Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кирил Кадийски

Един весел епизод, ако не беше и малко тъжен

 

Иван Давидков беше човекът, с когото през последните пет години от живота му общувах най-много; мога да разкажа доста и интересни неща – и в битов план, и като творческа близост; но за това трябва и време, и място. Тук бих искал да споделя нещо за него, което чух от обаятелната г-жа Хронкова и което е показателно за подлото време, в което живеехме. На един от семинарите с българистите във Варна виден наш литературен администратор, който цели десетилетия вече не се научи да пише нещо повече от поантаджийски средношколски стихотворения, представял пред гостите панорамата на съвременната българска поезия. След като изброил със суперлативни оценки всички галеници на режима и своите приятели (задължително по-слаби от самия него, разбира се), той приканил към въпроси. В увисналото тягостно мълчание г-жа Хронкова, която е отличен познавач на нашата литература и великолепен преводач, не издържала на тая наглост и попитала: “Другарю Еди-кой си, защо не споменахте за Иван Давидков?” Казала го, не ще и съмнение, притеснена, че поставя въпросния другар в затруднително положение и ще трябва да го гледат как той се черви пред толкова чужденци. Нищо подобно обаче! Нашият, с присъщия на администраторите от среден калибър гьонсуратлък, отговорил: “Вижте какво, той, Иван Давидков, у нас е повече известен и ценен като художник!!!” Контрата останала у гостенката. Такива бяха маниерите: да не се засенчват “величията”, едни “по-известни” като художници, други като преводачи, трети като театрали и т.н. Това го споменавам и заради ония, които твърдят, че Иван Давидков бил толериран от властите. На Иван Давидков нещата му се печатаха (друг е въпросът какви горчивини трябваше да изпита, когато се готвеше двутомникът му), но той никога не беше оценен по достойнство и името му не беше поставено на едно от първите места, което той съвсем заслужено – вече можем твърдо да го кажем – заема в българската литература.

Българската литература

© 2001 Литературен форум