Литературен форум  

Брой 12 (453), 27.03. - 2.04.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

За живота и поезията

С гръцкия поет Янис Ифандис разговаря Николета Ралчева

 

Янис ИфандисКакво представлява талантът? Можеш ли да кажеш за себе си: “Имам талант”? Кой е неговият източник?

Преди всичко това е “талант” – древногръцка монета, и след това, означавайки стойност, започнала да означава дарба. Самопознанието не е нещо лошо и признаването му също, когато това е необходимо. Да, имам талант, талантът на вътрешното зрение, т.е. на поезията. Кой е неговият източник? Никой (онзи, който няма име). Който обаче някои наричат Бог, други Дух, безкрай, свят, а трети – слово.

Имаш ли чувството, че си избран? Че светът и времето “имат нужда” от теб? Ако да, как оценяваш отговорността си да отговориш на това, което ти е дадено?

От една страна, аз съм толкова значим, колкото и всяко нещо, и толкова незначителен, колкото всяко нещо. Във вселенски план съм точно това. В нашето човешко общество обаче аз съм сигурно оригинален. За мен е голяма радост да слушам вятъра в боровете – онова, което забелязвам, че не вълнува особено много хората. Обичам да наблюдавам крилата на една пеперуда, като че ли са великолепна книга, нещо, което другите също не правят. Едновременно с това зная, че мога да правя хляба, който прави моят съсед пекарят, а той не може да прави това, което мога аз. Това, разбира, се не е абсолютно, но ме прави по някакъв начин “избран”. Дали и времето, и светът се нуждаят от мен? Може би. Във всеки случай, щом са ме създали, това означава, че не са могли да направят нищо друго. Това, което давам, не го давам от чувство за отговорност, а защото чувствам потребност да го дам. Портокаловото дърво не мисли, че трябва да ни даде портокали, а просто, бидейки портокалово дърво, ражда плодове. Не правим любов, за да правим деца, а за да изпитаме радост и това се превръща в живот. Сътруднича с най-скришния “Аз” дълбоко в мен, който е и най-скришният “Аз” във всеки човек. Когато всеки работи с този най-дълбок и най-скришен “Аз”, извършвайки нещата според както чувства потребност, тези неща се оказват необходими и за друг.

Как определяш смисъла на живота като цяло и на твоя личен живот? Каква е ролята на поезията в него? Може би най-важната? Как да живеят онези, на които не им е даден никакъв по-особен талант?

Най-добре би било да се опитам да определя живота. Може би оттам би произлязъл и смисълът на поезията. Животът е без начало и без край. Думата “живот”1  на гръцки език е от женски род. В древна Гърция се е срещал/а и с мъжкото си име Зевс. Зевс според Хераклит е “едно всеки и едно всичко”, което иска и не иска да се нарича Зевс. Според древните Зевс, т.е. животът, е една вездесъща и вечна божественост.

Според традицията, в която съм израснал, и според възпитанието, което съм получил, животът е вечна и безкрайна същност. Моят собствен живот има начало и край.

Когато хората се влюбват, знаете, че се изпълват с живот и затова пишат поезия. Поетът се отличава от останалите хора с това, че е влюбен постоянно в целия живот и затова създава и поезия. В зависимост от степента на любовта и на поезията най-незначителното е много и нищото е всичко. Изключителното е не само талантът и титлите, а детето, което всеки от нас носи в себе си.

В какво вярваш и в какво не вярваш?

Думата “вяра”2  произлиза от дума, означаваща “познавам добре, научно”, а не от думата “убеждавам се”, тъй като в такъв случай щеше да се нарича “убеждение”. За съжаление хората наричат вярата убеждение. Аз обаче, тъй като зная гръцки език, не би трябвало да правя същата грешка. И така, вярвам в това, което познавам добре посредством опита си. Това, което не зная, не зная и не се срамувам. Между другото, както е казал Исус, “блажени са нищите духом”. Смирението не е за да го манифестираме, а за да го прилагаме. Ако не знаем нещо добре, трябва да си признаваме, че не го знаем добре.

Мястото на Бога в твоя живот и в поезията ти?

Най-вероятният произход на думата Бог в гръцкия език е от съзирам, виждам, притежавам съвършеното зрение, вътрешно и външно, притежавам пълното самопознание. Така за гърците (и за индийците) в най-висшия теологичен смисъл не съществува Бог създател, а съзнание, което се отваря толкова, че да се отдели от вечно съществуващия свят. За древните гърци не е съществувал Бог създател, а само думата равнобожествен, което означава равен на Бога в зрение, в съзнание. Гръцките поети, древните и новите, употребяват думата Бог в единствено и в множествено число. Хераклит е знаел, че световният разум е един, че абсолютното е едно, но е знаел също така, че дванадесетте богове представляват 12-те най-важни сили (прояви, гледни точки) на природата и на единствения. Новогръцките поети (Кавафис, Сеферис, Сикелянос), познавайки добре гръцката традиция и живеейки в освободената от догми и фанатизъм гръцка мисъл колкото в стиховете си, толкова и в обикновените си разговори, употребяват както думата Бог, така и думата богове. Както в живота ми, така и в превъплъщението на една част от него в поезия, понятието Бог съществува подобно на другите гръцки и чужди поети.

Има ли според теб разлика между вяра и религия и каква е тя?

Вярата е по-общо понятие. Съществува вяра в любовта, вяра в различни банки, религиозна вяра и т.н. и тъй като говорим за религиозна вяра, бих казал следното: думите “вяра” и “религия” се свързват често със “заблуда”, фанатизъм, разделение и незнание. Поетът, макар че разбира тяхната роля, се намира над тях. Той се интересува от това да се събудят хората, всеки от собствения си сън, и да се доближат до всички същества с уважението и светостта, присъщи на царете на живота. Тъй като всички същества са царе на живота, ако ние пренебрегваме това, те не са виновни. Всички същества са свети в храма на света.

 


1 гр. η ζωη - живот /бел. р./ [горе]

2 според етимолотията си думата η πιστη /вяра/ произлиза от дума, значеща не сляпа вяра, а такава, чрез доказателство. – Бел. р. [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум