Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Пациентите ми с автомати – абсурд!

С д-р Венцислав Мутафчийски разговаря Милена Димова

 

Д-р Венцислав Мутафчийски в лагера РадушаД-р Венцислав Мутафчийски е на 36 години. Завършил е Медицинската академия в София като стипендиант на Министерството на отбраната. Специализира хирургия в Клиниката по обща хирургия. По разпределение е работил като хирург в Бургаската военна болница. В момента е асистент по спешна хирургия във Военна болница – София. Участвал е в качеството си на хирург в българската мисия за оказване на медицинска помощ в бежанския лагер Радуша.

 

- Д-р Мутафчийски, с какво чувство си спомняте днес за работата си в лагера за албански бежанци в Македония?

- Това беше по време на Косовската криза, когато Македония беше залята от бежанци. Ние отидохме на 14 април 1999 година в състава на българската мисия, съставена от лекари от Военна болница, за оказване на медицинска помощ на бежанския лагер Радуша, намиращ се северозападно от Скопие. Аз участвах като хирург. За мен беше интересно това, че за първи път работех в такава мисия, извън пределите на България, с други правомощия. Защото там трябваше да се съобразяваме със законодателството и същевременно да упражняваме същите функции като лекари. Условията не бяха кой знае какви, но аз съм офицер. Иначе работата беше натоварена повече за интернистите, отколкото за хирурзите. Първият ми пациент, например, си беше срязал пръста от консерва. Когато започнаха да хранят албанците с топла храна, ми спря потокът от “консервени” пациенти. Най-тежкият случай беше свързан с внезапната смърт на 24-годишен младеж с порок на сърцето, за който не можахме да направим каквото и да било. В общи линии, беше огромна трагедия за тези хора. В момента искрено се учудвам на слабата им памет за онова, което направиха македонците за тях.

- Как се отнасяха албанците към българските лекари?

- Албанците първоначално се отнасяха с недоверие. Има някакви исторически наслагвания, че българите са доста опасни, особено пък облечени в униформи. Но след като видяха, че наистина им помагаме, станаха доста по-отзивчиви и потокът ми от болни се увеличи, защото в началото някои просто не искаха да идват при нас. Чак ми е чудно да си представя мои пациенти в момента с автомати, насочени срещу македонците. Толкова, толкова къса памет… Просто не ми се вярва.

- Да се върнем към България и към едно актуално събитие – отпадането на шенгенските визи. Това ще подпомогне ли развитието на медицинската наука у нас?

- Ние и досега не сме имали съществени проблеми да получим визи, когато сме искали да посетим конгреси и сме били специално поканени. Но има много колеги, които са отегчени от дългите процедури в посолствата. В този смисъл свободното придвижване определено ще има положителен резултат. Бедата е, че рядко можем да си позволим такива пътувания, а хората не са стимулирани за спонсорство на подобни командировки. Затова мнозина от нас получават необходимата информация от Итернет. Аз също чета в мрежата електронните издания на специализирани списания, абонаментът за които иначе е около 300 долара.

- Признавам си, при срещата ни се изненадах, че сте толкова млад. Как стоят отношенията стари – млади в лекарската професия?

- Млади са и световноизвестни имена, които дават основните насоките в медицината. Най-добрите специалисти в света са хора между 35 и 45 години. Аз имам достатъчно добро самочувствие, защото съм преминал всички етапи на обучението и кариерата си и съм положил много труд. Самата наша професия предразполага към конфликт между поколенията, тъй като младите, които специализират хирургия, искат бързо да навлязат, бързо да се сблъскат с големите проблеми на хирургията, а то не става бързо. Трябва да натрупат съответния опит. В този смисъл старите по-скоро ограничават младите с цел да укрепнат силите им. Има естествено и известна ревност, но има и учители, които са изцяло отдадени на професията си, искат да оставят школа след себе си и се раздават на колегите си.

- Днес много хора работят допълнително неща, които по естеството си са далеч от професията им. Възможно ли е това за един лекар?

- Чувал съм и аз, че едва ли не лекарите били принудени да стават таксиметрови шофьори и т.н. Не мога да си представя, че един лекар може да се занимава с нещо друго. Не може да си позволи този лукс. Защото, ако иска да бъде на ниво, трябва непрекъснато да се интересува от новостите в медицинската наука, и то в неговата област. Нещата се развиват страшно бързо, а нали искаме да се сравняваме с най-добрите? Нямаме големи възможности да правим собствени проучвания, защото това изисква много специална литература, огромни средства, апаратура, но можем да следим какво става в световен мащаб и най вече в САЩ.

