Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Симона Петкова

Femina

 

Юлия много обичаше
спането до късно,
а после
търсенето на
разпилените си мисли
по простирите
на хорските тераси.
Юлия много обичаше
висящите ни ръце
надолу,
чужди
от осмия етаж.
В тях тя
прозираше
себе си,
нецелуната от гълъбите
по парапета,
незащипана,
защото
щипката не улавяше
смеха й,
нито това,
което го пораждаше.
Юлия просто много обичаше.
Юлия много обичаше
да се целува с мислите
си
докато виси
хваната за ръцете ни.
Надолу
Хванати
Юлия и
ръцете ни.
Висим и се целуваме.


Пара

Гувернантката ми,
суперрафинирана,
с чинийка в ръка...
потъва в чайника,
сред парата му,
потъва и
изпива го,
издига го,
издига се
като мехурчета,
достигащи до алвеолите на Господ
и кондензирана
се свлича
отново в чайника.
Гувернантката ми свири
през устата
на чинийка в ръката ми.

Българската литература

© 2001 Литературен форум