Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Банко Банков

Дневникът на слончето Моди

 

Дядо Пънч. "Дневник на слончето Моди". Изд. "Орфей" - София и "Славена" - ВарнаВ нашето нервно време на спорове, интриги и злоби, на политическа и нравствена нетърпимост, на съюзи, синоди, театри и синдикати, разделени на по две, четири и осем, слончето Моди е чудат добродушко, истински марсианец, макар и роден в Африка.

Моди е любопитко, жаден да контактува с всички български деца, независимо от страстите български, изнервящи родителите им. Хоботест дундю, кипящ от отзивчивост и тръгнал през света с трогваща увереност, че светът ще му отвръща със същото. Толкова невъзможна и необходима увереност.

В светлината на литературните паралели и инспирации, Моди, тромавото внуче на дядо Пънч, е втори братовчед на Мечо Пух. Същият необхватен оптимизъм, нужда от приятелства, апетит към хубави яденета и кокетлива, спонтанна необходимост да се изразява в мерена реч:

“Затова като птица мечтая
на небето да стигна до края,
да забравя след туй, че съм слонче
и да кацна на цъфнало клонче...”

“Да си дебеличък е лошо,
направо всички те кодошат
и притесняваше се Мечо,
че килограмите му пречат...”

Съавтори на първото четиристишие са Моди и Дядо Пънч, а на второто – Пух и Алън Милн, но героите наистина имат сходни проблеми, макар първият да се изразява в анапест, а вторият – в ямб.

Дотук с приликите. Внучето Моди на дядо Пънч обаче си е българче – по адаптивност към всякакви премеждия, предметно мислене и директен език.

По пътя си от летището до града, при нощуването в гаража на средностатистическото семейство Иванови, при срещите си със сънародници в зоологическата градина и в неочакваната си циркова кариера Моди долавя спонтанно и точно белезите на днешното българско битие: любопитство, компенсиращо малоценности; нихилизъм към права и задължения; помръкнала аура около понятията “труд” и “собственост”.

Моди не е от онези, които любезно ще се престорят на нечули и невидели, простичко и директно той реагира на всеки проблем, изискващ мнение.

Дидактиката на дядо му Пънч е мека, доброжелателна, цветистият език е “събран”, бодлив, и пъргав. “Поддържащите” герои, лиричната слонка Силвия и бързоръката беладжийка маймунката Муна въвличат Моди ту в действени епизоди, ту го оставят да резоньорства.

В тъканта на тази огряна от обедна светлина приказка има сепваща цензура, миг тревога. Това е корабокрушението, неясната съдба на част от героите, “съспенсът”, както биха се изразили англофоните. Този епизод е деликатно предупреждение към невръстния читател, че животът не е само игра, че от играта до белята понякога има само една крачка.

Хепиендът, отвореният финал със странстването на писмото в бутилката е пътека, по която читателят ще прекрачи към по-сложни жанрове.

Ведро написаната история в шарена корица-дрешка.

Нека стигне до повече деца.

Българската литература

© 2001 Литературен форум