- Каква е болестта на средно добре живеещия човек днес?

- Болестите му не се отличават от тези на много добре живеещия или на много зле живеещия, защото има един много съществен проблем в България – ниска здравна култура, ниска превенция на заболяванията. Българинът като цяло отива на доктор, когато ножът опре до кокала. Аз не познавам човек, който да ходи на профилактичен преглед.

- Не е ли причина за това споменът за доскорошните опашки в поликлиниките?

- Да, но затова вече всеки си има личен лекар. Забелязвам ангажираността на личните лекари към пациентите им. Наистина доста се раздухват скандални слухове, че едва ли не липса на внимание към даден пациент довелa дори до смърт. Личните ми наблюдения регистрират силна ангажираност на джипитата към пациентите – те са “техни” пациенти, те знаят по име по-тежките случаи и много внимателно се отнасят към тях. Тази промяна в отношението може би е свързана и с доброто мотивиране на тези доктори. Те са добре заплатени, някои получават от порядъка на 2000 лева месечно. И напълно си ги заслужават. Това е първата лястовичка сред нашата гилдия, която ни позволява да смятаме, че и ние скоро ще бъдем добре мотивирани по този начин. В момента здравната реформа е в преход и не може да се съди за крайни резултати от нея. Но се вижда, че нещата се променят. Доверието лекар – пациент вече е спечелено. А практиката показва, че ако не спечелиш доверието на един болен, ти губиш 50 % от лечението.

- Как стои в рамките на здравната реформа въпросът с платените операции?

- Мога да кажа как стои въпросът в нашата болница. Те не са платени, защото не могат да се остойностят, няма такива законови актове. Ние като военна болница имаме един контингент болни, който по един или друг начин е свързан с армията и подлежи на безплатно лечение, престой, медикаменти и всякакви други манипулации. Останалите граждани, които никога не сме връщали и тенденцията е към увеличаване на броя им, могат да ползват нашите услуги по Наредба 22. Тя е утвърдена в републикански мащаб и в нея са фиксирани цените за ден и за някои диагностични манипулации и терапевтични процедури. При нас, например, болен, приет за херния, заплаща само престоя си, изследванията, които се извършват преди операция. Самите операции не се заплащат.

- Има ли я някъде мисълта, че лекарят се бърка в Божите работи?

- Ние, хирурзите, сме малко психопатни личности в добрия смисъл на думата. Всички изявени личности на нашето време са психопатни – съсредоточени в една насока. И сме с ясното съзнание, че наистина се намесваме в Божите работи, и наистина можем да ги променим. Смятаме се още за каймака сред медиците. Ние реално можем да отворим корема, да оперираме и да спасим живота на човека. Особено спешните хирурзи. Правим така, че човек, който след половин час ще умре, да оцелее. Да, месим се в Божите работи и оттук идва самочувствието ни.

- Започнахме с Македония, да завършим с Либия. Не поизгуби ли интерес лекарската гилдия към случая със задържаните български медици?

- Не бих казал. Познавам становището на заместник-министъра на здравеопазването д-р Галин Каменов, говорил съм и със заместник-министъра д-р Стойчо Кацаров. Ако може да се каже, че те са представители на гилдията, то трябва да им се признае, че имат абсолютно ясно отношение по въпроса и подхождат съвсем професионално. Не само на адвокат Бизанти е идеята да се срещне с водещите специалисти в света в областта на СПИН. В момента се търси съвсем професионално отговор на въпроса “Е ли умишлено проведена акция по заразяване с вируса?” Резултатите дотук показват, че такова нещо не е възможно. Като медик и като познаващ колегите си, не мога да си представя какъв ще е този лекар, който ще причини умишлено заразяване със смъртоносна болест. След като ежедневно и ежечасно се борим точно срещу това. И не мога да си представя, че след като няма нито един такъв случай в света, освен сензационния скандал с д-р Кеворкян в САЩ, приложил евтаназия на над 40 човека, изведнъж се събра цялата измет на гилдията точно в Либия и реши да зарази 300 деца. Не мога да си го представя. Самата професия ни възпитава в някакъв морал. Това със СПИН-а не го е измислил доктор.

Българската литература

© 2001 Литературен форум