Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  Унгарски поети

Стихове за това и онова

Часовникът звъни...

Часовникът звъни. Все още тъмно и
студено е, във тоалетната не светвам
лампата, а само в банята, банален съм.
Зъбите си мия, после пъхам главата си
под кранчето на чешмата, пускам хладка
вода, постепенно изстудявам я. По лицето
си размазвам зеленикавия крем, бавно
движа ножчето, порязвам си брадичката.
Тя не кърви, разтеглям с нокът раничката,
опипвам я, и нищо. Със ножа малко
разширявам я. Костта се вижда,
и нийде капка кръв, може да съм умрял,
докато съм спал.

написа: Ференц Гал
преведоха: Диляна Иванова, Николай П.Бойков


И днес правя

И днес правя всичко както винаги.
Обядвам рано, пия кафе
с лъжичка захар и капачка ром.
Поставям стола-люлка някъде,
където слънце грее. Завивам се
с одеяло, прелиствам книга.
Приятно омаломощен съм
от обяда, разкопчавам на ризата си
най-отгоре копчето, и онзи,
който дебне ме отсреща
също едно разкопчава.

написа: Ференц Гал
преведе: Николай П. Бойков


Физическото и душевно състояние на вкусващия

както и времето на самото вкусване
предопределя до голяма степен
резултата от самото вкусване. Обилно
яденето, гладът, тъгата, радостта
благоприятно или не
въздействие оказват и значително
влияят на обективността на вкусването.
Преди закуска и най-хубавото вино
не ни е вкусно, при мазна хапка
и недотам доброто вино ”леко влиза”. Поглъщането
на определени работи - солен бадем, лютиви и
пикантни ястия -
в неправилна посока отклонява вкусването.
Пелинът - става преди ядене.
Най-обективна е дегустацията
един-два часа след лекичка закуска,
когато още отпочинали са сетивните ни органи.

написа: Янош Тереи
преведоха: Ваня Куршумова, Красимира Щилиянова, Николай П. Бойков

Татко и слуховият апарат

Той не пропуска да отиде на забава
в края на седмицата -
в танц се вихри, пее, ухажва,
по чашка обръща
из читалищните зали
в покрайнините на града....
може да се каже: живее
втора младост.
Захвърлено е в дъното на чекмеджето
апаратчето - подарък от приятелката му.
“Защо не го използваш?”
- повишавам глас.
“Не го харесвам. Защото
нося ли го, всичко чувам.
Дори как дишаш. Знаеш ли
колко ужасно е, когато посред нощ
човек се сепва във съня си
от комарите” - прошепва развълнуван
и потъва в глъчката
на празненството на семейството.

написа: Янош Сентмартони
преведоха: Николай П. Бойков, Радосвета Делчева, Ралица Стефанова


За пет минути до Луната

Този едва петминутен път от техническия отдел
на кметството, нагоре по хълма,
после по мостчето - отдясно са средновековните
руини, отляво Полувисшето училище, в едната ми
ръка-
ръчната чанта, а в другата - кофата за боклук
Последно споменатата е чисто нова, лъскава и
матова,
все още пресни са по тялото й белезите от раните
на шприцоването,
докато я нося, капака й доволно джавка,
кой би предположил, че ще си имам собствен дом, с
градина,
нещо повече в градината си - кофа за боклук, и мъкна
доказателството за статута ми на собственик,
тежкия
и главно безобразен товар в краката ми се удря,
малко настрани държа я, така поставена е на
изпитание
ръката ми от лакътя надолу
Междувременно въздига се във въображението ми,
всичкият онзи боклук, с който през идните години
ще я запълваме, грамада импозантна,
май почти непреработима,
По хълма нагоре пътешествам си със тази
цилиндрична
матовочерна вещ, нося я нагоре, носи ме
нагоре, както онзи, отвътре празен снаряд
пътниците си до Луната в романа на Верн.

написа: Янош Лацкфи
преведе: Николай П. Бойков



(Времето на асансьора)

Идва времето, ще трябва да напиша
стихотворението за асансьора,
асансьорът без стихотворение
е почти както обратното
стихотворение без асансьор,
за всяко стихотворение е нужен асансьор,
за всеки асансьор е нужно стихотворение,
и ето когато тук настъпва времето му, там не
прониква слънце.
Чувам асансьора в жилището си,
за това ще трябва да говори стихотворението за
асансьора,
за моя асансьор,
с който аз се качвам в жилището си,
иззад леглото чувам,
как се движи, в антрето чувам,
как се движи, в банята чувам,
как се движи,
за това трябва да пиша в стихотворението,
а в стаята не чувам движението на асансьора,
макар да идва времето на стихотворението за
движението на асансьора.
Може би бе грешка обобщението,
че за всяко стихотворение е нужен асансьор,
само за това стихотворение ще ми е нужен,
но не,
все пак не,
понеже и за следващото ще е нужен,
ако и следващото пиша в стаята си,
където не чувам гласа на асансьора,
дори и тогава всичко ще говори за доловимия или
недоловим глас на асансьора,
защото гласът на асансьора ме занимава прекалено.
Макар не само гласът на асансьора да е важен,
ще стане ясно от бъдещото ми стихотворение за
асансьора,
гласът на гласа на асансьора е важен,
и идва неговото време,
в стихотворението за това ще пиша, не просто за
асансьора.

написа: Тибор Ваш
преведоха: Милва Монова, Наталия Василева, Николай П. Бойков, Цветелина Цонева



Тествам гравитацията

Как бих желала: само ако смеех
да хвърля тази ябълка оттука
към къдравия покрив на гаража.
Би падала, би тупнала и долу
на ситни части би се раздробила.

Причина и подбуда без да чакам,
бих се навела просто и не бих я
дори и хвърлила, а изтървала -
на падането, да, като такова,

аз бих се насладила, ако смеех.

Но разум и приличие ме спират,
не се навеждам, ябълка не хвърлям.

написа: Анна Т. Сабо
преведе: Мина Цонева



Косът

Майка ми мрази да хвърля храна
- затова и разваленото зеле
изнесе върху разгънат вестник

на балкона. Една тава бежово
зеле под хранилката за птици -
червеи шават там, където

някога е имало животински труп.
Друго всичко изчезна: ябълки,
семки, трохи... Зелето си остана.

... За три минути го разбълникаха.
На крачета гъсенични,
сякаш из локва,

в него шляпаше черният кос.
А и пиеше веществото на банята си:
от време на време вдигаше към небето

глава. В такива моменти
кръженето на бежови глисти
затихваше. Ала само за миг.

написа: Андраш Имре
преведе: Мина Цонева

 

Един ден пристигнах в Zsàmbеk, бях на гости на Lackfi Jànos, събудих се, дори за мен самия прекалено рано, в един часа в зори, четох, слушах музиака, грегорианска и Esterhàzy Pàl, през прозореца хвърлях поглед отгоре от хълма към нейде долу или оттатък щъкащите коли, по едно време ми попадна един брой на "Литературен форум", май четвърти, с интервю на Янош Лацкфи, там той споменава, че можело да се пишат стихотворения за това и онова, на другия ден ги идентифицирахме, кое на кого е, после ги издирихме. После заедно със студентите си направихме по-голяма част от преводите, помолих Мина и тя да вземе да преведе някое, тя също прие и направи две. Някои от изброените стихотворения не включих поради липса на място, стихотворението за котката и кактуса замених с това за ансансьора, поради непреводимост на първото. Така се случи тази подборка с разни други наистина истории.

Николай П. Бойков

Българската литература

© 2001 Литературен форум