да”, следва вторият въпрос: готови ли сме, тогава, да спазваме законите на тази демокрация? Тук отговорът по дефиниция не може да бъде “не” - няма хем влизаш в реката, хем си оставаш сух. В противен случай се получава абсурдът, на който сме свидетели в момента – шепа хора, които получават заплати от нашите данъци и които на практика ни рекетират с партизански методи. Аз не искам да ми пускат “Лет ит би” по радиото и да ме занимават с вътрешните си интриги, искам новини и прогнозата за времето.

 

Степан Анастасов

42-годишен, технически сътрудник в частна фирма

Много е просто. Ако аз не харесвам националните радио и телевизия, ако смятам, че органите, назначени да следят тяхното качество, не си вършат работата, а механизмът им на назначаване е неправилен и за това е виновно сегашното правителство, просто няма да гласувам за него и точка. И аз много-много не си долюбвам шефа. Но ако утре опъна палатка насред офиса, ще извикат санитарите. Лесно е да се правиш на бунтар, докато през това време ти тече заплатата.

 

Марио Рашев

35-годишен, програмист

По повод конфликта “за" или "против” директора на БНР ми идва наум един анекдот.

Влиза едно малко сладко момиченце в зоомагазина. Чичко, чичко – казва то, – искам да си купя зайче. Умилил се продавачът: “Ама разбира се, детето ми – казва той – виж какви хубави зайчета имам. Ето това – мъничко, беличко, пъргавко. Или ей онова – сивичко, пухкаво, дългоухичко. Кое зайче искаш?” Ми, не знам – казва момиченцето. – На моя питон му е все едно”.

И на мен ми е все едно. Но все пак, не искам да се чувствам заложник на нечии корпоративни интереси.

 

Бай Косьо

67-годишен, има будка за цигари

Аааа, омръзна ми журналистите да ме занимават със себе си. Все някой ги обидил, все им малко парите, все им пречат да работят, все угода им няма. Мене пита ли ме някой как съм, що съм. Бай ти Косьо вестник няма, има ей тая будка, а не върви оттука да се провикна. Сега в радиото началникът им крив. Аз на това момче ще му кажа така: тояга му е майката, байно. Триесе години съм бил главен готвач, двеста души банкет съм срещал. Ама ред в кухнята, ти казвам, и никой не се е оплакал от това-онова… Че как иначе – хора храня.

 

Екатерина Кирилова

56-годишна, пенсионирана учителка

Питам се, откъде тази грубост, тази животинска кръвожадност в обществото ни? Уж на добро ги учехме, а децата ни сега са готови да се разкъсат едно друго. И не за парчето хляб, а за по-голямото парче. Хората в радиото несъмнено имат право на глас, те са професионалисти, знаят какъв човек е необходим на БНР и под чие ръководство биха работили най-резултатно. Нека си кажат мнението, нека участват в работата по законите, касаещи медиите. Но какъв беше този истеричен поток от обидни квалификации, ругатни, недоказани слухове и подозрения. Всеки има достойнство, все пак. И всички знаем как жестоко боли, когато то е накърнено. Без малко да вкарат в гроба Иван Бориславов. Бог да ги съди за това, което сториха на човека.

 

Стоил Миланов

30-годишен, работи в звукозаписна фирма

На мен не ми стана понятен самият алгоритъм на избор на шеф на радиото, за да имам отношение. Т.е. вместо да ми бъде обяснено по какви причини и според какъв регламент Иван Бориславов не е правилният ръководител на БНР, аз разбрах – разбира се, от медиите – че той е поет, подлец, мижитурка, преводач, кръшкач и че е написал песента “Силвия”. Нямам представа дали този човек е подходящ за шеф на БНР – просто никой не му даде възможност да работи и да покаже някакви резултати. Откъде да знам – може да е най-гениалният радиобос, може да е и пълен некадърник. А иначе, не ми е все едно ще имаме ли добро обществено радио, или не. Въпреки че слушам повече частните.

Българската литература

© 2001 Литературен форум