Литературен форум  

Брой 11 (452), 20.03. - 26.03.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Някога великият халиф Харун ар-Рашид се преобличал като бедняк и обикалял Багдад, за да разбере какво мисли народът за него... В днешно време управниците са избавени от необходимостта да се маскират, тъй като разполагат с независими медии, които да ги осведомяват за болките и въжделенията на народа. А на народа да съобщават как държавниците смятат да разрешат проблемите му. Какво обаче се получава в България? От същите тези свободни медии властта научава, че страната е освирепяла от глад, живее в кашони, тъне в невежество, мрази правителството, готви революция и терористични акции. Гражданите на свой ред узнават, че “горе” се мътят все нови и нови заговори с цел да бъде ограбено, измамено и изтребено мирното население. Кой е добрият герой в тази история? Разбира се, самите медии. “Четвъртата власт”, на която вече не й стига да бъде такава, а поглежда с копнеж към първите три. Малцина останаха наивните граждани, които още вярват в “своя” вестник, радио или телевизия. Защото медиите отдавна скъсаха обратната връзка със своята аудитория. Те вече не само не знаят какво очакват от тях хората, но и на какъв език е уместно да им се говори. Възприеха нравоучителния тон, позицията на по-умния, по-важния, а всеки търговец ще потвърди, че един клиент, почувствал се човек второ качество, е изгубен завинаги. Това невероятно разминаване се усети особено остро при избора на нов директор на Българското национално радио (БНР). Печатът и ефирът се задръстиха от гласове – на политолози, социолози, журналисти, писатели и т. нар. интелектуалци. Но някой попита ли комшията от партера дали тъкмо вакантното шефско място е онова, което не му дава мира нощем? Нали говорим за обществено радио? Значи именно обществото трябва да бъде чуто. А то не се състои само от “интелектуалци”. На следващите страници предлагаме една импровизирана анкета, която ще изненада мнозина. Тя не претендира за изчерпателност, нито за стойност на социологическо проучване, а цели единствено да подаде микрофона и на онези, които плащат заплати на радиослужителите, докато те стачкуват.

ЛФ

Българската литература

© 2001 Литературен форум