Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Фондация “Бъдеще за България”

Конкурс “Моето Столетие”

 

“Моето Столетие” е петото издание от поредицата детски конкурси за стихотворение, с което фондация “Бъдеще за България” отбелязва светлия празник “Благовещение”. Тази поредица е част от една обемна програма от конкурси (досега са проведени 18 – за рисунка, есе, стихотворение, комикси и др.), която целенасочено се стреми към създаване на творческо поле за проява на талантливите български деца.

Темата на “Моето Столетие” привлече вниманието на 135 деца и юноши до 18 години, участвали със 175 творби. Участниците са от цялата страна, като превес имат по-отдалечените райони – Кърджали, Петрич, Шумен, Стражица и малките селища. За това заслуга има медийната разгласа и взаимодействието с МОН.

Журито, с председател г-жа Валентина Радинска и членове г-н Кирил Кадийски, г-жа Ирина Банкова, г-н Огнян Бояджиев и г-жа Райна Несторова определи 8 награди и 9 поощрения. Специалната награда на журито спечели 17-годишната ученичка Мария Калинова от Сливен. Първа награда от групата до 14 години получава Любомира Кирилова от Кюстендил и Мария Апостолова от гр. Петрич от групата до 18 години.

Специална награда на журито

Мария Калинова, 17 г., Сливен

Дневникът на Ева

Ден първи...
Сънувам, 
че зная коя съм, 
а всъщност не зная, 
но затова пък зная, 
че сънувам.
Поръчах си събуждане 
на шестия ден...

Ден втори...
Картината е интересна, 
нищо, че не познавам автора 
и отдавна не познавам никого, 
и никой не ме познава.
Картината е всъщност 
част от стената, 
срещу която моят свят 
виси като картина...

Ден трети...
Ела, когато се събуждам 
от упойката на живота 
и кажи ми, 
че ти си първият човек, 
че си без дрехи – 
не криеш калта си, 
от която си сътворен.
Ела, 
когато се събуждам...
Подай ми ябълката, 
преди аз да ти я подам...

Ден четвърти...
Като прилеп виси 
съвестта ми, 
както винаги е виновна 
и както винаги – не съвсем съвест, 
а просто висяща нощ 
със сънища в безсъница, 
с въпроси и обвинения 
без съд, а само съдилища.
Осъдена съм 
на сън за събуждане…

Ден пети...
Събуждам се след стогодишен сън.
Аз зная, че времето е друго 
и хората са други, 
и друг е принципът, 
който ме събужда.
Но целувката е същата – 
сънувана...

Ден шести...


I -ва награда – до 18 години

Мария Апостолова, Петрич

Причастие за варвари

И ето идва блага вест 
от ангелския хор:
Ще се роди спасител на света 
и пеперуден прах ще завали 
над болната земя…

Над вечността смълчана 
зарад адовите ни души 
се губим…

Години, сезони, напомнят 
за малките братя Христови…
А нашите братя кои са?

Можем ли да умием краката им както направи
Христос?
Душите ни нямат ли нужда да бъдат спасени?

Сънувам – херувим прелита...
Ако бяха родени с крила 
на дървения кръст 
душата ми Христос да утеши...

О, истино, защо разкри 
омразните лъжи на ХХ век?
Христос дойде 
и в моето столетие – 
един възкръснал ангел 
с венец от тръни 
понесъл варварското ни причастие.

Вестта е блага, 
кръстът – жесток, 
душата – спасена.
Който иска да бъде висок 
по-долен да бъде от всички.


I награда – до 14 години

Любомира Кирилова, Кюстендил

Благовещение

Благи думи изречете 
и ръце си протегнете.
Не гответе, не предете, 
а си питка омесете.

На любимото дете 
обички сложете.
Да е живо, да е здраво.
Да е благо!

Змии, гущери гонете 
и си огън запалете.
Дим да плъзне по полето – 
там градушка няма лете.

Думи заклинания кажете, 
злите духове сломете, 
за да има здраве и късмет 
и любов навред.


Поощрителна награда – до 18 години

Елица Мавродиева, Кърджали

**

Поглеждам луната, старата луна, 
а зад гърба ми умират секундите 
и в ръцете ми – една по една – 
капят звездите. Прегоряла и мудна
Земята си тръгва.
Прегръща безкрайния свой кръговрат.
Но аз не заспах.
Аз съм будна 
и буден е в мен прероденият свят.
Годините тичат по прашните улици, 
под старото мътно, самотно небе.
Безбройни новаторски, млади приумици 
се раждат под моите детски ръце.
Умрели столетия, минали вече, 
забравени, мрачни във ъгъла спят.
А моето “днеска” тепърва потече, 
за него върбите от радост крещят.
За него изгрява луната самотна, 
за него са дневните, топли лъчи
Новодошла и все още страхотна 
очаква ме в мрака стена от съдби.
Аз хващам ръката на свойто столетие 
треперя в очакване, сляпо почти.
Очаквам живота. Очаквам сърцето си, 
очаквам безкрайните живи мечти.

И нямам великата сила да зная, 
какво ще се случи през новия век.
Но знам, независимо как, че до края 
до кръв ще се боря да бъда човек. 

Поощрителна награда – до 14 години

Соня Минчева, 10 г., Стражица

Моето столетие

ГОСПОДИ, стори да няма, 
хора лоши и опасни, 
по земята ни голяма 
бедни гладни и нещастни.

ГОСПОДИ, стори така, 
през столетието ново,
РАЙСКИ кът да е света, 
като царството ХРИСТОВО.

Българската литература

© 2001 Литературен форум