Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цанко Живков

Чиста младеж! Но как?

 

Чиста младежС голям интерес прочетох новоизлязлата книга “Чиста младеж” от д-р Тихамер Тот, професор в Будапещенския университет. Тя е написана през 1923 г., само в Унгария има двадесет издания, преведена е на двадесетина други езика в десетки издания. В България до 1945 г. е издавана три пъти, настоящото – след повече от половин век – е четвърто.

Този успех на книгата говори за достойнствата й; за чудния педагогически подход на автора да намери път към сърцата и душите на младежите от пубертетната възраст, когато се оформя човешката личност и характер; за насъщната потребност от жива и нагледна беседа с подрастващите по най-деликатните въпроси на физическото и нравствено-религиозното им съзряване. Книгата несъмнено ще допринесе голяма полза и заслужават благодарност спомоществователите й, издателите от фондация “Приятели на България”, редакторът Константин Еленков.

Д-р Тихамер Тот – богослов по образование, университетски преподавател, а сетне абат и епископ – се ръководи от благородния стремеж да разкрие с впечатляващи примери на подрастващите младежи и девойки как да разбират божествената си същност и предназначение в живота и да опазят чистотата и красотата на душите си; как да устоят на физическите и морални изкушения в периода на половото си пробуждане и съзряване, за да не станат жертви на поквара и осакатявания за цял живот. С дарбата и силата на убежденията си авторът им внушава от какво решаващо значение е личната воля, физическата закаленост, нравственият стоицизъм и религиозното упование в себеизграждането на младите. С тия си качества беседите на д-р Тот са напълно актуални и днес.

Като единствен, но много съществен пропуск на издадената ценна книга е липсата на предговор или послеслов към нея, за да се приближи и свърже със съвременността. Написана преди повече от 75 години, книгата попада в една драстично променена и влошена в педагогическо отношение действителност. През тия десетилетия светът преживя непознати в досегашната си история икономически и обществено-политически кризи. Д-р Т. Тот е настойчив и убедителен, когато внушава на подрастващите да се борят неотстъпно със съблазните на плътта, да се въздържат от секс преди брака, защото никой не се е увредил от половото целомъдрие, а хиляди най-лекомислено са пропаднали и загинали от морална разпуснатост, израждане и заболявания в тая ранна възраст. Но как да се осъществят тия благородни призиви сега, когато 12-13 годишни момичета проституират и забременяват; когато на специално организирани масови купони на тийнейджърите се раздават презервативи за безопасен секс; когато еротични видеотеки, барове, филми, книги, илюстровани вестници и списания, радиото и вездесъщата телевизия заливат юношеските души с разюздана порнография, с долнопробен разврат, с жестокости и насилия над момичета и жени, с кръвнина и безскрупулност. Как младежта ни да се опази чиста сега, сред апокалиптичния срив на нравите?

Тъй като проблемът е планетарен, трябва да се разтревожи и предизвика намесата на световната общественост, на ООН и ЮНЕСКО и на всички следващи регионални и национални обединения, правителства, партии, съюзи, институции, регионални общности и се стигне до основната клетка – семейството.

Въвеждането на децата от най-крехката им възраст в християнската нравственост, допускането им до благата проповед на Христа е задължителното начало. Поддържането и разширяването от училището, църквата, младежките организации и институции на исконните истини за смисъла, красотата и предназначението на човека и живота му са много важна, но закърняла сега възможност за възпитание и изграждане на младежката душа и мировъзрение. Не бива обаче да се залита по “греховността” на някои съвсем природни процеси, чувства и изживявания през пубертета. Та не е ли това времето на първите открития за привличането между половете, на нежността и любовта, на пролетния цъфтеж на душите, разтворили се за всичките хубости на природата, на музиката и поезията в живота? Трябва да им се даде простор за осъзнаване и разбиране. И редом с него необходимо е на младежта да се създават много по-широки условия за художествено-творчески занимания и изяви, за физическо натоварване, за масово и активно спортуване, а не само тийнейджърите да съставляват неподвижната масовка по стадионите и да бъдат довеждани до разрушителен хулигански делириум.

Д-р Тот споменава мимоходом за скаутската организация, създадена от английския полковник Робърт Баден Паулън. Тая организация беше едно световно изобретение за въвличането на подрастващите поколения в системата на физическо и нравствено самовъзпитание, така грозно осакатена и опорочена от грубо идеологизирания комсомол в СССР и хитлерюгенд в Германия.

Скаутска организация съществуваше и в България между двете световни войни и тия, които са имали щастието да членуват в нея – вече побелели старци – продължават да изпитват благотворното й въздействие. Тая организация имаше за основна цел да допринася за нравственото, религиозното, физическото, трудовото, здравното и обществено възпитание на своите членове. Увлекателно, под форма на игра и забава, предимно на открито сред природата или в летни лагери, в тая организация се извършваше всекидневно закаляване на волята и способността да намираш изход от всяко положение; придобиваха се сръчности и практически умения за живота. Научаваше се например как да се даде първа помощ при нараняване; да се правят редица възли и снаждания на въжета с най-разнообразно приложение; как да измериш ширината на река, без да нагазваш в нея; да се ориентираш без компас в гъста и тъмна гора; да напалиш огън в дъжд и с мокри съчки, да си сготвиш обяд с подръчни средства. Като не пропуснеш ден, без да извършиш своето добро дело към другите, тъй като поздравът на най-малките скаути – вълчетата и пчеличките – беше “Бъди добър!”. Подобна масова надпартийна организация е така необходима и на днешните подраствашщи български поколения.

Българската литература

© 2001 Литературен форум