Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Човекът между Бог и себе си

 

Изопачената пословица

 

В българския език, както и в езиците на други християнски народи, има доста пословици – крилати мисли, заимствани, както подсказва и названието, от Словото на Бога, от Библията. Повечето от пословиците наистина са съставени точно по Словото Божие. Буквално библейско позоваване представлява пословицата “Каквато майката, такава и дъщерята”, която е записана в книгата на пророк Езекиил (16:44). Други пословици, като например пословицата “Който вади нож, от нож умира”, представляват вариация на библейския първоизточник. В Откровението на Йоан е писано: “Който убива със сабя, и той от сабя трябва да умре” (Откр. 13:10). В случая виждаме разликата между човешкото и Божието разбиране – библейският стих е точна и справедлива присъда, чието изпълнение не е уточнено и непременно неотменяемо в житейската участ на всеки, който убива със сабя. Изразът “трябва да умре” намеква за справедливостта на Бога, но и за мислостива отсрочка – този, който е убивал със сабя, научава справедливото възмездие за делата си, но не умира веднага, съдбата му не е предопределена, както е случаят в човешката вариация на пословицата. Така на престъпника се дава право на покаяние чрез саможертвата на Христос, която в Библията неслучайно е символизирана чрез заколение със сабя: “Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и със своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ”. (Откр. 5:9).

Понякога обаче мъдрият и справедлив смисъл на библейския стих бива изопачен при употребата му като пословица. Такъв е случаят с пословицата “Който не работи, не трябва да яде”, наложена от соц-управниците, които, лишавайки незаконно от работа инакомислещите, се опитваха да представят за справедливост своята жестокост.

Библейският стих обаче гласи: “Ако не иска някой да работи, той нито да яде” (Второто послание към солунците 3:10). Тук чрез израза “ако не иска някой да работи” Божието слово ни показва, че справедливостта е неразривно свързана със зачитането на свободната воля, чрез която всъщност всеки сам решава съдбата си и носи отговорност за нея.

30.07. – 01.08.1999 г.

 

 

Най-хубавата премяна

 

“Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го” – така казва на слугите си бащата относно завърналия се блуден син в известната евангелска притча.

Хубавата премяна представлява характерът на Спасителя, а слугите на бащата са Божиите ангели, които в Посланието към евреите са наречени “служебни духове”, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14).

Но за да ни облекат светите ангели най-хубавата премяна, ние трябва да сме съгласни те да съблекат от нас дрипите на човешката ни гордост и греховност.

23-24.10.1999 г.

 

 

Автографът на Бога

 

Известна е случката, когато архитектът, натоварен да проектира вила на Пикасо, представил на художника проекта с молба за мнение и евентуални поправки, великият живописец нанесъл собственоръчно няколко корекции и попитал колко дължи за услугата. На което архитектът отвърнал: “Нищо не ми дължите. Моля Ви само да се подпишете на листа”.

Така безкористен е и духът на истинското богослужение. Във всеки случай Свещеното Писание намеква, че истинските богопоклонници също ще предпочитат автографа на Бога пред каквито и да е богатства и със сигурност ще го получат: “ Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог и той няма вече да излезе вън; ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име” (Откр. 3:12).

24.10.1999 г.

 

 

Очистването на мисълта

 

За човека, който спазва външно благоприличие, а допуска неприличие в мислите и духовния си мир, в Евангелието е писано следното: “И Господ му каза: Сега вие ферисеите чистите външното на чашата и паницата! А вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие. Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто” (Лука 11:39-41).

Тази великолепна притча е потвърждение на едно откровение на Господа Бога в книгата на пророк Еремия: “Доме Израилев, не мога ли да направя с вас като тоя грънчар – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка” (Еремия 18:6).

Притчата недвусмислено внушава, че както един замърсен съд не може да се очисти сам отвътре, така и човек не може сам да умие духовната нечистота в себе си.

Цар Давид е изпитал от собствен опит тази човешка безпомощност и на него е дадено да изрече думите на насъщната и боговдъхновена спасителна молитва: “Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата си; да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен, и ще бъда чист от много престъпления. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой” (Пс. 19:12-14).

Своеобразен отговор на тази молитва са думите на евангелист Йоан, сочещи към Христос: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (Йоан 1:9).

Дано Спасителят вдъхне в нас Своята милост, защото самият Той е казал: “Ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас” (Матей 6:14).

05.05.1999 г.

 

 

Участта на великите

 

На страниците на в. “Култура” през втората половина на 80-те години често можеше да се види рубриката “In memoriam”, а под нея – няколко невзрачни реда, съдържащи неизменното: “Загубихме големия...” и после следваше длъжността и титлата на покойника.

Ако всички починали са били наистина големи в своето поприще, то тогава към съдбата на голямата личност спада и това подир смъртта си човек да бъде споменат мимоходом, с няколко общи, прикриващи облика на личността, клишета, забутани в ъгъла на някоя вестникарска страница.

 

 

Наистина са съвест

 

Писателите може би наистина са съвестта на обществото, защото обществото нехае за тях така, както и закоравелият човек не се вслушва в гласа на собствената си съвест.

31.10.1994 г.

 

 

Спасителният бяг

 

Спасен от ламтежа на грижите, плувайки отпуснат сред морските вълни, ти сякаш си отпочиваш от самия себе си, усещаш се лек и безпомощен и сякаш приютен – като сълза в окото на Бога. Люлеещите се, приласкаващи морски вълни, на които се облягаш, онагледяват сякаш скъпоценния дар на молитвата. В молитвата ти си осъзнал докрай своята безпомощност и неотложността на вика за помощ. Затова умоляваш с цялата си настойчивост и стискаш така силно сбраните си за молитва длани, сякаш едната от тях е дланта на Бога и ти никога не би искал да се пуснеш от нея.

12.08.1999 г.

 

Преводимост и непреводимост

 

Всеки текст е напълно преводим, но не и от всеки преводач. В Библията, както и в езикознанието, е засвидетелствано, че първоначално “по цялата земя се употребяваше един език и един говор” (Битие 11:1). Така че Бог, Който е размесил човешките езици, може да дари вдъхновение на преводача за постигане на съвършения превод. Въпросът е молитвата за вдъхновение да бъде по Божията воля, по волята на Пътя, Истината и Живота в библейския смисъл на думата. Защото “за Бога всичко е възможно” (Матей 19:26). “И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него” (Първо послание на Йоан 5:14,15).

1996, 11.08.1999

 

 

Старинният часовник

 

Той стои в стаята и сякаш диша със свой, по-бавен ритъм.

Често спира и, като неправедно прокуден благородник, никога не е в съгласие със сегашния узурпаторски миг.

Мисля си, че и благородството на Духа съществува винаги край нас както този старинен часовник.

Макар също презряно от пазарските нрави и препирни, и благородството стои незабелязано и затаило дъх сред живота ни.

И понякога, останали насаме със себе си в тихата стая, ние внезапно усещаме полъха от неговото достолепно, изпълнено с доброта и кротост, дихание.

31.07.1998 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум