Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Борисова

Индикацията “Късата ми поличка”

 

“Късата ми поличка / е тюркоазена вода/ с плуващи цветни рибки...

Късата ми поличка е диво завъртане / дълбок дъх/ устрем на танго...”

(Монолог, изпълнен от Ева Енслър, авторка на “Монолози за вагината”, Театър 199, 1 март 2001 г. на V–DAY в България.)

 

Представяте ли си я тази освободена, неподчинена поличка в “Монолози за вагината”. Текст, драматургически отдалечен от театъра. Обособен като статистическа извадка от интервюта с над 200 жени. Обговорен, повторен, психотерапия. Като транс на дервиш се завърта сурата “вагина”. Във всичките й разновидности, метаморфози и странности. Каданс, очертан от монолози с индивидуален контекст на три жени, изповядващи същността си на една гола сцена. Никакви декори, само разместване положението на портативните градински столове е видимото движение. Събирането или разпръскването им, това са паузите за нови откровения. А думите, някои от тях подсилени с микрофон. Звучат като фон, ритъм в палитрата от усещания на трите типа жени: Цветана Манева, като властна, констатираща, водеща действието, самата авторка с Монолога за раждането; Вяра Коларова – объркана, обикновена, потисната, разказваща за семинара по опознаване на интимните части, и Снежина Петрова – чувствена, сексапилна, обладана от Реабилитация на вулвата. Целият текст преминава през физиологията на жената, през нейното тяло. Вагината е нещо странно и плашещо в съзнанието на тийнейджърката, болка и ужас при раждащата жена и истинско удоволствие от това “второ сърце” у зрялата жена.

Терапията е пълна. От колебливото произнасяне на думата, до нейното тотално възприемане. Всички табута падат. Всякакъв срам, ужас, неудобство отстъпват пред същността. Един прекрасно балансиран, оживен, оцветен текст, с удоволствие изговорен от актрисите. Изконното начало мъж - жена е рамкирано в триъгълника: три жени (актриси) срещу трима мъже: постановка на Галин Стоев, сценография и костюми – Александър Смолянов, превод – Харалампи Аничкин. Равновесието е спазено, за нас, тук. В Америка са изненадани, че този женски текст може да бъде поставен от мъж. Ние винаги изненадваме.

За Ева Енслър “Монолози за вагината” е отворен текст. Тя непрекъснато го допълва с нови неща, с нови впечатления. След посещението си в Афганистан, потресена от ужасяващото отношение към жената, тя написва монолога “Под черната бурка”, целия обърнат към представата. “Представи си едно огромно парче черен плат/ покрило цялото ти тяло...” или “представи си, че си полудяла,/ но не си знаела, че си полудяла, /защото живееш под покривало...” или “представи си как те бият...” и че “аз съм вътре в самия мрак, който е в теб...” След всичките представи “сигурно ще ме познаеш”.

Но няма нищо по-завладяващо от монолога на “Късата ми поличка”. В него е заложена цялата свобода, непримиримост, бунт, самочувствие на жената. Той звучи днес така култово както някога “По пътя” на Джек Керуак. Текстове, променили съзнанието на цели поколения. Съжалявам само, че Радостина Григорова не написа “... но късата ми поличка/ и всичко под нея/ си е Мое/ Мое/ Мое.” Тази индикация посвещавам на нея.

Българската литература

© 2001 Литературен форум