Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кирил Попов

Превъплъщенията на Стели Грънчаров

 

Повече от десетилетие живея с радостите на духа от дълбоко интимното и народностно изкуство на живописеца Стели Грънчаров, лишено от сянка предопределеност за жестока ексцентричност. Неговите идеи са отстранени от превземки с гениални отсенки. Но това безспорно изкуство на свръхзримостта и на чувствителността и талантът на художника в Христова възраст, но вече със свое място в изобразителното изкуство, ни заставя като зрители да го гледаме с увеличително стъкло и с душите и с умовете си; да размисляме върху това как се нарича човешката способност да се преодоляват смело границите на времето и пространството, да се проследяват миговете на движение, преди то да застине в картините пред погледа ни. И дълго време след като сме навлезли в тях, да разберем, че художникъът въплътява в тях не конкретни и точни, а знаково-интуитивни образи, които отдавна уж помним и познаваме от живота или науката. А дали ще наречем тази творческа способност свръхзримост или свръхчувствителност, си остава въпрос на психологическо предпочитание.

Стели Грънчаров е автор на съвършено нетривиално изкуство, лишено от лесна разпознаваемост на ейдетични и даже есхатологични представи. Главната причина да съм пристрастен към този художник е заради греха му да е винаги различен – цялостно от всички, а с всяка нова изложба – и от себе си: с обогатени визии, усъвършенствана интроспективност, скуропульозно майсторство. Затова и догматично настроеният зрител го побиват тръпки – Стели крачи със свои стъпки, той знае, че тръгне ли след стъпки стари, няма никога да ги изпревари.

С такива римувани мисли застанах зад проф. Ружа Маринска в препълнената галерия “Шарън” (зад хотел ”Плиска”) с нова изложба на Стели Грънчаров. И бързо усетих радостта от срещата с нови живописни послания от много по-висок художествен ред в развитието на даровития творец; от стените ме облъчи брилянтен колорит с блясъка на царствени инсигнии. Но този път техният образен смисъл извира от небесния свят, от слънце, луна, звезди, паравселена, млечен път... Облъчват ме наследени традиционни хармонии от везбеното изкуство по нашите земи с неговата неизчерпаема символна геометризация и сложен космически ритъм. Сред астрално озаглавените картини срещам и маслени платна, в които смълчаното в тържествен унес пространство от енигматични форми и цифри се разчленява в рамкираното поле в крачещи отделни фигури. А от това движение започва да пулсира в златисти и сребристи отблясъци (“Романтична разходка”).

Като че ли само обляната в синьо “Лунна светлина” свързва новите платна с картините от предидущите изложби на Стели. И маркира неговото творческо придвижване към “Девет луни в Мармара” и “Музиката, сърцето и танцът”, за да усили вътрешната ритмизация в картините по законите на сърцето. Дори и когато асоциациите не са с изкуството на танца, а с параболичното движение в “Една падаща звезда”. Или с цииклично разработения мотив в “Лунна светлина”, внушаващ творческата способност за нееднозначно визиране и художествено превъплъщение на един обект от един и същи автор. В по-различна словесно-образна асоциативност е изградено масленото послание “Желанието да бъдеш там” (Zedesire dкtre lа, ici et lа). В него движението рефлектира по законите и на гравитацията на сърцето при изживяване на нежност.

Безспорен рубенсист, Стели постига онази духовна аристократична тоналност от бежаво-охристи и розово цветни звуци и акценти от обертонове, които като че ни отварят вратите към Вселената в “Отвъд звездите”. И ние навлизаме там с танцовата стъпка на фигурите от “Вечерен танц”. В сгъстеното астрално пространство на “Сред звездите сън” или в по-рехаво разположените монохромни или меланжирани знаци в “Градината на душата” се идентифицира самият автор, търсещ знаците на Вселената в собствената си душа...

От великолепната премиера се запътих за дома с метрото, след мъчеителна смяна на автобуси с променени маршрути. И под забележителното творение на Чапа – “София” в станция “Сердика” розовият мрамор в най-егматични вариации ме върна към платната на Стели: ъндърграундовата и галерийна красота имат тонално общ природен източник. И ако сънищата ми тази нощ ще са розови, няма как да не призная здравословния ефект от изкуството на неповторимия Стели Грънчаров. И това стана, след като вкъщи разгледах подарените ми от Стели картини и се уверих в творческото му придвижване от приглушени тоналности към по-европейски изсветлени. Вече имах основание и за свои обобщения върху новите изяви на Стели, изградени в духа на геометричния абстракционизъм и на калейдоскопичните ефекти от знакови и символни форми, от декоративни, контрастни или меки цветни тонове; от геометризирани форми със спираловидни и други геометрични очертания; от летрични и цифрови обозначения. Творческият път на художника тръгва от силно изразени асоциации с българската народна везба, минава през засиления пачуърк (монтиране на парчета от различни платове) и стига до сегашния оп-арт, който свежда вече асоциациите ни към Виктор Вазарели, Енно Финци и към други светила в изкуството. Но българският творец си остава уникален и в своето стриктно придържане към концепцията за едновременност (т. нар. симултанизъм) и за еднородно космическо пространство, в което се движат и преместват физическите тела. И без да съм пророк на младия художник, имам усещането за неговото логично придвижване към супрематизъм – към образната противоположност на конструктивизма, със засилена абстрактност на формите в безграничното пространство. Но спирам дотук – радостта от творческите изненади е свещено право и законна принадлежност на техния истински автор...

Българската литература

© 2001 Литературен форум