Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Проф. д-р Кирил Миленков, дмн

Майката - убиец?

Мнение на специалиста

На 16.03.2001 г. София и цяла България бе потресена от широко разгласеното убийство на тригодишно дете. Трагично събитие! Полицията разкри истинския извършител на жестокото деяние – рождената майка на детето. С основание всяко такова криминално убийство е обект на законово полицейско и съдебно дирене, за да се установи истината - кой е убит, кой е убиецът, какви са мотивите и пр. Всичко това е регламентирано от закона. Затова се извършват съдебно-медицински, включително съдебно-психиатрични експертизи. Експертите дават мнение и заключение, а съдът определя кой е виновен и какво наказание трябва да получи. Медицински и юридически е важно да се установи дееспособността и вменяемостта на извършителя. Без да вземам отношение към конкретната трагедия, да търся вина или оправдание, ще обсъдя някои принципни въпроси.

Мнозина български психиатри са се срещали в своята практика с подобни случаи. В монографии, дисертации, статии, експертизи и пр. са разисквани умъртвявания, извършени от психично болни лица. Още през 1938 г. известният български психиатър Никола Шипковенски отпечатва в Берлин на немски език монография от 186 стр., посветена на проблема “Шизофрения и убийство”. През 1957 г. същият автор отпечатва в научните трудове на Медицинска академия – София, обширната студия “Циклофрения и убийство”. През 1969 г. проф. Шипковенски защитава докторска дисертация на тема “Проблематика на шизофренните и циклофренни умъртвявания”. Спирам се на тези три публикации, които стоят най-близо до безцеремонно използваните от някои масмедии вероятни диагнози на извършителката. И други български психиатри (П. Дончев, М. Пенева, Л. Гълъбов и много други) наред с множеството проблеми относно убийствата извършени от душевноболни лица са се спирали и на конкретния въпрос – майката като извършител на убийство на собственото си дете.

Запознат съм със случай, при който майка умъртви едното си дете, за да го принесе в “жертва” и да го спаси от евентуални бъдещи страдания, а по-късно, също по болестни мотиви, замисли и едва не изпълни “разширено самоубийство” – да скочи от прозореца на висока сграда, прегърнала втората си рожба, “за да я вземе със себе си в смъртта”. Само тактичната, своевременна намеса на съседи и държавни органи успя да предотврати болната да полети в бездната заедно със своето дете.

Проф. Н. Шипковенски в посочените по-горе проучвания в Германия и България върху епидемиологията на хомицидната криминогенност на циклофренията и шизофренията в материала, събран в град София, намира, че сред 137 жертви 15 % са деца, убити от родител, който страда от шизофрения. Според него: “Детеубийството е сравнително рядко, защото у шизофренните свръзката с потомството е сравнително най-устойчива на разрушителното действие на болестния процес. Все пак невръстни деца могат да бъдат унищожени като “застрашители” на съществуването на майките си, както показах в мюнхенския си материал. Втората своеобразност на шизофренното детеубийство е, че то може да има облик на “жертвоприношение”, при което собствената рожба е “агнец на изкуплението”.

Българската литература

© 2001 Литературен форум