Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Теодора Вълчева

Началото

 

Една изложба на Моника Попова и Галя Василева в галерия “Ирида“. Още със самото име (“Началото“) авторките - художничка и поетеса, ни карат да се замислим какво точно начало поставят те. Може би краят на творческия процес – излагането на творбите пред зрителя - е опит за вдъхване на нов и по–различен живот на създаденото. Или вероятно “Началото“ е намек за нещо много по-голямо, нещо отвъд границите на изкуството.

Ако познавате Моника Попова и ако вече сте виждали някои от нейните изложби, то вие със сигурност знаете, че тя се изявява в областта на керамиката. Този път обаче тя представя на публиката свои живописни творби, в които ненатрапчиво, но осезаемо се четат стиховете на поетесата Галя Василева. Съчетанието между визия и текст е на границата на познатата ни от детските книжки пъстра илюстрация. Но докато в книгите текстът е водещ, то в изложбената зала доминира образният език. Това е и една от основните идеи на двете авторки – да подсилят въздействието на живописта чрез слово.

Веднъж влезли в галерията, вие ще бъдете привлечени от пъстрите и ярки багри на картините. От специално боядисаните за изложбата в тъмносребристо стени гледат нарисувани в синьо, жълто, червено хора, надничат очи, висят ръце или се преплитат тела. Тези цветни образи може би ще ви накарат да ги доближите и тогава ще забележите, че те всъщност не са нарисувани един върху друг, а просто са залепени така. Моника Попова рисува на платна с различна фактура. Нанася боята с бързи и експресивни мазки, с чисти цветове, на места издрасква до основи боята с нервни движения и накрая грижливо изрязва своите образи, за да ги колажира на едно платно. Така тя създава картини, които, привидно плакатно въздействащи, имат собствена вътрешна перспектива, собствено пространство. Пространство, съществуващо между всеки пласт платно, между всеки образ. Ако искате да разберете какво точно съществува между отделните листове, а фантазията ви не достига, тогава прочетете надписите. Но не тези под картините (такива няма), а тези вътре в тях. Стиховете на Галя Василева ще отворят за вас още една страница към интимното пространство на картините.

За тези, които са разочаровани от факта, че на изложба на керамичка не могат да видят керамика, има едно малко успокоение. Любовта на Моника Попова към керамичния материал, към обема и формата прозира дори в нейната живопис. Освен колажното обемно натрупване от платно художничката използва и специален зърнест материал, чрез който моделира отделни “изрезки“от картините си. Тъй като от изложбата не може да вземете някоя картина или част от нея, вземете със себе си една покана. Тя не е напечатана върху хартия, а представлява малка керамична плочка, сама по себе си произведение на изкуството.

В края на “Началото“ – ако след изложбата все още виждате пред себе си ярки цветни образи и наум вниквате в смисъла на стиховете, ако разсъждавате над скритото послание на картините, то вие със сигурност сте поставили едно ново начало.

Българската литература

© 2001 Литературен форум