Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Димитрова

Агресията - симптом и перспектива

След като всички възможни упреци и нападки бяха отправени, остава въпросът кое може да доведе една майка дотам, че да убие детето си.

Разбира се, едва ли има общество, застраховано срещу психопатски изстъпления. Но изключителната динамика на обществената реакция към този случай у нас навежда на един друг извод. Не навсякъде, където се извършват престъпления, първата реакция на хората е да заявят отчаяна готовност за самостоятелно разрешение на проблема. Хората в България явно не се чувстват защитени.

Версията за подстрекателство от страна на опозиционните политически сили отпада от само себе си благодарение на гротескно експлицираните им консуматорски попълзновения към трагедията. В техните уста тя бе изцяло лишена от автентичния си трагизъм, превърна се единствено в прагматика - в трамплин към онова, което те щяха бездруго да си повтарят - независимо от повода, пък дори и без повод - “Оставка и предсрочни избори”. Впрочем страхът от подобна интерпретация на събитието пролича и в реакциите на управляващите - в онази заявка на страх от провокации, която бе направена, преди изобщо да бъде проявен интерес към самото трагично събитие. А този жест по своему вписа и тяхната реакция в схемата на така заклеймяваното “политизиране” на случая.

Но остава фактът на няколко безнадеждно разбити човешки живота. И страшното на този факт е, че той не е случайност. Неговата закономерност произтича от предпоставки, които, неизвестно защо, дори самите лекари, интервюирани по случая, някак не забелязаха и съответно не споменаха. Защото едва ли има друга европейска държава с толкова немарлива социална и медицинска политика по отношение на хората с психични проблеми. Защото в България е възможно да сключиш брак и да имаш дете от човек, за когото дори и не подозираш, че е тежко болен, и то от болест, засягаща поколенията (тъй като при сключване на брак единственият документ от такова естество е подписаната от самия болен декларация, че има или няма определен набор от заболявания). От друга страна, какви са възможностите на хора с такива проблеми да си позволят необходимото лечение и поддържащи лекарства. Сигурно всички си спомнят периода, в който по улиците буквално плъзнаха психопати и явно психично нездрави хора - непосредствено след като бяха въведени такси (хотелски по размер) за престой в психиатрия и цените на лекарствата попаднаха в стратегията на пазарната икономика. Докато в България липсва медицинската и социална култура, която да регламентира отношенията здрави - болни, която да предписва как да бъдат приемани този вид проблеми, нито болните ще имат възможност да се лекуват и социализират пълноценно, нито здравите, свързани с тях, ще могат да бъдат наистина здрави и да живеят пълноценно.

И тъй като умерените, н о р м а л н и, регламентиращи сигурност и спокойствие правила липсват, остават ексцесивните резултати и съответно - реакции.

А що се отнася до протеста на шофьорите, приет до голяма степен като агресия, той едва ли би могъл да бъде друг, тъй като агресията е присъща на всяка неосъзнатост, но, от друга страна, е симптом за необходимост от някаква промяна. Едва ли има протест, който перфекционистки да подбира точните си формулировки и начини на израз, доколкото това би модифицирало бунтарския нерв в политика, дипломация и т.н. Но мисля, че именно стихийността на една реакция е гаранция за нейната емоционална истинност. И зад тълпите шофьори пред Българското народно събрание би било по-реалистично, пък и по-хуманно, да търсим зараждащо се, макар и несъвършено, гражданско общество, отколкото безсмислена агресия. Защото всяко заклеймяване е вид недоглеждане и недовслушване. А симптомите трябва да бъдат разчитани, защото иначе, притъпявайки и измествайки проблема в името на лицеприятната за самите нас визия, цялото българско общество ще влезе в ролята на неадекватната жена, стигнала до убийство на детето си, следвайки стремежа да се самодокаже (ако обобщим лекарските интерпретации на случая).

Българската литература

© 2001 Литературен форум