Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Тодор Христов

Sofia by night

 

Жив съм

Капризен и смешен,
като бездна самотен,
ти вървиш
всред паважите жълти
край руската черква, с брезите,
по шосето гранитно, надолу,
като по хребет старопланински
се свличаш
срещу вихъра на транспортните средства
свистящ.

Равнините отстъпват пред теб.

И транспортните средства дори те отбягват.



Лазарева събота

Софийските стари къщи
припадат постепенно
от слънцето и вятъра
и спомените туберкулозни.

Колко дълго живеем!

Колко пусто е
толкова дългото,
колко чумаво!



Печал

Моят роден град – мирис
на печки с дърва, залези,
ниски къщи, смирени,
язовири печал.



* * *

Върху чертите на лицето ми
са разчертани други, предимно
бръчки, които ги пресичат и
продължават върху чуждите ли-
ца и във далечината.
Дали чертите свързват.



Серафим

С очи жълти като фарове
той стоеше под светофара
угрижен.

Надвечер асфалтът е разчертан
със странни линии, съчетани
във букви.

Светещите прозорци – те също
чертаят върху мрака на къщи-
те надписи.

Той умееше да чете, макар да сричаше,
и във всяка вечер над София разчиташе
мъка.



Първи октомври

В тази привечер Витоша е укор, черносиня,
стъклена грамада без форма.
Ръбест гранитен стол.
Бунище
поело
на душата ми
жълтите гноища.



Обичам чистотата

Обичам уличните лампи и дърветата
и скръбния и уморен боклук,
край унизените казани разпилян

Българската литература

© 2001 Литературен форум